Космологично

Гледам с усмивката си хоризонта
С флейта в живот с ръка
Галаксисът далечен безпилотно
Облитам с тяло и в мисълта

Чакай, чакай гледай ти звездите!
Че не може без обединение
Защото там където са парите
Не придават те значение

Моят облак с мисъл в идеята
Летеше в приказната стая
С мен стрелеца, беше батареята
Щастието блесна в света

Промяна идва, но тя е бавна
Тъй като отнема време
Да е битка тя е винаги безславна
Затова не ми и дреме

Дали не живеем твърде кратко?
Животът да е без прогрес
Идвай с мен, мой надежден братко!
Нолентоя, смисъл и синтез

Posted юни 24, 2017 by elan morin tedronai

%d bloggers like this: