3 – Краят на Цикъла   Leave a comment

Малкият междупространствен кораб носеше 70-те Ентила. Всички имаха по една стая, които деляха с дългогодишните си интимни партньори. Новите Ентили бяха преоткрили изкуството на любовта и секса, докато им предстоеше време на усамотение и и молитва. Теодала и Ернула се любеха и тихо говореха. Лостет беше прегърнал голата Емрила и плачеше на нейното рамо.

Защото щеше да се случи. Никой друг не знаеше. Когато стигнаха ги нападнаха хилядите рояци Ентостони. Могъщите опитваха да разрушат магическия щит, но Ентили държаха щита и нападнаха. Хиляди Ентостони загиваха. Тогава стигнаха магическия кръг на Емра. Петте Камъка, огромни астеродини живи маси, които бълваха изчадия.

Ентилите запяха магия. Едно огромно огледало обхвана целия кръг на Емра и Ентостони започнах да се избиват. Не знаещите какво да правят Ентостони нападнаха самите камъни. Камъните опитаха да отблъснат кръга, но самите Ентостони започнаха да бълват магически атаки срещу тях. Креатурите нападаха създателите. Тогава от кораба се отделиха есенциите на Лостет, Теодал, Емрила и Ернула и се вляха в камъните, които се бяха свързали. Напрегнаха сили и създадоха огледало във вътрешността. Ентостони нападаха и постепенно Камъните умираха, докато накрая всички избухнаха и остана само пепел от тях. Така битката приключи, но есенциите на Лостет, Теодал, Емрила и Ернула изчезнаха.

–         Тринкс? – погледна Дзаст русокосия маг.

Тринкс погледна с безумни очи.

–         Те са някъде из неутралните гасении. Нямат сили, но ще се научат. Частта от огледалото е това че то те поглъща и те оставя без сили. Четиримата жертваха живота и опита си за да спрат Камъните. Въпреки това злото на Матадор създаде Камъните.

 

***

 

Той се събуди в една стая сам. Не помнеше нищо. Даже не знаеше дали се казва точно Лостет, но това име най добре му звучеше когато гледаше огледалата, около себе си. Беше сам и знаеше, че има още много път. Не знаеше откъде идва, но знаеше че е спрял злото.  В ума си видя цифрата 20. До нея Силуския знак за година. Кое щеше да измери, Лостет не знаеше. Трябваше да се измъкне от тук. Изведнъж във въздуха се появи ябълка. Лостет я взе и я захапа неуверено. Беше вкусна и той я изяде с апетит. Лостет легна отново а над себе си видя Матадорски часовник. Лостет не усети как проговаря:

–         Ще се видим отново Емрила.

 

***

10 години по-късно

Демократичните монархии се възродиха сред световете на Матадор. Сред разпадането на комунизма там, Ентилите се заеха да въдворят ред. Въведоха се нови образователни дисциплини, банкерите развързаха кесиите си и подадоха ръка на селячеството. Демосите и империите тържестваха над корумпирания тиранизъм. Градовете се урбанизираха и въведоха нови норми. Разви се корабоплаването, дори механиката, създадоха се първите летателни и космически кораби. Ентилите приветстваха това. Историята се повтаряше за кой ли път, но беше красив период за света на Матадор.

Лостет още го нямаше, но Емрила знаеше, че е въпрос на няколко години да дойде. Гладиаторските битки бяха отменени. Всеки искаше да приеме съвета на Ентил. И нямаше място за почивка. На 15-те вселенски свята се разнасяха ученията на Ентили. Беше златен век и просперитета вървеше нагоре. Вече и хората говореха на близки понятия. Расизма и дискриминацията бяха забравени. Световете на Матадор бяха близки. Огромните 15 планети на Матадор подържаха милиарди животи и огромен потенциал. Стандарта на живот се увеличи, а с него и развитието на мисълта и изкуствата. Създадоха се първите магико-технологични пособия, наречени персотелатори.

 

Така се разнесе мъдростта, която отекваше и продължава да отеква. Така Ентилите се махнаха от света и така магията обаче зад тях остана. Къде отидоха 70-те, никой не знаеше. Някои казваха че са станали богове. Други смятаха, че доброволно са се самонунищожили.

 

***

15 години по-късно

Лостет вървеше по-улицата. Сега се наричаше Локрент. До него беше детето му от Емрила, казващо се Брин. Отиваше на училище в автобуса. Лостет работеше като пощальон, Емрила – фигуристка и писателка. Лостет махна на чернокосия Брин. Беше наследил черната коса и носа на бащата на Лостет. Мъжка душа, която Лостет не знаеше къде е отишла, но това носеше удоволствие на Лостет в спомените си за стария си родител. Лостет се обърна и тръгна по улицата.

–         Здравей Лостет.

Лостет се обърна мълниеносно и видя едно чисто сияние около една фигура. Мъж в златни доспехи и синя коса. Бога Радоу, сина на светлината и мъдростта.

–         Трябва да продължиш да даваш мъдрост на света Лостет. Камъните на Мрака може да са си отишли, но не трябва да позволяваме, нова целтонна дупка в баланса на силата. – каза Радоу с могъщ глас.

Лостет издържа погледа и кимна.

–         Не съм забравил, Радоу.

–         Гордея се с теб Лостет. Теодал ми каза, че чакаш момиче. Дано да е достойно за теб.

–         Те може и да водят нормален живот. Войните по света още не са затихнали все пак. Трябва да внимаваме за баланса

–         Със сигурност ще бъдат достойни чеда. В нашия ген няма нищо ненормално. Аз съм имал хиляди деца, които са водили нормален живот. Само двама са Ентили. Става дума за Теодал и Галина.

Лостет разшири очи.

–         Винаги съм знаел. Но все пак, за какво си тук?

–         Да те помоля да пазиш Теодал. Знаеш как се зародиха Камъните на Мрака. От покваряването на 5 бога и 50 Ентила. Не трябва да го допускаме сега отново. Ще се раждат нови богове и сигурно и други Ентили. Но от теб зависи да пазиш света.

–         Ще направя всичко по силите си, Радоу.

–         Радвам се да го чуя. – Радоу каза и очертанията му започнах да избледняват и да се размиват. – Ще наминавам да виждам как си. Сбогом, Лостет. А да и между другото… – изчезващия Радоу погледна понапълнелия Лостет.

–         Добре де, схванах намека. – засмя се Лостет.

С това и срещата приключи. Лостет се усмихна и запази самообладание. След което направи портал и се пренесе в стаята, където се озова зад любимата си и прегърна Емрила. Тя го погали.

***

С това завесата падна. Ентилите бяха заедно и бяха силни. Светът отново беше цял. Любовта също. Нищо друго нямаше значение освен това. Просперитетът на света беше осигурен.

Advertisements

Posted януари 31, 2011 by elan morin tedronai

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: