Целувка, камък, орхидея

Целуни ме ти любима
Камък силата изгражда
Орхидея с мисъл в рима
Белег в святост се преражда
…….
На камък се усмихва орхидея
Звезди блестят с трепет
Природа с пламък в асамблея
Влюбена ми тихо шепне

Светлини блестят в съзвучие
Дар от земната градина
Обич, чувство в благополучие
Късметът не е в седмина

Целувка, нежност, съзерцание
Разкри душата в свежест
Сред природа търсим упование
В гърди се трупа тежест

Усмихнат лик в икона, бледна
Пропи герой, прокуден
Усмивка в дните ни последни
Но в болка до полуда

Тихо, тихо! Чуй, нощта как пее!
Целта мечтана в близост
Природен меч не ще да залинее
Не подавай се на низост

Дори демонски гняв да хване
Душата млада в робство
Силата, тъй хубаво имане
Бленувано способство

Природа тихо се усмихна
Сила бавно тя расте
В целувка с дъх на облепиха
Любовта се тъй преде
…….
Целувам този камък
Орхидеята угасна
С кръвта си давам пламък
В идеята опасна

Posted май 30, 2011 by elan morin tedronai

%d bloggers like this: