Разпътна песен   Leave a comment

Отвод, рана и падеж
Надодох рев над гмеж
….
Избра сгрешен без пазвите-промяна
Подири там река без знание
Глава по чело облегнат на поляна
Казали човешкото послание

Далеко весело се вее таз посока
Всички дишат след обиколка
В гърди се обажда време и порока
Жена пристанала на богомолка

Гняв отруден, но тъй далечен, да
Отрича се, а знаят силата
Герои свръхчовешки тихо на дъжда
И могат да убият Сцилата

Как да кажем, как ние да изпеем
Живот със ценност и в покой
С любовта омразата ни да изтлеем
Да пеем весело, и в порой

Звънтят лъчите, гледат с усмивка
Горчивите отвари киселеят
Любовта, тя тъй ги гледа с извивка
Но устните им, те само тлеят

Някой, нявга е наистина самотен
Тях боли душа без смисъл
Спри, чуй не оставяй безпилотен!
С теб сме – Ти света си го написал!
…..
Благодаря ви! С вас успях
И за всички вас запях

Advertisements

Posted март 12, 2013 by elan morin tedronai

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: