Rage of Mages   1 comment

Rage of Mages

Rage of Mages 2: Necromancer

В тази статия ще говоря за двете заглавия на руската фирма Nival Entertainment. Последователно и двете игри излязоха за по-малко от година в далечната 1998-ма и 1999-та. Аз поне не ги възприемам като начало и продължение. По-скоро едното е допълнение към другото. Само дето по такъв начин, че и аз не мога да кажа кое към кое. Защо слагам двете заглавия под общо знаменател ли? Ами защото между двете игри графично и по отношение на геймплея няма абсолютно никаква разлика. Просто си приличат като две капки вода. Когато наскоро свалях първата част изпитах сериозни притеснения дали не свалям двойката. За щастие размерът на първото .ISO пред това на второто обори тези съмнения.

Историята и на двете игри се развива на един континент от разпадналата се планета Саурноут поради неправилно използване на магии само че в различни местности. Не мога да ви кажа в кои точно – така и не се заинтересувах. В първата доколкото знам трябва да спрете един демон да завземе света. Във втората – да спрете гилдията на злите Некроманти. Това са “нещата”, които заплашват Allods – главния континент. Отправно място в двете части е градът. От там можете да си купувате оръжия, доспехи и магии. Също от там ще научавате и новите си мисии. А цялата игра е разпределена на такива. Историята е само да придаде смисъл на вашите действия. Какво правите и какво мислите – то няма никакво значение. Просто няма да се изгубите дори да не можете да говорите английски. Има една две малки загадки, но те са толкова малки и незначителни, че не знам що за човек може да се обърка. Както казах вече двете игри не се различават особено. Единствените неща са историята, персонажите, които управлявате и времето и мястото на бойните ви действия. От всичко останало – каквото е намерило място в Rage of Mages 1, то неминуемео е и в Rage of Mages 2.

Та, все пак какво представляват тези две приключения? Не мога да ги определя с точност. Смятам, че са някакъв интересен хибрид между стратегия и ролева игра. Разполагаш с един персонаж, който постепенно трупа опит. Управлението е близко до това на стратегическа игра от типа на Warcraft. Освен това, интересното е, че играта предлага голям набор от развитие за персонажа ти. Безинтересното е, че този персонаж може да бъде само от два класа. Което според мен е доста скучно. Защото два пъти превъртял играта надали ще ти се иска да я минаваш пак, което естествено я праща в купчината прашасали дискове, които чакат да отидат за рециклиране.

Въпреки това на първо четене играта е доста интересна. Дава ти възможност за избор между двама персонажи – Магьосник и Войн. Полът тука въобще не е определящ. Даже точно обратното – абсолютно ненужен е. Магьосникът… – прави магии. Войнът…? Войнът може само да се бие. В хода на действието на първата част в последствие ще се присъединяват и още герои към теб, като може да стигнеш до 5 или 6 персонажа. Във втората обаче те са само 3. Най-новаторското в играта са купищата доспехи, оръжия, огърлици, пръстени, магически предмети и прочие. Има ги по много. Преди обаче да се втурнете да купувате ще ви разочаровам с факта, че между тях няма голяма разлика. Действително най-силните магически доспехи и наметала са внушителни като показатели, но като цяло един клас по-долни доспехи срещу друг не представлява кой знае каква разлика. Разликата може да се усети чак между три или четири класа. Въпреки това мога да кажа, че авторите са успели да внесат богатство сред купищата оръжия и в играта се долавя известно количество доза кеф, когато намерите или купите хубав предмет за вашите герои. А което си е – си е. Кефът си е кеф, независимо от обстоятелствата.

Както казах ръководите вашата групичка по подобие на стратегия. Бутоните за управление поразително приличат на тези като на Warcraft. Атака, Защита, Караул, Стоп и прочие. Макар че друго освен Атака надали ще използвате. Ако ще чакате противниците да идват сами при вас – ще има да си чакате. В играта имате достъп и до магии. Повечето от които сигурно ще опитате само от любопитство. Защото има няколко като Poison Cloud, Fire Wall, Prismatic Spray, Fireball, Teleport, Invisibility и още две-три, които тотално обезмислят използването на останалите 15. Специализирате се ли в тях ще минавате през карти и мисии като нож през масло. Една от най-бруталните тактики е да разучите къде е противника да cast-нете два Poison Cloud-а или Fire Wall-а където се намира и след това да пратите напред войните да очистят всичко останало. С няколко подходящи магии ще мачкате брутално и безжалостно противника. Чак ми става жал дори като погледна горките огромни Троли и Огрета да се мъчат срещу ловките ми магове. Единственото за което ще ви се наложи да използвате Войнът/ите това е да чистите като остатъците от “боклука” по картите колкото да им намирате някаква работа и опит. Всичко останало ще вършат маговете. което съответно прави тези две игри смешно лесни. Доказателство е превъртането и на двете за общо взето има-няма 10-12 часа. Не помня да съм хващал такова заглавие в което така безжалостно да коля и беся. Усещането за сила е напомпано до безкрай. Вие можете буквално всичко в тази игра. Можете да трепете дракони, огрета, троли и тъщи! Абсолютно всичко без особени проблеми. Играта е орязана от предизвикателство и именно това я прави толкова лесно забравима.

Графично играта не е кой знае какво. Разбира се, когато бях на 12-13 години за мен надали имаше по-красива графика от тази. Но като цяло, десетилетие и нещо по-късно, гледайки реалистично сега на нещата не мога да кажа, че играта е поставила голям удар върху игралната индустрия за времето, когато е излязла. И като стана дума за време, ще кажа пак, че това е емблематичната дата е 1998-ма. Сещате се кое излиза ‘98-ма нали? Ами разбира се, че това е Baldur’s Gate, както и легендарния Starcraft! Мисля, че скоро преди това беше излязла и Warcraft 2. И както може да се досетите пред тези два факта играта (разбирай и двете части) биват изпратени в призмата на свежарските заглавия, но с нищо кой знае какво не привличащи. Играта е точно това, което е: да я хванете за 2-3 дни и след това да я изоставите. Въпреки това в нея действително има няколко интересни неща, които заслужават внимание. И при малко повече доопипване и развитие на тези интересни неща, щеше да се получи нещо изключително сполучливо като реализация. Но… не смея да прогнозирам какво. В крайна сметка преди повече от 5 години Nival са прохождали на игралния пазар. В момента те са една от най-силните комапнии на пазара за компютърни игри със хитови попадения като Etherlords и Heroes of Might and Magic 5. И само от едното уважение си заслужва поне за малко да откъснете поглед от някои тежки приключения като Morrowind или Neverwinter Nights и да погледнете Rage of Mages серията. В нея има някои неща, които сериозно са повлияли голяма част от днешните заглавия. Аз поне не съжалявам, че ги изиграх, макар и за сравнително краткото време, за което бях с тях.

Advertisements

Posted юли 17, 2010 by elan morin tedronai

One response to “Rage of Mages

Subscribe to comments with RSS.

  1. рейдж оф мейджс са уникални игри.. гадни са, скучни са и все пак имат невероятен чар

    на първата ми машина още през 1998 имах само старкрафт и РОМ.. като ми писнеше старкрафта и се мъчех много с рома в дългите нощи без глобална мрежа.. какви времена само..

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: