За капитана   Leave a comment

Видях усмивката в тез’ войни
В дланта си приех дълга
Цвят в нощта, и дни спокойни
С любовта си водя тъй кръга

Животът тъй пулсира в сфера
Войната към резон в света
Маска, ценна, скрита в табакера
Силата пулсира над гнета

Пчели жужат, те и комари хапят
Цветни погледи в мрака
Целувки, нежни, те тегоби стапят
И вреченият капитана чака

Тъй открих се и поех пътека
Дълг да водя аз творение
С усмивка грее в мен човека
Слово тъче то в смирение

Спирам, за да кажат що съм дал
В очите изгревът блести
Капитанът не е всявга на пиедестал
Но водя, Аз в уречените дни

Advertisements

Posted януари 6, 2012 by elan morin tedronai

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: