Въздишка   Leave a comment

Въздишка

Обличам аз словата с таз молитва
Така както прося обич с въздишка

Дълги години аз скитах по света
Като Одисей без милост и пощада
Така и все не стигах аз брега
Колкото и да плаках за награда

Защото може и да не оставим нещо
За да стигнем накрая пътя озарен
Не сме застраховани от грешки
Но все пак съм от товара облекчен

И таз магия сме накрая обуздали
Като Тезея Миноватъра сломили
Духа си още ние не сме предали
И сме живи – очи не сме склопили

Все пак стигаме целта заветна
На любов, живот без черна злоба
И дори магията да е ответна
Се моля да живея без прокоба

И въздишам: колко хубави са дните!
И се моля: с песен и магия на лъчите

Posted юли 11, 2010 by elan morin tedronai

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: