Плиткоземно

Плиткоземно
Орис тежка и очи прокудени
Като студена диаграма
Злоба в деяния принудени
В безоблачна вигвама

Тежест клати гърди лишени
От любов и мисъл свита
И дори и в дните преобрени
Смисъл в деяние обвита

Качество обично, драгоценно
Облечен в скъпите одежди
Недостатъците с мене неизменно
Предричам спомени в копнежи

Тъй гнида лежи ми в сърцето
И пие мойта кръв от злоба
Гледам болката, гнева в лицето
Както живота си до гроба

Разкършвам мишци и поемам
По пътя божий през земята
В пререкания не се обземам
И градя, как прави се душата

Posted май 23, 2011 by elan morin tedronai

%d bloggers like this: