Филоктет   Leave a comment

Денят премина и обви ме
Сянката се тъй откри
Вселено ти люби ме!
На теб обричам дни
………
Полетях на облака с песен
С очи отворих аз Вселена
Думам, че живот е лесен
Съдбата не е сгрешена

Разголих тягостните пазви
Любовта в ума проникна
С волята разкрих тез дарби
Жените вече аз обикнах

Мислите оставих аз на длан
Речта превърнах в меч
Пътят – мрачен, но желан
Не отивам аз на сеч

Корабът вселенски на небе
Милва и целува всички
Времето спокойно си тече
Без нужда от игрички

Чело се подаде, но разбра
Със силни мои мечти
Другари приех в таз игра
И обич болката изми

Наградата дойде с тревога
Щастие ведно със сълзи
Лицето в таз паметна облога
С трепет смислено кръжи

Викът събужда ме, изрича
„Памет“ с болезнен стон
Далновението ми тъй облича
Целувка – сладкия бонбон

С поглед силата отрони
И пътят смислен ме зове
Гневът не ще да ме оброни
И болка нивга прикове

Давам си ръката аз другари
Вървя напред с усмивка
Дори и болка да превари
Е лик с новата обливка
………
Тялото откри се и пое
Аз съм тъй напред
Умът ми щастието зове
Точен „Филоктет“

Posted юли 18, 2011 by elan morin tedronai

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: