Риза

Започнах да нареждам в смисъл
И да се смея весело без риза
…….
Живот на тягостен кънтеж
И мрак с твари нечовешки
Вятърът почуква, тих ръмеж
И така да кажем грешки

Обличам, а днес не зная
Таз риза вечерна, о, коя е
И се чудя аз и тъй питая
Дали сред мрака ще засияе

Тяло стене тъй в отножие
Животът потопен в мрак
Гневът се в нас отложи
И своя час зачаках пак

В слово ще се реформирам
И ще поведа света с мен
Мрак да победя избирам
и съм там в уречения ден
……
Тъй разкрих в облак от омая
Тъй избрах и дадох дъх
Риза в мене не остая
Самό по мен е… само мъх