Облик   Leave a comment

Запях усмихнат с надежда
Че любовта съм аз открил
В очите чувство се процежда
Болката съм тъй измил

Жарта гори, но става прах
Нявга и отмира любовта
В очите не чете се страх
Лежим в омайната трева

Открих те тебе ти обичен
Измих срама с таз целувка
За теб съм войн най-личен
Впечатвам своята милувка

Желание облях със слово
Извадих чувства в стиха
Усмивката троши олово
Любовта се крие в мига

Виж, че вече сме сами
Картите си аз разкривам
Гневът ти нявга, той боли
Но самотата с теб измивам

Друг да няма – прочети това
Ще видиш: теб обичам
За теб светът ще изснова
С любовта ти себе си обличам

Advertisements

Posted септември 1, 2011 by elan morin tedronai

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: