Baldur’s Gate 2   Leave a comment

Baldur’s Gate II:

Shadows of Amn / Throne of Bhaal

Само заглавието е нужно, за да знаете, че става дума за едно от най-великите рпг-продължения на култови компютърни игри, каквато е първото приключение Baldur’s Gate 1. Което може само да загатне, че тази игра става по-култова дори от прелюдието и даже едното миризливо Diablo 2, което в момента е един безкраен цикъл, в няколко разновидности пред компа и нищо повече.
Което не означава, че и пред Baldur’s Gate не ви чака същата участ. Застояването обаче може само да направи Baldur’s Gate 2 по-привлекателна, отколкото да я обезобрази след първото преиграване. В нея разполагате с куп системи на развитие на подходящ протагонист, като можете да се сте един от купищата класове и раси, с които тя разполага в изобилие. Преди да продължа нека само вметна, че играта е правена именно по огромната вселена Forgotten Realms, а и в частност по самата система D&D. Въпросната вселена е повлияна от тогавашното фентъзи, скоро след Толкин и появата на още няколко автори като Фред Саберхаген, Робърт Хауърд, Тери Брукс, Мерседес Лаки и други. Системата е на около 30 години и по нея има страшно много информация. Ако искате да знаете повече за нея влезте в някой от многото интернет сайтовете (най-известният – http://www.wizards.com). Има линкове на български произведения на изкуството, които определено си струва да погледнете.
Преди да започна за разликите между Baldur’s Gate 1 и 2 ще кажа, че можете да влкючите персонаж, с който сте превъртяли единицата или да играете с избран от вас генериран персонаж. Което естествено е изключително приятно правейки игрите повече като една отколкото две различни части. Разбира се трябва да се спомене и порасналия таван на опита. Тук ще можете да стигнете 20-то ниво на уменията си, което е нещо изключително за играта и за системата.
Новост в игрово отношение на втората спрямо първата част е, че са въведени т. нар. подразделения в класовете – демек ще можете да играете с няколко разновидности при Рейнджъра, Паладина, Боеца, Друида и Духовника. Втората новост, свързана пак с класовете, е появата на Чародея (Sorcerer), Монаха (Monk) и Варварина (Barbarian) който е също толкова тежък танк като обикновения Fighter. Има умението Rage (Ярост), което като се включи му дава бонуси на Силата и Физическото състояние, но за известно време го прави неконтролиуем. Добрият избор ще е ако го комбинирате с джудже или полуорк. Така че варваринът е добър избор за новаците. Монахът е машина за убиване с голи ръце, докато Чародеят пък е подобие на магьосника, но за разлика от него научава определен брой магии с всяко вдигане на ниво и не може (а и не трябва) да пише скролове. Той може да каства по-малко на брой магии, но много по-често. С подходящите магии, той може да стане също толкова унищожителен като мага, че даже и повече. В момента няма да давам примери за най-бруталните магии. Вярвам, че с течение на играта сами ще ги откриете.
Новата раса в Baldur’s Gate 2 както вметнах е тази на полуорките. Ако не ви е все още ясно те са смесица между орки и хора. На кратко става дума за едни душевно раними индивиди, които се разкъсват между естествената си човечност и бруталната и злобна сила на орките. Полуоркът получава бонус върху Силата (Strength) и Физическото Състояние (Constitution), така че лесно можете да направите препратка към образа на двуметрова маса плът, раздаваща нечленоразделни звуци с огрмен меч или брадва във възлести ръце.
Преди да недоволствате, защо не отделям същото внимание на класовете и расите в Baldur’s Gate 2 ще кажа, че го правя поради две причини: едната е защото повечето от тях споменати в статията за Baldur’s Gate 1 и реших да не говоря за тях надълго и нашироко както направих. Втората причина е желанието да се задълбоча повече в историята на двойката.
А, историята на втората част е това, което прави Baldur’s Gate 2, толкова изумително и невероятно приключение по рода си. Във втората част приклчючението се извисява до още по-големи мащаби. Преди да продължа с втората част ще кажа малко предистория: след като убивате огромната фигура в стомана, наречена Саревок мислите че всичко е наред. В крайна сметка наистина сте чедо на мъртвия Бог на Убийствата Баал, който по Времето на Конфликтите (Time of Troubles) е слязал на земята заедно с другите богове и провиждайки края си, пръснал семето си сред обикновените хора. Все пак вие убихте лудия си брат Саревок, който заплашваше Брега на Мечовете с терор и искаше да стане новия Бог на Убийствата като потопи земята в кръв и избие всичките ви братя и сестри.
Въпреки че сте чедо на Баал, не ви пука особено и сте убеден че можете да се справите с наследството и (очевидно) “горещата” кръв, която кипи във вените ви. Да, ама не. Мъчат ви кошмари, неспокойни сънища и прочие. Гадости, кръв, пот и сълзи, писъци на нечовeшки страдания. Една вечер за ваша неприятна изненада се събуждате в клетка. И както се оказва се намирате в дънджъна на един магьосник, който ви говори за потенциал и още куп неща, които вие не разбирате. Този магьосник започва серия от опити върху вас като не спира да „изтъква“ вашата издръжливост. Тамън да сдадете багажа, когато неочаквано нападение обърква плановете му и той се изпарява. И тогава идва вашата приятелка Имоен. Тя ви освобождава от клетката, а зад вас седят също в клетки старите ви бойни другари – Джаира и Минск. След това започва вашата разходка по подземието, което е дом на магьосника, именуващ се Irenicus и някои от опитните му свинчета. Излизайки от дънджъна ще се натъкнете на кът-сценка, където магьосникът отупва няколко себеподобни като Барселона – Родопа (Смолян). Въпреки това Irenicus разрешава отвличането си, но с една малка подробност – освен с него да дойде и сестра ви Имоен. Гилдията на Качулатите Магьосници, които отговарят за използването на магията, отвличат Имоен и Irenicus за заложници с обвинение, че са участници в неправомерно използване на магия (може да звучи глупаво в стандартите на света в който се намирате, но е наистина така). От тук нататък започва истинското приключение – пътят към разбулването на мистерията, кой е този лош маг, който ви измъчва, какво иска от вас и Имоен, както и коя е тази мистична гилдия, която воюва с местната гилдия на крадците. В града и останалата част от Амн има куестове, има страшно много задачи и те чакат вас да ги изпълните. Общо взето съдбата на голямата столица Аткатла на крайбрежната държавица Амн е изцяло във ваши ръце. Какво ще направите и какво няма да направите – вие ще отговаряте за това.
В продължението “Тронът на Баал”, конфликтът се разраства до божествени размери. Вече не сте един сравнително силен персонаж (демек 8-мо или 9-то ниво). А сте изключително силен герой, способен на какво ли не. Таванът в продължението е двоен – не 20-то ниво, ами 40-то. От което разбира се, и се получава небалансираност в битките ви. Това е един основен недостатък, който разваля впечатлението особено във финалните части на историята.
А що се отнася до експанжъна, за съжаление той е направен през юруш. Доста неща са окепазени, и както споделя един от главните програмисти David Gaider, намерението е било последните приключения да бъдат не 20 часа, ами два пъти повече. За съжаление в гонене на срокове BioWare не са пуснали тази част така както трябва. Има доста неща, които са били съзнателно пропуснати от програмистите. Самата част никак не е лоша – не ме разбирайте погрешно, просто е попретупана и полудовършена. Има я разбира се щипката гениалност на тази компания, но в известен смисъл Тронът на Баал е доста, доста под очакванията на масата фенове. Както и на мен всъщност.
Историята разказва как петима от най-силните ви братя се борят за Трона на Баал, за да станат новият Бог на Убийствата. Готвят голяма война, заплашваща да потопи всичките Забравени Вселения в кръв. Разбира се това което липсва в този полубожествен сте… да, познахте – Вие. Намесвайки се в този божествен конфликт, ще се разправяте с тях и екс-главната жрица на Баал – Мелисан. Сред братята ви са Огнен Великан, Драу (Тъмен Елф), Полудракон, Полу-орк и Монах (Баал определено не си е губил времето разпръсквайки есенцията си в буквален смисъл). От този конфликт зависят много неща. Съдбата на Вселенията е наистина във ваши ръце. Дали ще потопите света в кръв или няма? Боговете между другото вече ви се кефят откровено, макар че определено са притеснени от изключително нарасналата ви мощ. Даже се появява бог Cyric – най-големия бог на злото, убийствата и прочие – очевидно впечатлен от вас, с когото разменяте няколко думи. Накрая когато избиете всичко живо и мърдащо, оградено с червено ви се дава избор: да заемете мястото на Баал, ставайки съответно новия Бог на Убийствата, Бог на доброто, който се бори срещу злото в света или да оставите есенцията на Баал окончателно да умре, избирайки пътят на смъртен. Играта разполага и с епилог, разказвайки за всеки един от вашите спътници останали до края с вас, и издигнали се до изключително могъщество и полубожествени умения.
За финал на статията ще вметна няколко неща. А то е – Мод културата, която избуява в последно време. Принципно затова и съм уважавал толкова много тези разработчици, че те насърчават които помагат на талантливата част от потребителите да развият своята креативност и да направят приключението си още по-интересно.
Интернет намира израз в някои очарователни изблици на фенщина у хората. Има такива, които вкарват разнообразие, нови персонажи или пък някоя и друга екстра. Разбира се има големи боклуци и не си струва да си товарите играта с тях. Така че на думите на един рецензент: “Аз обичам само оригинални игри, а не с модификации!” – ще кажа, че това са пълни глупости и че в интернет има много стойностни неща, които да добавите към играта си и да я направите още по-привлекателна. Препоръчвам ви да пробвате полу-официалния Ascension (направен от един от разработчиците на играта Дейвид Гайдър), както и BG Tutu (инсталиращ игралния енджин на втората част, включително и игралната система) или Redemption: The Longer Road, който доразвива по изключително интересен начин историята за Irenicus, измислена от вещите ръце на една талантлива рускиня (който лично тествах). Така, че все ще намерите нещо интересно.
Два от основните сайтове, които си струват за модове са http://www.spellholdstudios.net/ и http://www.pocketplane.com. Все пак съвета ми е да изиграете оригиналната игра преди да се втурнете на модовете. Макар че никой не ви пречи да ги опитате. С най-добрите добавки нещата стават още по приятни и “вкусни”.

Advertisements

Posted юли 28, 2010 by elan morin tedronai

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: