Кардинално   Leave a comment

Открих тъй силно разрушение
В гнева и силната омраза
Болка приех с туй копнение
И усетих що ми се полага
……..
Гневът ми в силата утихна
Остана ледения спомен
Приятел тъй ми се усмихна
С мен в денят преломен

Гардже тихо то запя навън
Котешка целувка чу се
На всичко има тъй чалъм
Кървавият нож изу се

Този писък на девойка мила
Убита в силните гърди
Сянката все още не разкрила
Лицето болно със сълзи

Гняв боли и кукумявка пее
Войната тъй бушува
Либе чака силен и милее
За милувки тъй лудува

Разбрах, че времето отмина
И скоро тъй откривам
Как с вас седим малцина
Ръцете аз разтривам

Открий се гняв и ме вземи
Поемам аз с щастие
Магията вселенска с дни
Гълтам в сладострастие

Нечовешка злоба ме изгаря
Не искам болка в мен!
Омразата – о, тъй измаря!
И държи ме тъй в плен

Секунда отминава и усещам
Как болката угасва
Бавно бъдеще посрещам
И съдбата се напасва

Гняв – къде си ти чутовен?!
Виждам аз защо живея
Болката роди мига изконен
На любовта що аз копнея

С усмивка помня и прегръщам
Белите цветя по пътя
В гнева се нявга аз извръщам
И изкуството излъчих
……..
Усетих – няма вече страх
Омразата премина – край
В усмивка весела без гняв
По Пътя – веч’ самия рай

Advertisements

Posted юли 24, 2011 by elan morin tedronai

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: