1 – Обединение на Ентили   Leave a comment

Казвам се Лостет. Или поне така ме наричаха. Лостет ала Тебри. Бях силен и уважаван изпозващ силата на Банто. Моето име беше уважавано от тук до Вакума. Хората говореха за нас. Наричаме се Ентили. Редно е на всяка 4 хилядна герои от всички царства застават срещу смъртоносната сила в ужасяващи турнири. Туниски майсторки на меча и камите, страстни валкирии от Лиамар, ужасяващи варяги от Добнис и гладиатори от Танче. Всички тези герои оспорваха короната на Ентили и се биеха срещу нас. Убивал съм хиляди мъже в арените на Тлобнис, регенерирам се 20 пъти по бързо от обикновен човек и имам силата на 18 души и бързината и ловкостта на разярен тигър. Но сега сме само десет. Десет срещу армиите на света. И не почиваме. Живеем хилядолетни животи и сме обвързани с магически изкуства и мощна теонистка система, която дава смисъл на съществуванието. Живеем на този континент в „малката“ ни планета с много войни и много отчуждение, но всички посягат към безсмъртието. Но сега няма да има турнир. Защото аз и останалите девет провидяхме, че ще има война на света. Демоничните Аргуси идват. Те изяждат светове. Трябва всички Ентили и герои да се обвържем с унищожението на Аргусите или поне на тяхното подчинение. Сега обаче стигнахме до разрешение. Аргус искат да се цивилизоват и настояват да вземат заложник. Аз избрах да съм този. Ентилите оспориха, но аз като най-откровения избрах да бъда такъв. Така войната може би ще свърши. Ще се наложи да уча Аргус. Тръгвам. Записвам това и тръгвам. Сбогом на Пещелин. Отивам при демоничните Аргуси. Сбогом и успех.

Турнокронният предавател се изключи. Лостет направи крачка в страни и портал през който мина за да стигне до щаба на демоничните Аргуси. Петръките Вилкоси го погледнаха, но Лостет само се усмихна и го пуснаха да мине. Лостет се изпречи пред краля на Аргус в тяхната студена и вулканична планета. Аргус живееха основно по техните два континента намиращи се около ледените шапки. За тяхно щастие там се намираха големи вулканични и речни масиви, докато по-надолу бяха горите и запасите им от мазут и смола.

–         Здравей Странчи. – каза Лостет на предводителя на Аргус. Странчи не беше шестрък. Напротив той имаше червена кожа и една диадемна звезда на челото от която се излъчваше сияние. Мускулест и силен Лостет се беше уверил в личен двубой с последния че той е опасен и силен противник като всеки един Аргуски войн.

–          А, Лостет. – усмихна се Странчи. – Ти ли си избрания? Нишо няма значение. Приготвил съм ти изненада.

Лостет преглътна.

–         Да видим Странчи.

Една женска фигура дойде пред него загърната със сива качулка и я махна. Странчи свирна и Лостет се смрази. Пред него стоеше хилядолетната му любовница Емрила, която той беше почти забравил преди 3 хилядолетия, която изчезна от шесте свята на Матадор. Къде беше отишла Лостет не знаеше. Емрила беше с диамантено руса коса и опалов блясък в очите заедно с лешникови устни. Лостет падна на колене.

–         Сега разбирам защо си тук Емрила. Моите позволения да ти се извиня. – Лостет се поклони и погледна Емрила.

–         Изправи се Лостет. – каза Емрила. – Не съм забравила. – Емрила дойде и прегърна Лостет.

–         Ти си тук за да обучиш двата свята на Глетрос. Социологическата ти работа започва тук и сега Лостет. Трябва да водим световете на Глетрос. Затова сме тук. Затова сме го избрали. Има още два свята съдържащи подобни на Матадор светове Лостет. Ентилите трябва да съблюдават тези светове. Ти беше прекалено обвързан с идеята за всемогъществото си Лостет. Затова те изоставих. Знам, че сгреших и че не това беше начина, но знам, че ще се реванширам пред теб. Открих още 17 Ентила, или поне такива съзнания, които споделят нашия поглед, но не това е начина. Трябва да погледнем какво става отвъд. Нашите гигантски планети са трудни да поемат потенциала на създанията, които ги обитават. Раждаме се на огромни империи и мощни културни цивилизации. Сред нас се броят елфи, джуджета, круениди, великани и дракони. Трябва да погледнем цялото статукво и да тръгнем към подобряване на отношенията между всички хора от Палмира на Сафид. Имаш задача Лостет. Тръгваме на пътешествеие. Ще се опитваме да спорядим покръстването в боговете на Огрос. Знаеш, че има 4 бога. Ние сме последното звено. Забрави за турнирите на които си бил Лостет. Това е сериозно. Ще има истинска битка между Камъните на Мрака и световете на Огрос. – Емирла се приближи и целуна Лостет по устните. Червенокосия Лостет се усмихна и се поклони на Емрила.

–         Задачата винаги е съществувала Емрила. Знаеш, рядко съм почивал през тези години. С теб също не съм почивал рядко.

Емрила се усмихна.

–         Така е Лостет. Сигурна съм, че ще ми покажеш какво си натрупал и по други параграфи Лостет, но всяко нещо с времето си. Отиваме на среща с Ентили. Битката срещу четиридесете Глаи от Камъните на Мрака предстои. Ентили са извикани да защитават Боговете. Един Глаи е два пъти по-могъщ от един Ентил. Но те всички са свързани в един общ ум. Сякаш Камъните на Мрака са бездушни. Може би ако ги убиваме те ще отслабват. Знам ли… – допълни замислено Емрила.

Лостет кимна и направи портал. Отиваха на битка. След това целуна Емрила по челото и двамата ръка за ръка тръгнаха. Тридесетте Ентила щяха да се бият срещу божествата на Дамха. Най-злите и отвраиттелни създания на тази епоха. С това мисията се изчерпваше.

Posted януари 31, 2011 by elan morin tedronai

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: