Глава 7: Съзерцание в Мрака   Leave a comment

Съзерцание в мрака

Онова което беше донесла идването на Талейн до божественост не може да бъде окачествено като героизъм. Талейн си беше създал силен имидж спрямо божията завързаност на Алтибор. Алтибор беше качествена планета, но веднъж станал бог Талейн искаше да посети и други култури. Валутар и Яруак изведнъж помирили се гледаха на Талейн като на индивидуалист, който трябва да се уважава. Но все пак изливаха омразата си защото бяха свързани към континентните си задължения. Това което беше направил Карстънфалар и Ихтимона беше значителен плюс за развитието на Пръстена. Талейн се беше привързал към децата на Ихтимона и Карстънфалар. Момче и момиче, които на пет години командваха дъгата и облаците. Талейн остана на Олрут, докато самите Карстънфалар и Ихтимона оставиха децата на Валутар, когато бяха на 10 години. Стасвул на 18 вече беше съчетал най-доброто от кръвта на баща си: преобразяваше се директно в мечка два пъти по-могъща от баща си и с прилично развитие на магическото изкуство. Сестра му – Яна с къдрава черна коса беше овладяла майчината обвързаност с магията и пространственото си виждане. 45-годишният Талейн бе на върха в бойното си майсторство. Тогава децата разбраха, че родителите са в опасност и тръгнаха да ги спасяват. Това остави Талейн доволен, но тогава и децата извикаха за помощ. Талейн откри по сила един от най-личните си ученици и остави на него Олрут. Тогава тръгна.
Озова се на една планета в която усети хлора във въздуха. Имаше много гейзери. Талейн заязди с могъщия си жребец и доближи мястото на срещата. Там бяха близнаците. Яна и Стасвул.
– Какви са новините Яна? – попита Талейн. Чернокосата дива беше лъчезарна и силна.
– Има по наши изчисления 5 галактики съдържащи подобни на Алтибор светове. Някъде към 10 свята. 10 – Яна се прокашля – архидемона ще се стоварят тук. Те са антитезис на боговете на вселената Омре. Трябва да ги спрем. Глупаците, които си убил Талейн са нищо пред тези демони. Двама също като теб са изригнали и са станали еднолични богове; чакаме ги тук.

Като от нищото изскочиха двама. Мъж и жена. Жената беше в ленени одежди, сини на цвят с много екзотични черти и прибрана на кок коса. Такива имаха почти всички от съседната планета, която Талейн беше открил при странстванията си. Редуваха се, това беше открил Талейн. Мрачни и изпити мъже, варварски светове с екзотични, както и мореплаватели и майстори на писаната реч. Мъжът беше от „варварите“ с диадема на челото, но суров вид и ръцете му въртяха сръчно тояга. Странно защо Талейн усети връзката по различен начин. Тези двамата – Талейн усети че жената се казва Мирла, а мъжа Томкаст – бяха „предназначени“ за Яна и Стасвул. А, Талейн – беше се уморил от търсенето на правилния човек, когато божествеността го заслепи и никога не виждаше синевата пред „камъните“. Досега се беше спирал на камъните, но когато за миг затвори очи – усети как една ръка го докосва по рамото и миг след това прекрасната Олрича впи устни в неговите. Талейн отвори очи и прегърна богинята. Кестенявата й коса се спущаше на водопад. Тогава се чу тътен: идваха „лошите“. Шестимата застанаха наредени във кръг и вплетоха сили заедно. Талейн се отвори и разбра – смъртта ги чакаше. Какво беше смърт за бог и що за животи водеха – това Талейн не знаеше. Силата ги прибра. Демоничните Лектроси нападаха. Нямаха нищо, но имаха всичко. Шестимата прибраха Лектросите в капсула и усетиха как злото ги разкъсваше. Сякаш от всекиго се отдели демоничния Аз и те започнаха да ги разкъсват. С вик Талейн разсече синевата и капсулата като растение се отдели заедно с могъщите. Ресветоите нападнаха Лектросите, но бяха по-малко. Силата бушуваше във всеки един от тях и те й отговориха по подобаващ начин. Свиха се в себе си и после избухнаха отрицание като в любовта, макар че не намериха телата си. Усетиха, че наделяват и се събраха като едно в усмивка. Лектросите започнаха да се разпадат, но духовете им се вляха в избраните Ресветои с приказен глас. Талейн просто се усмихна и гневът ги изостави, с което и демоните загинаха и изчезнаха. Съзерцанието остави само празнина и с отрицание обаче демоните все пак победиха – Ресветоите рухнаха и паднаха, но сякаш нещо ги пое и телата им изчезнаха на двойки. Демоничните души нададоха стон и един по един телата им добиха смисъл. Това ги остави смаяни, но пречистени. Така Омре беше пречистена, така съзерцанието победи. А Лектросите? За тях вторият живот винаги щеше да бъде шанс, но болката, болката тя смазваше. Защото да знаеш силата от двете й страни не беше дар за всеки. Така Лектросите запазиха себе си и наделяха като създания. Това щеше да бъде запомнено, но Талейн беше далеч с Олрича до него. И нищо друго нямаше смисъл.

Posted август 3, 2011 by elan morin tedronai

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: