Обстронемо   Leave a comment

Прегърнах пламък, искрящ в пощада
Развях бурно знаме и развих се
Отвърнах поглед в име на награда
С цветето в любовта открих се

Тъй се взех и покорих дори върха
Можех да посея аз туй зърно
На победи веч’ толкоз не държа
Но звезда зелена да прегърна

В усмивка тягостно човек след век
Открих че вземам, но и давам
Кат’ вятъра се нося с усмивката аз лек
В душа и тяло се калявам

Ето спря и злодея в черен мрак
Ето знам, че ще го отблъсна
В утроба силна детето зрее пак
За душата млада не е късно

Разбих устои и се врекох вечно
Памет, сила в света сгрешен
Бъдещето се струва то далечно
Но краят не е предрешен

Нота подир нота с монетата двулика
Откривам, че късмет се шири
Звездочела паметта в мен откликна
И сме силни, смели командири

Advertisements

Posted август 20, 2012 by elan morin tedronai

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: