Самота   Leave a comment

Самота

В душата рана се оказа
Разбирам как съм сам
Как в думите тече проказа
Отблъсквам тази длан

Живот на кино в мисъл
И приказка обична
Като гледам що съм писал
Орис тъй несимпатична

След време всички бягат
Откривам: сам говоря
Във Facebooka кинти лягат
Но, защо ли споря?

Мислех някому за приятел
Както мисля за магия
Но приятелят-предател
Вече не е Йеремия

Времето тече безлично
В ротация дебилна
Омраза – маска нетипична
И глупост тъй обилна

И ето в края на простора
Самотен винаги навек
Душата ми седи в коптора
Пак съм сам човек

Posted май 18, 2011 by elan morin tedronai

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: