Комета   Leave a comment

Комета

Комета падна от небето
И приказка една се разлетя
Като огнен дъжд в морето
Остана спомен в меката трева

И вятър скубеше дъгите
Разстилащ цветове безброй
На сребролунно сияние лъчите
Чуй как вълк нададе вой

По устни белег на наслада
И спомен – гребен на живот
Как с всяка мисъл на пощада
Летим до светъл небосвод

Кометата остави диря
Ярък, огнен лъч на топлина
Двама вплетени се взират
И шепнат: „Друг няма на света“

Advertisements

Posted юли 11, 2010 by elan morin tedronai

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: