Blade of Darkness   Leave a comment

Blade of Darkness

Наскоро аз и един приятел превъртяхме Острието на Мрака. Това окончателно ни убеди, че испанците знаят как да правят игри… Още с Commandos 1 ни го показаха… Както и да е. Blade of Darkness е един фентъзи Екшън с главно “Е”, както и с относително подчертан РПГ елемент. Имате възможност да се превъплатите в ролята на четирима персонажа – Рицар, Варварин, Джудже и Амазонка.

Историята е следната: вие трябва да спасите света от злото преминавайки през 9-ят кръг на Ада от 8 възможни. Толкоз – клиширана е до безкрай. Надали сте очаквали нещо голямо и мащабно от един екшън. Е, повече е от Quake, но във всеки случай не и кой знае какво, за да заслужава голямо внимание… Добре де ще се постарая за повече! Значи имало едно време един бамбашка герой, който цепил басмата на злото, но и който пукнал съответно. И злото отново се надига и Лорда на същото това зло ще се опита да превземе света. Земята има нужда отново от герой… И в този момент се появява…(не, не, не! не се появява Памела Андерсън – тя е само за рекламите)… в този момент се появявате вие в ролята на един от четиримата персонажа. Задачата ви е простичка – да станете новия герой и да спрете големия лош, който заплашва да унищожи всичко хубаво на този свят.

А сега няколко думички за персонажите, с които можете да играете… Те разполагат с 16 персонални оръжия за всеки персонаж, 3 универсални и 4 уникални… Рицарят е най-добър в едноръчните мечове и има относително майсторство в боя с боздугани. Джуджавото сее смърт с чукове и брадви, щото си е джуджаво все пак, но и тук таме тояжка с се прокрадва сред уменията му. Варваринът предпочита пък боят с тежки двуръчни мечове и брадви, а амазонката, освен че има яки форми, също така е най-точната стрелкиня и най-добрата в… кхъм… най-добрата с копия, алебарди, пръчки и прочие двуръчни оръжия… Персонажите разполагат с подобни неща като малка историйка, тегло, години и прочие, които са толкова безмислени и ненужни, че дори ако за джудже бяха сложили Вежди Рашидов, а за варварин Бойко Борисов, надали на някой ще му пука особено много от тая работа…

Препоръчвам ви за начинаещ играч да пробвате рицаря, едно защото е сравнително бърз, друго защото може да носи щит и накрая, защото неговите персонални удари са сравнително якички. Джуджето е здраво и набито и също носи щит, нанася чудовищни поражения на високи нива, но и за сметка на това е доста бавно – при неуспешна атака има вероятен шанс душата ви да отлети в Рая пред Свети Петър. Варваринът според мен е сравнително безмислен персонаж, поради твърде слабата си защита и доста трудното си овладяване. Амазонката пък според всеобщо мнение на второ превъртане е най-лесният възможен персонаж, заради стрелкащите се и бързи атаки и майсторството й в боя с лък.

Всеки един от тези персонажи е със свои персонални комбота с всяко оръжие съответстващи за всяко ниво. Те му позволяват да удря с по-голяма сила, затова моят съвет е да се опитате… всъщност то е ясно, че ще се опитате… та, съветът ми е просто да ги овладеете. Освен всякакви елексири, оръжия, храна, броня (персонална за всеки герой – лека, средна и тежка) и прочие, които ще намирате героят ви притежава също така и издръжливост, която ще се покачва със всяко изминало ниво – тя ще бъде основна черта от вашето умение да правите специалните комбота на оръжията както и колко удара ще можете да нанасяте без да се изморите. Кръвта ви също ще се покачва заедно с това, както и кръвта и нивата на противниците. Нали не сте очаквали на 300 кръв да ви излизат врагчета с по 20 кръв и чекийка в ръка? В такъв случай длъжен съм да ви уведомя, че ще останете излъгани.

Заедно с това, че ще останете излъгани, дори и да сте един от най-мастите gamer-и, но да не сте се докосвали до Blade of Darkness, то тогава има вероятен шанс да бъдете и безмилостно запратени на столовете си с няколко шамара без възможност за никакво оплакване, камо ли някакво съчувствие от страна на играта. Накратко няма движение на страни по познато като стрейф. Ама абсолютно никакъв… Освен познатите скок, напред и назад има локване на даден противник за да се движите около него в кръг, което е много трудно за овладяване и може би чак след около 50-ина reload-а ще добиете някаква смътна представа за това, как би било най-хубаво да го използвате. Длъжен съм да ви предупредя, че докрая на вашата епопея, която ще бъде в около 10-12 мисии ще срещате всякакви противници макар основното ядро да се върти около гоблини, скелети, великани и черни рицари.

И още един болен факт: играта е дяволски трудна. Ама дяволски. И няма да имате никаква възможност нито за оплакване, нито за каквото и да е било. Така че се пригответе за солидно количество бой (load и save накратко), ако ще сядате да я играете. Дори за мен и за моя близък приятел, мастити играчи, обиграни в движенията и атакавуащият стил сред арените на Jedi Knight, играта се оказа сериозно изпитание… Голямата и трудност също е изключителна пречка за овладяването на играта. Като следствие ударната доза кютек, която ще изядете може действително да ви отврати и да ви откаже от играта. Пригответе се да се научите да боравите с локването на враговете и с комботата, които ще ви бъдат оказани в менюто. Дори да го сторите ще успеете да се справите с тази игра с голяма трудност… Не искам да преувеличавам с трудността, но за мен това са сухите факти. А когато фактите говорят и ние боговете мълчим.

Ако все пак успеете да се преборите с този и другите проблеми, ако успеете да се справите с тази на пръв поглед доста тежка игра, пригответе се за един от най-великолепните фентъзи екшъни, които ще видите. Поне за мен толкова красив и необятен, че по-красив и изпипан от игри излязли примерно съвсем наскоро, като прехваления Enclave. А това е за игра излязла преди четири години. С красива графика, невероятни текстури и придадено великолепие с малко цветове, “Blade of Darkness” е игра, която вдъхва изключителна атмосфера; с малко цветове, но за сметка на това, ще бъде способна да ви разкрие пред очите нещо невероятно като замисъл и творение… Сянката ви бяга по стената, ръмженията на враговете се чуват, подигравателните подвиквания на вражеските черни рицари ще ви гонят навсякъде. Убивате някой противник и хващате някой негов крайник и започвате да тупате всичко около вас или го мятате по някой непредвидлив противник, несполучил с късмета си да се окаже пред пътя на хвърлената глава на неговия доскорошен другар… Изкуствения интелект срещу сам противник е изпипан до самото съвършенство, така че дори битка срещу противник с по-ниско ниво може да изпрати в достойно голяма локва кръв, която в последствие се оказва, че е вашата собствена. Само дето ако се озовете срещу повече, като тромавите скелети със заучени движения или дори обикновени гоблини може да срещнете нерядко случаите, когато противниците ви ще се избият пред очите ви. Може даже да се случи да се окажат на стотина или десетина кръв зависещо от нивото ви и от вас само да зависи да ги изпратите във Вечните Ловни Полета на гоблини и скелети или Великия Безкрай според далекоизточната религия. Прочие според това дали сте вярващ…

Е, това е накратко. Острието е просто великолепна игра, като замисъл и творение. Въпреки всичко, че играта е с невероятна трудност, съм все пак убеден, че ще бъде добро предизвикателство за тези, които харесват и се смятат за добри на подобен род игри. Защото самата игра е олицетворение на живота, а не на “Смело сърце” или някой друг филм. Живот, който ви поставя с едно безполезно парче стомана в ръцете, за да спасявате света. Единствено само благодарение на вашите умения трябва да превърнете това желязо в сеещо смърт Острие на Мрака.

Posted юли 17, 2010 by elan morin tedronai

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: