Любов
Ти откри очите – аз видях
В мнозина не открих подобен
Но от лицето ти разбрах
Че от любовта съм аз прободен
В таз светлина прогледнах
Открих душата си за слово
И мигом в тебе аз погледнах
Че любовта не идва на готово
В мойте мисъл и излияния
Аз разбрах, че може би греша
От толкоз много влияния
Сякаш не познавам любовта
И поезията на този облак
Е чувство, обземащо ме бавно
Усмивка в тишината гробна
Заедно сме, обичащи се славно
Чувството е красиво, будно
Разкриващо ни смисъл в света
Да живееш сякаш не е трудно
С любовта ние стигаме брега
За любов се говори много
Но когато аз погледна в теб
Думи… празно… не слово!
Теб те няма – чувствам лед
Това е силата на любовта
И смисъла на всички тези думи
Че виждаш в ближен красота
Заедно сте в общи колодруми
Нежно и красиво… Браво!