Паладинът в крива

Плъзгам се по крива на прогреса в града
Дишам трудно и все така разболяно
Отивам тъй на вилата да грабна аз плода
Поне за малко самотата тъй разбрана

Живот на скорост, печал подир смеха
Аз все по-трудно дишам и живея
С болка остра в снага през полисфера
Но вдигам се с усмивка и се смея

В ръце с алебарда, на бой с усмивка дива
Бия ужасни врагове пиещи живота
Първолунен в слънце и галаксиса по крива
На битието свое сам съм си пилота

Ден подир ден броя аз кривата безспирна
Аз живея за да се въздигам бавно
Година след година в живота е подирна
Експериансът трупам ювлентарно

Advertisements

Posted юни 24, 2017 by elan morin tedronai

%d bloggers like this: