Прегръдка-мигът   Leave a comment

Давам усмивка, отнемам гневът
Тъй злоба вече се трие
Играта значима, прегръдка-мигът
И усмивка нивга не гние
………
С воля мостове събарям
Съдба седи пред мен
С мисъл факела догарям
На живота тъй ценен

Бичът плющи по рамена
Отровата горчи езика
Във време търся свобода
Като Пикасо с Герника

Буря бавно тя простенва
Облак носи тъй печал
Играта бавно тя изземва
Откривам що съм дал

Лъчи мигрират и ме галят
В усмивка, вечна суета
Целувки в мрака ме не жалят
Откривам вечна тишина

Гладът човешки отминава
И поглед се избистря
Полъх с вечерна тинтява
През фибрата лъчиста

Мракът бавно се разстила
В услуга на прокоба
Светлината не е мила
С песента до гроба

Борбата смела се таткува
С усмивка в тишина
Страхът в порив се бракува
В надежда с таз земя

Оставям злоба с тези думи
Отварям поход-доброта
С гирлянди в есенните шуми
Целувам смисъл-любовта

Отворих тъй очите смели
В таз услуга на денят
Отклик в божиите повели
И не могат ме сломят

Денят отмина с желание
И усмивката не пада
Нощта ликува в предание
С прегръдка в пощада
…….
Вятърът обходи лъчистият мрак
Каменни дървета станаха пясък
В усмивка тялом, нощите пак
Духом – природно, погледа – блясък

Posted юни 13, 2011 by elan morin tedronai

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: