Талант   Leave a comment

Гоблен в пламък е захвърлен чисто
И животът е постлан с игра
Тук ме гледа мене свитата с мисъл
И ме кани насетне в борба

Избрах да искам и да имам сила
Избрах да мога да копнея
Избрах звездата що на мен е мила
Избрах не ще и да жалея

А не мога и да искам и да любя
Що не знам в мен покой
Не мога тъй и силното да губя
Ни лете, зиме, пек и зной

И промяната подхваща ме с обич
Животът ме променя с облак
И вселена ни се моли с тегоби
Без мрак и завистта отровна

Тъй време преминава и без мисъл
И разбирам що тъй си струва
И виждам любовта която съм описал
И че тъй обичам и жадувам

И талантът ти се разкрива в шепите
Разбираш ти животa на света
Че любовта не е за духовно-слепите
А че ти… градиш… деня…

Posted декември 2, 2013 by elan morin tedronai

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: