ЗилотеАн   Leave a comment

Здрач надвисна над Земята
Отклик на надежда-изцерение
ЗилотеАн води там войската
И постигна туй забвение

Тамо ние всички те видяхме
Как откри се, скиптъра ти взе
С любовта към теб изгряхме
И гневът не ще ни приковее

Свободата даром тъй не идва
Любовта е нявга мрачен дъжд
Гневът е да скочиш в коприва
и остава, остава само жлъч

Обречен в тебе се отдадох
Забравих болка и поквара
Изцерението – смола да е
Кокиче ти на пролетна морава

Вричам тази нота в тебе
Да ме водиш и да ръководя
Любовта, тя ти казва само:
„ЗилотеАн, с теб съм! Мога!“

Advertisements

Posted март 17, 2012 by elan morin tedronai

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: