фентъзи книгите-игри   2 Коментари

Фентъзи книгите-игри

От средата на 90-те години у нас особено стана популярен жанра на книгите-игри. Това е четиво, разполагащо със сюжет като обикновените книги, но разделящо се на разклонения, тъй като ти водиш героя. Най-успешните книги-игри – български или чужди, бяха с фентъзи-сюжет, от които ще разгледам най-известните. Ще поставя акцента върху чуждестранните, защото си мисля, че те заслужават малко по-обстойно внимание, тъй като нашенските автори предполагам повечето от нашите читатели ги знаят…

I.      Чужди книги игри

  • “Битки Безброй”

¨       Fighting Fantasy

Това са най-популярните. На български са издавани от “Селекта”, освен “Магьосничества”, която е на “Хермес”.

Героят е войн, длъжен да открие някакъв вълшебен предмет и/или да спре някаква зла сила. По пътя се бие с най-различни чудовища. В световен мащаб най-харесвани са “Хрониките на Загор” (“Zagor Chronicles”), които за нещастие не са излизали у нас. За сметка на това са излизали много други. Ето някои от най-известните заглавия и техните автори:

¨       Йън Ливингстън

Ливингстън е голямо име за английските книги-игри. Той е основоположник на системата и един от най-продуктивните автори. Заедно с това е и един от създателите, а в момента от основните хора, стоящ зад компютърният гигант “Eidos Interactive”. Бил е председател на борда на директорите (Chairman), а в момента е Креативен Консултант (Creative Manager).

  • “Гората на Обречените”
  • “Храмът на Ужаса”
  • “Градът на Крадците”
  • “Леговището на Снежната Вещица”

Иън Ливингстън

В “Гората на Обречените” героят ти е длъжен да намери бойния чук на джуджетата, пръснат на части из Мрачния Лес. По пътя ще срещне много премеждия. Жестоко, а?!

Малбордъс – човешкия син на Тъмните елфи ще възцари Черната магия по света (“Храмът на Ужаса”). Той търси ключа към тоталната мощ във Ватос, изчезнал в Пустинята град. Ти трябва да го спреш. Книгата според мен е просто брилянтна.

Чудовищния Занбър Боун контролира околния град (“Градът на Крадците”) с помощта на Лунните псета. Ти трябва да го откриеш и премахнеш – но за тази цел ще трябва да откриеш необходимата отрова, намираща се в Градът на Крадците. “Чудовищно” четиво…

Снежната вещица е заробила Ледената планина и я държи от своето Леговище в тирания. Твоята задача е да я спреш и освободиш Ледената планина.

  • “Магьосникът от Огнената Планина”

Иън Ливингстън
Стийв Джаксън

В Огнената планина се крие несметно съкровище, пазено от могъщ магьосник. Твоят герой е единственият, който се осмелява да влезе вътре.

¨       Стийв Джаксън

Джаксън е човекът, създател на ролевата система GURPS. Влиянието му е голямо, а творчеството му и приноса към книгите-игри – още повече.

  • “Магьосничества”

Класическа серия в поредицата, създадена от един от майсторите на книгите-игри, а именно Стийв Джаксън.

  • 1. “Планините Шамутанти”
  • 2. “Харе – Пристанището на Клопките”
  • 3. “Седемте Дракона”
  • 4. “Кралска Корона”

“Селекта”

Тръгваш към Планините Мампанг, за да спреш злия Арчмейг. Пътя ти минава през не по-малко опасните Планини Шамутанти. Много приключения с Мантикор за десерт. След това приключението продължава в Пристанището на Клопките. За зла участ изходът от този град не се намира никак лесно. В третата част Арчмейгът изпраща срещу теб Седем дракона, всеки обладаващ някаква природна стихия. Ти трябва да ги победиш, което е една почти невъзможна задача… Според всеобщото мнение третата е най-добрата книга от поредицата. Четвъртата е дългоочаквания финал! Стигнал си крепостта Мампанг. Трябва да намериш и убиеш Арчмейга.

Заключение: И така, какво може да се каже за серията “Битки Безброй” като цяло? На първо място, това са добре изпипани като атмосфера книги. Имат неповторимо излъчване, което феновете познават добре. Второ – трудни са. Много рядко може да превъртиш някоя от първия път. Трето – не те обременяват със сложни правила. “Битки Безброй” обаче имат и някои лоши страни. На първо време са като извадени от калъп и някои от тях са огледални копия една на друга, като “Пристанището на Клопките” и “Градът на Крадците”. Освен това понякога стават досадни – например “Магьосникът от Огнената Планина”. Твърде често някои са и гнусни. При все това са чудесно забавление, а някои от тях, като “Седемте Дракона”, съперничат и даже превъзхождат по качество усложнените си конкуренти, за които ще прочетете по-долу.

  • Светът на Орб

Марк Смит и Джейми Томпсън

Светът на Орб е самостоятелно творение на Марк Смит и Джейми Томпсън. Той е доста интересен, плъзгащ се между здравия хорър и дарк фентъзито. За съжаление е доста натуралистичен и гнусен, което е главния недостатък за творението на двамата автори. По него особено голяма известност има серията “Пътят на Тигъра”, както и “Мечът на Самурая”.

Ø“Мечът на Самурая”

Твоят герой е самурай, на чиито плещи стои задачата да спаси света на Орб. За целта си длъжен да се сразиш с Икиру, Господаря на Сенките и неговите демони…

  • “Пътят на Тигъра”

Първата книга-игра, която се появи с усложнени правила и по-нестандартен… нека го нарека геймплей, бе “Пътят на Тигъра”. Схемата на битките бе доста усложнена, имаше различни удари и статистики.

На български издадена от “Еквус Арт”, макар и не много добре – започнаха директно от третата книга. Първите две “the Way of Tiger: Avenger” (“Отмъстител”) и “the Way of Tiger: Assasin” (“Убиец”) така и не бяха преведени, поради факта, че са били излезли от тираж и не е могло да се намерят като бройки. Според историята в тях има много интересни неща, които посочват произхода на главния герой, пък и най-малкото не е хубаво да се почва директно от третата. Последната книга “Пъкъл” завършва отворено. Тука обаче не трябва да се винят “Еквус Арт” – самите книги-игри във Великобритания дадоха фира малко по-рано от нашите.

  • 1.“Узурпатор”
  • 2.“Властелин”
  • 3.“Завоевател”
  • 4.“Пъкъл”

Еквус Арт

Героят ти е нинджа, наричащ се Отмъстителя. Той е престолонаследник на екзотичния град Ирсмункаст, където днес властва убиецът на баща му. Ти, разбира се, трябва да го свалиш от власт, минавайки през редица свръхестествени опасности. А накрая те чака и скритата самоличност на самия Узурпатор… Великолепно изграден свят, необикновени чудовища и непредсказуеми обрати в началото (или по-точно средата) на една от най-култовите поредици книги-игри.

Непосредствено, след като си си върнал на трона си (“Властелин”), намираш, че трябва да си възвърнеш и странен скъпоценен камък, принадлежал на баща ти. Той обаче се пази на самотен остров от създание, наречено Дяволското чудовище. По пътя ще трябва и да се срещнеш с конкурентния клан нинджи от Пътя на Скорпиона. И както си връщаш камъка (“Завоевател”) и тамън се телепортираш дома, у вас те чака изненадата, че градът ти се намира под обсада на Изчадията на Процепа. Налага се да ги отблъснеш и да си намериш съюзници бързо, защото Хонорик – зловещ рицар – е решил да види сметката и на тебе и на града. Третата е според всеобщо мнение най-добрата книга от поредицата, комплексна и сложна, интригуваща и трудна. Определена за класика в жанра.

В №4 “Пъкъл” – или 6, ако трябва да бъдем точни – приятелите ти рицарят Дорей Льо`Жун и рейнджърът Глайвас са отвлечени в Процепа. Ти трябва да се спуснеш там и да ги спасиш. Мрачна и гадна, последната книга разочарова с всичко – с битките, със сюжета и с гнусния си отворен финал. В нея са съсредоточени главните недостатъци на “Пътя на Тигъра”, а именно – твърде много противни сцени, прекомерно мрачна атмосфера. Но като цяло сагата е страхотна и заслужава внимание.

  • Светът Легенда

Дейв Морис и Оливър Джонсън

Светът се нарича Легенда и мога да заявя, че е прекрасен. А защо се нарича Легенда? Защото действително в него може да намерите Летящия Холандец, Тор и Локи (защо е преведено Лодж, не знам), скитски богове, други скандинавски богове, Одисей и Цирцея и много, много други. Той е страшно интересен и като необятност и красота може да си съперничи с някои такива от излезли у нас фентъзи книги.

  • “Кървав Меч”

Кървав Меч е третата голяма чуждестранна серия, издадена у нас. Книгите са пет и за щастие са доиздадени докрай. Това със сигурност е една от най-добрите книги-игри, издадени на български, а и може би изобщо… Нека първо да погледнем авторите:

¨       Дейв Морис

Ветеран в жанра, известен с книгите си, отделени от “Битки Безброй”: “Огърлица от Черепи” и “Бездната сред мъртъвците”. Голям автор е Морис.

¨       Оливър Джонсън

Джонсън няма толкова голям опит в книгите-игри, но за сметка на това има някаква известност с поредицата “Ковачница на Сенките”, не доиздадена по един абсолютно непрофесионален начин от некомпетентното издателство “Мърлин”. И с тази поредица не е толкова известен, колкото с това, че е приятел на английският корифей във фентъзи жанра Дейвид Гемел!

За системата на битките мога да отделя цели страници. Но все пак ще го кажа в няколко изречения: има четири вида Приключенци – Воини, Тарикати, Мъдреци и Магьосници. Главните умения са Бойно Майсторство (основното на Война и за това да умеете да се биете), Психически способности (за правене на заклинания и за издържане на заклинания), Нюх (основно за Тариката – за отключване на ключалки) и всичките заедно до някаква степен важни за Мъдреца. Интересното тук е че играчите (или играчът) започват с рангове и трупат опит, като преминават напред. Може да се каже, че това си е една завладяваща смес между книга и ролева игра. Рангът ви отговаря на това колко са ви развити горните качества и какви поражения нанасяте. Тоест ако сте много силни (15 ранг) нанасяте големи поражения, а с предмети можете да сложите още зар или два отгоре. Заклинанията се делят на психически и поразяващи. Поразяващите нанасят поражение, свалено от класа на доспехите. Т.е. ако имате доспехи клас 4 и някакъв нещастник ви нанесе 1 зар+1, обаче без да иска мята 4, тогава той нищо няма да ви нанесе, защото доспехите ще отразят пълната сила на удара. Но ако обаче се изправите срещу друг бабаитин и той нанася по 2 зара+2 и ви нанесе да речем 7, то тогаз, вие поемате 7-4=3, а останалите четири се поемат от бронята ви. Тоест колкото по голяма броня имате, толкова по сладко става, когато се биете със слабаци. Сега за книгите.

  • 1. “Бойните Ровове на Крарт”
  • 2. “Царство Уирд”
  • 3. “Демонски Нокът”
  • 4. “Пътят на Съдбата”
  • 5. “Стените на Спайт”

Еквус

Първата книга от серията е “Бойните Ровове на Крарт”. Тя е нещо, като експериментална книга. Мисля че авторите са написали нея и тя е щяла да остане само една-единствена. Групичка магове екипират поборници и ги изпращат в бойните ровове на земята Крарт. Тя е разделена на 30 феода и 30 мага властват там. За да няма войни маговете са избрали да уреждат отношенията си чрез турнира в Бойните Ровове. Вие сте там и трябва съответно да се кандидатирате и да спечелите Емблемата на Победата. Тя ще ви гарантира много кинти и много слава (за къде без тези елементи…?).

В “Царство Уирд” книга №2 на сагата, ако може така да се нарече, вече почва истинското приключение. След брутално нападение от върколаци, един стар арфист умирайки завещава прекрасна ножница на едно оръжие, наречено Мечът на Живота. То е изковано от Ангел Абдиел (нещо като бог) и ти казва, че това оръжие е единственото, което може да спре петимата мага: тези същества, били мъже са най-могъщите Истински магове, някога бродили по земята и чиято мощ е била отвъд представите на човешкото – Синята Луна, Червената Смърт, Звезда на Чумата, Звездата на Даруването и Бяла Светлина. Той ти казва, че Съдният ден идва, а с него и петимата мага. Тяхната цел е да наклонят везните към злото, като въведат ера на тотален терор, подобие на ад. Старият арфист ти казва, че ефесът на Меча на Живота (или по-накратко Кървавия Меч) се намира във владетеля на островното кралство Уирд. Това ви стига и вие потегляте към Уирд. По пътя си ще срещнете гадни магове, морски чудовища и други, докато стигнете двореца на Царя на Бродниците, който има способността да влияе върху сънищата на хората. Тази книжка за разлика от другата, плъзгаща се между на моменти здравия хорър и чистото фентъзи, с твърда убеденост мога да заявя, че е една от най-добрите в поредицата.

“Демонски Нокът” представя едно страхотно приключение и разказва как в търсене вие сте попаднали в една от държавите, покорена от нашествениците от правата вяра (според авторите вие сте християни и половината свят е такъв, а другата половина – ислямски). Та, намирате един принц, наречен Сузуриен. Той ви казва, че острието на Кървавия меч, който има брат-близнак – Меч на Смъртта – е скрит някъде в страната. Но за да го намерите трябва да намерите очите на една кукла Хатули, способна да доведе човек до меча. А за да ги намерите тях трябва да се качите на кораба на Хангак, краля пират и оттам да ги вземете. Очакват ви още по-яки битки и силни гадове (усмиряване на духове, избиване на циклопи и полубогове), за да стигнете до заветната цел – острието на Меча на Живота. Специално Книга №3 е чисто фентъзи от до, без никакъв хорър или подобно. Специално тя е и една от най-добрите, ако ли не и най-добрата книга от сагата…

След като в третата книга вземате острието на Кървавия Меч на пътя обаче ви се изпречва Айкън, стар познайник от Бойните Ровове. В смъртен двубой, побеждавате Айкън и го изпращате в Царството на Смъртта – Шеол. Преди да се пресели там Айкън призовава духовете на своите предци, които ви взимат меча. Тюхкайки се дълго и горчиво за това, че Айкън е отмъкнал меча, една магьосница, наречена Фатима се смилява и ви казва, че за да отидете в Царството на Смърта трябва да отидете при мага Ентасиус, който е достатъчно могъщ да го направи. Задачата ви е да си намерите кораб и да отидете на неговия остров. Пътят към острова е осеян с трудни препятствия, които ще се налага да преминавате чрез вашата сила и съобразителност. Ще имате шанс да се срещнете с един бог, с гадни демони и дори една Горгона. А накрая в една красива битка срещу Айкън ще се реши кой ще живее и кой ще умре.

След тези три прекрасни книги, идва ред и на петата. При нея нещата не са чак толкова розови. Още в началото бях настроен леко резервирано към нея и в крайна сметка не се излъгах. След като вече притежавате Кървавия Меч, задачата ви е да отидете и да попречите на Истинските Магове да се появят в нашия свят. Дотук добре. Да, ама не. Лошото в книгата е че има доста повече гнусотии, отколкото в първите 3-4 книги взети заедно. Дяволи, демони, биофази, аргуси (да дори и това), та и дракон (бил съм го, не бойте се). Има и толкова много задачи и главоблъсканици, че човек го заболява главата. Не ме разбирайте погрешно нямам нищо против тези неща, но тук нещата са нечовешки. Всяко нещо си има разумни граници, все пак. Края обаче е истинско удоволствие сред всички мъки през, които сте минали. Епичен, възнаграждаващ, хубав… Какво му трябва на човек?

Това е. Тази серия съдържа едни от най-добрите книги­­­­­­-игри, които и даже съперничат на някои истински романи в жанра “фентъзи”. Именно и затова ревюто е толкова обширно, заради големият литературен дял – невиждан в творчеството на други автори на книги-игри… На мен лично са ми любимите и ги смятам за най-добрите книги-игри, създавани някога. Въпреки очевидната си смесица между ролевата игра и книгата, “Кървав Меч” е майсторско творение, което заслужава да намерите и да изиграете. Убеден съм, че няма да съжалявате…

II.    Български книги игри

Хората, които най-много писаха за фентъзито в българските книги-игри са Колин Уолъмбъри, Ейдриън Уейн и Робърт Блонд, Джордж М. Джордж и донякъде Върджил Дриймънд – дамата на книгите-игри. Книгите-игри у нас умряха по обясними причини: пренасищане на пазара, писане на килограм, твърде явни глупости се издаваха; не бива да се забравя и влошената икономика на България ’96-та и ‘97-ма – ето че пазарът не можеше повече и накрая сдаде багажа. А иначе романтиката около купуването на книгите-игри се помни и до днес…

¨       Колин Уолъмбъри

Колин Уолъмбъри е може би най-добрият автор на книги-игри у нас. Неговите приключения наистина съперничеха на западната продукция, а той самият си извоюва заслужено славата на класик в жанра.

Истинското му име е Любомир Николов – обърнете буквите от името му и ще получите псевдонима му… Освен с игрите Любомир Николов е известен и като брилянтен преводач, справил се по подобаващ начин с “Властелина на Пръстените”. Автор е и на четири научнофантастични романа, последната награда, която взе е за върхов участник на “Конаниада-2002”. Следващите му планове са свързани с прелюдие по “Властелина на Пръстените”.

Ето и най-известните му книги – игри:

Първата голяма трилогия на автора е тази в която героя ти е дървар. После се появиха и продължения по втората книга, но ни едно от тях не беше толкова добро, колкото оригинала.

  • “Огнена Пустиня”

“Еквус Арт”

  • “Замъкът на Таласъмите”
  • “Гората на Демона”

“Плеяда”

В “Замъкът на Таласъмите” Царят на Таласъмите, носещ гръмкото име Тиквеняк е пленил водата на Гората. Кралицата на Самодивите идва с блага вест – трябва да отидеш в Замъка на Таласъмите и го убиеш. Много яка и симпатична книжка. Голяма работа. Има и продължения, които по все общо мнение не могат много да се вместят в рамката на оригинала. Но все пак тая е особено очарователно написана.

В “Огнена Пустиня” героят ти е дървар в Старата гора, прочут със силата и смелостта си. Един ден при него идва вълшебникът Сиян със страшна вест – злия магьосник Агамор, негов бивш ученик е пленил сънищата на хората. Това би му дало огромна мощ. Ти трябва да отидеш в Долината на Изгубените Сънища и да го спреш, естествено. Заедно с двамата ти другари – Пано и Борил – пътят ти минава през 3 свободно избрани пътя – през пустинята, реката или планините. Аз като бях малък никак не обичах обаче да минавам през пустинята и реката – Пано и Борил винаги загиваха тогава, а не мен ми бяха ултра симпатични.

В “Гората на Демона” има демон (да сте очаквали друго?), който се казва Зардинакс и който е видял сметката на твоя ментор вълшебника Сиян. Неговият чирак ти съобщава, че трябва да намериш жива и мъртва вода, с която да съживите стареца. Естествено, тези води са в Старата гора, вече известна като Гората на Демона, която, освен от него, е пазена още от гноми, великан, вълкожаба, воден таласъм и други приятни и по-малко приятни изненади. Освен това в тази игра не разполагаш с вълшебни предмети от началото – повредени са от Зардинакс. В течение на играта обаче, ще намираш съответно вълшебни предмети, които действително са практически полезни, а не както в предишните, когато с меч можеше да цепиш басмата на всичко, което срещнеш. “Гората…” е може би най-хубавата книга-игра на Колин. Истински запомнящ се злодей, епични битки, магии и вълшебства в едно наистина невероятно приключение.

Освен като Колин Уолъмбъри, Любомир Николов е известен с псевдонима Тим Дениълс, написал три книги, но коя от коя по-хубави:

  • “Светилището на Хиперборея”

“Астрала”

Ти си млад швед, който таи надежди да влезе със стипендия в местния университет. Големият ти брат за да ти помогне е решил да участва в състезание по шейни с голяма парична сума. Но мечтите ви са унищожени: местните гимназиални хулигани пребиват брат ти и трошат шейната. Докато бягаш от тях инцидентно попадаш в страната Хиперборея. В градът на джуджетата ти съобщават, че можеш да отидеш при бог Аполон, който макар, че е в Олимп почти винаги е в тази страна. Той изпълнява желания, така че ти трябва да отидеш при него. Можеш да срещнеш баба Яга, гладни тролове, още по-гладни върколаци и други знайни и незнайни същества, в тази изключително красива книга-игра, напомняща на човек, че дори срещу злите създания, човек не трябва да допуска омраза в сърцето си.

  • “Господарят на Зверовете”
  • “Трите Камъка на Съдбата”

“Астрала”

Ти си Майстор на превъплъщенията, Господар на Зверовете, човек имаш силата и властта да приемаш животински облик. Заедно с твоя съученик твоята задача е да победиш злия владетел, който заедно с мага Некромус държи земята в тирания. Всъщност си само ти… Втората книга пък е несвързана сюжетно за същия герой. Там трябва да спреш мистериозен магьосник, облечен в черно, чиито сили са почти безгранични…

Втората голяма трилогия е свързана сюжетно. Тя се разправя за главният герой, който е войн с двама другари, които се справят с гадни, зловещи чудовища.

  • “Реката, от която никой не се завръща”
  • “Нокти срещу Огън”
  • “Леденият Вихър на Смъртта”

“Мега”

В първата книга, ти и ковачът Халип – готин пич и страхотен с брадвата –потегляте към реката, за да откриете защо никой не се връща от нея. Вместо това намирате ужасяващи чудовища, както и странен спътник Брине.

Във втора част вие сте успели да избягате и попадате в островното херцогство, което се владее от жесток мъж. Първата му мисъл е да ви клъцне главите, но след което вие му казвате, че знаете как да убивате чудовищата, той поразмисля. След демонстрация, той ви праща в един стар замък с достатъчно количество запалително масло.

А в последната книга пък вие отивате в измерението откъдето идват чудовищата. Междувременно херцога решава да ви тегли чертата и вие трябва да се пазите от него. Задачата ви да прекратите идването на чудовища в нашия свят. Зашеметяващ край на една чудесна книга-игра!

Единични книги-игри. Колин има много, но само ще се спра на само една:

  • “Нощта на Върколака”

“Плеяда”

Ти си млад благородник и си отишъл на събор, в който краля обявява, че един върколак иска да го убие и който му донесе главата ще стане негова дясна ръка. Освен всичко четиримата братя-благородници Маладига те преследват, за да сложат край на дните ти. Задачата ти е да разкриеш злокобната тайна на върколака в мрачната, обитавана от духове нощна гора, заедно с твоето вярно куче. Една от най-добрите самостоятелни книги-игри! Шедьовър! Просто шедьовър…

Заключение: Уолъмбъри според мен е най-добрият български автор, който няма книга игра, която да е писана ей така заради парите. Просто човекът действително получи много, но той ги получи, защото работеше много и то добре. А не защото смучеше всякакви глупости от пръстите си като Джордж и Дриймънд.

¨       Ейдриън Уейн и Робърт Блонд

Истинските имена на тези двама автори са Александър Александров и Богдан Русев. Родом са от Велико Търново. Първоначално пишат в дует, после се разделят.

Ейдриън Уейн & Робърт Блонд:

  • “Варварския Бог”
  • “Принца на Алкирия”

“Плеяда”

“Варварския бог” представлява нещо голямо. Действието се развива в огромна империя, която е разделена на кралства. Стар вълшебник идва при теб и ти казва, че в Алкирия се мъти нещо ужасно, което застрашава сигурността на цялата империя. Ти  и – първоначално дружина, от която в последствие остава само един – Слим, тръгвате на смъртоносно пътешествие срещу силите на мрака. На пътя ви се изпречват обезумели варвари, маскирани фигури, подобни на нинджи и някакви войни с шапки с широки периферии, подобие на мускетари. Заветната ви цел е да унищожите варварския бог Гуор, независимо как.

Във втората част влизаш под кожата на сина на героя от първата част. Сега срещу теб и брат ти Алвиан се изправя ново зло – загадъчен черен маг с мистериозен произход. По негова поръчка баща ти е бил отровен. Длъжен си да отмъстиш и да го спреш. Иначе победата срещу варварския бог е била безпредметна…

  • “Последния Убиец на Дракони”

“Плеяда”

Героят на тази интригуваща книга-игра е от нашия свят, но е заточен в измерение, където властват меча и магията. Там той става убиец на чудовища. Един ден научава за дракон, опустошаващ села. Героят ти не знае, че този дракон също е от нашия свят…

Ейдриън Уейн самостоятелно:

На Александров леееко му се изгубиха дирите след умирането на жанра. Човекът написа една книга игра, разделена на две и още едно нещо, което май не е игра или по-точно книга и дотук. Иначе едната му е горе-долу интересна и притежава много приказна атмосфера. Въпреки това обаче май той е бил по-слабото звено от дуета.

  • “Майстори на Меча”

първа част – “Мега”
втора част – “Хермес”

Тази книга-игра е на принципа на “Смъртоносна Битка” в компютърните игри. Сюжета, както е характерно за тези игри, е прост: осемте най-добри мечоносеца в света са събрани на турнир, за да си кълцат главите. Това са рицар, бродяга, гладиатор, авантюристка, номадка, убиец-нинджа, пират и просто млад мечоносец с вълшебен меч. Битките са много добре направени, но е ужасно, че книгата е разделена на две, издадена от различни издателства и във всяка част имаш достъп до различни герои.

Робърт Блонд самостоятелно:

Богдан Русев в момента е голямо име сред кинокритиката у нас. Човекът в момента работи в “Егоист” и не може да се оплаче – размърдва общността, па прави презентацийка на нещо я разказче, я нещо друго, радва фенове с материали – има талант свисше момчето. Същевременно натрупа доста кинти от книгите-игри. Макар някои от нещата да бяха като излезли от калъп, сред повечето му се долавяше неоспоримия му талант. И е определено по-известен и харесван, както и май е доста по-добър от колегата си Александров.

Единствената по-амбициозна серия на автора се казва “Хрониките на Валенс”, първоначално замисляни в 7 от които излязоха само 4:

  • “Олтарът на Тъгата”
  • “Небето ви Чака”

“Плеяда”

Историята в “Олтарът…” започва отзад-напред: главния герой Валенс вече е стар и прославен. Но новият му противник е нещо ново и злокобно, невиждано досега… Апокалипсисът иде и само ти си този, който може да го спре. (Ейдриън Уейн също участва в тази книга, макар, че по късно серията е продължена самостоятелно от Блонд)

В “Небето ви Чака” отново влизаш под кожата на Валенс, но този път, когато е млад. Трябва да спреш група еретици. За капак обаче се намесват свръхестествени сили в лицето на странно семейство мечоносци.

  • “Вампирите на Флавия: Ловци на Вампири”
  • “Вампирите на Флавия: Вкусът на Кръвта”

“Плеяда”

Отново сте като Валенс на младини. Вампирското множество се разраства и сянката на кръвопийците расте. Вашата задача е да организирате група ловци с които да пречистите острова от тази напаст преди тя да се е разрастнала другаде. В хода на събитията разбирате и за друг вид вампири – архвампири, които не се страхуват от слънцето и са значително по-силни от обикновените, както и за мистериозния им водач.

Във “Вкусът на Кръвта” вие влизате под кожата на “младия” Вирош, който става вампир по желание на един войвода също вампир. Преди да умре той ви дава един пръстен като ви казва, че трябва да намерите и останалите. След 5 века решавате да пътувате и да намерите другите пръстени. А докато пътувате ще срещнете мистериозни същества и себеподобни. Едни ще ви помагат, други ще ви пречат. На трети ще изпиете кръвта, а на четвърти ще помогнете.

Е, дотук. Краят на Вкусът е страшно интересен и събирателен и събира историята с Ловците, което оставя човек да скубе коси защо няма продължение. Но не би.

¨       Джордж М. Джордж

Джордж е един от най-известните автори на книги-игри. Казва се Георги Миндизов и пише още като Боб Куин и Силвестър Голд. Джордж е тъй да се каже създателя на течението Стратегическите книги-игри – нещо като ранна алтернатива на ролевите игри. В тях имаше някой добри неща, но като цяло – простете за лошия израз – има такива лайна, които са толкова смрадливи и пошли, че ме е срам, въобще да ги споменавам. Дори обаче тия, които бяха добри изискваха да си с математическо образование до научна степен, за да разшифроваш това, което се казва…

Що се отнася до книгите-игри Миндизов рядко се докосва до фентъзито. Стига да на са наблъскани до козирката с цифри и пресмятания, има запомнящи се творения. Но какво да се прави математик е човека, простено му е… Самият автор пък споменава, че пръст в това книгите игри да не са за математици научна степен има Колин Уолъмбъри. Дали е само това, ще остане тайна…

  • “Господарят на Мрака”
  • “Древното Зло”

“Плеяда”

Първата книга на Джордж. Призован си от Магове, закрилящи вълшебен свят, на помощ. Въоръжен от тях с магически предмети, трябва да откриеш Господаря на Мрака и да го ликвидираш. В “Древното Зло” се изправяш срещу Силата, чиито слуги са били Господаря на Мрак и предателския Повелител на Сенките. Многото магии и приключения в тези две чудесни игри ги правят класика в жанра.

Kнигите игри бяха много приятно забавление, докато не се появиха компютърните и ролевите игри. Въпреки всичко сред тях има някои много добри неща, които препоръчвам да опитате. Не се съмнявам, че освен тези, които съм споменал има още доста, които си заслужават да се каже и за тях. Но ще оставя на вас да ги намерите… Извинения все пак на феновете, ако сметнат, че има книга-игра, която е останала пренебрегната.

сайтове за книги-игри:
The Official Fighting Fantasy™ website – http://www.fightingfantasy.com/
Fighting Fantasy, The official home of the Fighting Fantasy series, online Gamebooks and Forum.

Fighting Fantasy Project – Online Gamebooks – http://www.ffproject.com/
A collection of fan-written Fighting Fantasy Gamebooks, many of which can be played online.

Online Gamebooks – http://www.onlinegamebooks.com/

http://www.google.com/Top/Games/Roleplaying/Gamebooks/


Posted юли 28, 2010 by elan morin tedronai

2 responses to “фентъзи книгите-игри

Subscribe to comments with RSS.

  1. Човече, благодаря за статията и труда! Върна ме в детството ми и с огромен интерес изчетох всичко от началото до края! Поздравления за информацията, която си събрал тук. Веднага се абонирам и за RSS-а ти. Продължавай да пишеш, следя те. 😉

    Калоян Парчев
  2. ОООО и на мене много ми хареса статията. Отбелязвам само, че в “Небето ви Чака” на Богдан Русев има и едно допълнение към основната книга. Нещо като подарък за читателите, където се проследява момент от живота на другия основен герой от книгата (освен Валенс), а именно говоря за Анхел. Според мене той е по-вълнуващата фигура в романчето и е жалко, че не се разви по нататък, а автора просто забрави за него. :(((

    Михаил Димитров

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: