Път   Leave a comment

Спомен ми угасва бавно в ума
И гневът реди с обещание
Сред хората се носи тъй шума
Битката е моето призвание

Всяка мисъл, порив и копнеж
Те кара до целта желана
Животът продължава тъй поне
И пътеката е тъй постлана

Диря посред пламък и творение
Чака те трапеза след двубоя
Как дни те тласкат в размишление
И остават с живот в покоя

Краят идва, но после е началото
Що знаем за живота е отвъд
Остава само да грабна аз писалото
И тъй да следвам своя път

Advertisements

Posted февруари 8, 2014 by elan morin tedronai

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: