Буря   Leave a comment

То е дар без име, дар с гняв
Битка кани на бесило
Човекът може и да не прав
Чашата съм тъй изпил

Тя те има, и те гледа с обич
И те кани тя като жена
И те мисли, в сълзи ти се моли
Ти да я дариш с деца

Да те мразят и да те проклинат
Избираш що живота дава
В гърди тупти сърце до клина
И любовта те отминава

Грешки се редят, глупак остава
Що разбираш че не може
Да отнемаш духом, да не даваш
Че си сам в твойто ложе

Как се приемаш и прегръщаш
Що приемаш за живот
И болката в тебе да преглъщаш
Знаеш: сам си ти пилот

Advertisements

Posted декември 11, 2013 by elan morin tedronai

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: