Риза   Leave a comment

Започнах да нареждам в смисъл
И да се смея весело без риза
…….
Живот на тягостен кънтеж
И мрак с твари нечовешки
Вятърът почуква, тих ръмеж
И така да кажем грешки

Обличам, а днес не зная
Таз риза вечерна, о, коя е
И се чудя аз и тъй питая
Дали сред мрака ще засияе

Тяло стене тъй в отножие
Животът потопен в мрак
Гневът се в нас отложи
И своя час зачаках пак

В слово ще се реформирам
И ще поведа света с мен
Мрак да победя избирам
и съм там в уречения ден
……
Тъй разкрих в облак от омая
Тъй избрах и дадох дъх
Риза в мене не остая
Самό по мен е… само мъх

Posted март 12, 2013 by elan morin tedronai

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: