Романс   Leave a comment

Обич с много и награда
Тя е само там една
На силния на рамо се полага
любовта в красота
…..
Ние бяхме и изляхме, видяхме сила
Открих подире им, че мога
Битката веке не е така любима, мила
А красавицата гледа в тебе бога

И откри се мое туй вретено на магия
Живот без удари, в спокоен сън
Любовта ми пее в очите друга орисия
Но враговете дебнат те навън

Приказни създания се оказват реалност
А горчиви чаши да пиеш се налага
Животът те нявга води до фаталност
Но любовта накрая се полага

Тъй ме виж любима моя афродита
Че нямам друга на земята
Усмивка тя лъжата така и не измита
Но пръсти вплетени в лъжата

И избистрихме очите, да погледнем
Видяхме вселената с желание
Живот с гърди и ние да проблеснем
Не живеем вече в пререкание

Дни минават, а в очите тлее огън
Песен на уста с таз вселена
В лицето грее усмивката на бога
В къща с невестета засмена
……
Тъй е всичко без природа
Тягостно изкуство
Всеки грее в порода
И пилее словоблудство

Advertisements

Posted май 8, 2013 by elan morin tedronai

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: