Личен   Leave a comment

Тихо се отрече нявга той
И избра да свие в колодрума
От раните потече гной
И разбра се от дума в дума

Желанието избра да каже
Герой не можещ да обикне
Чакащ господа да го накаже
И любовта в нему да откликне

Лицето – сила, гняв потаен
Избра да диша и да тъче
Облакът е мръсен и коварен
А джина слаб, сякаш без ръце

Нещо в него се разби
И откликна обич на площада
В очите сила тъй блести
титла вика тя любов-пощада
…..
един е, един ще бъде
един с многото прилики
и силата не е оскъдие
гневът отича тъй в клика
тъй се сне и без щит
сам в рамката иззет
той вечно е открит
и в живота е заклет

Posted януари 11, 2013 by elan morin tedronai

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: