Безцелно   Leave a comment

В сухата трева аз ударих пламък
Обхванат от подтик за промяна
Дори на някого аз да съм жалък
Ще сложа аз гиздава премяна

И в този подтик изразих стенание
За да изкореня трансчовешка пустота
Но за мен животът в пререкание
Значи че все пак стигаме оста
На промяна и на нещо различно свое
Нещо толкоз нетипично мое
И аз виждам утеха, странна тя
Утеха в прогреса, о, пламенно да

Така че нека изречем таз творба
За да изразим нашата тъга
И нека дори в очите на смъртта
Някой Феб засвири в нощта

И тогава тоз край много желан
Открива магия на живот и слово
За да гледам някога пламенно засмян
И да не позная болкота отново

Advertisements

Posted юли 16, 2010 by elan morin tedronai

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: