Глава 6: Героите   Leave a comment

Героите

Това, което се натъкнаха Дикман и Карстънфалар беше трудно да се опише. Няколко трупа на магьосници както и няколко слуги, които убиха с лапите си. Скоро настигнаха Ихтимона.

–        Къде мислиш, че се намира той? – попита тихо Карстънфалар.

–        Един от гоблините ми даде ключ. – Ихтимона се огледа. – Трябва да е някоя скрита врата.

Дикман и Карстънфалар се напрегнаха.

–        Мисля, че е от онази дупка. – изръмжа Карстънфалар.

Тримата се приближиха и Ихтимона запя магия. Шперцът се разположи диагонално, влезе в дупката  и механизма изщрака. Продължиха и няколко мига по-късно се изправиха срещу длъгнест чернокос с мъж с отенъци на сиво, както и един огромен велик и петима души с мъртви погледи.

–        Здравей, Варук. – каза Карстънфалар.

–        Имаше задача, Дикман. – каза студено Варук. – Провалът ти ще донесе смърт на теб и на тези, които обичаш. – Варук се ухили зловещо и погледна Ихтимона. Миг след това Ихтимона усети преливане и видя 3 портала до Варук. ­– Сега ще видиш какво ще стане с теб след като ми отказа, Ихтимона. Ще те изнасилвам с огромнно нетърпение.

–        Дръж си езика зад зъбите и се бий! – изсъска Ихтимона

Дикман и Карстънфалар се преобразиха и тръгнаха да съскат и нападат великана и слугите. Постепенно надделяха и Ихтимона докато чертаеше бляскави дъги срещу четиримата чернокнижници видя как трима слуги паднаха с разкъсани гърди и разбити черепи. В този момент започна да става по-напечено, защото се отвориха още портали и изникнаха още чернокнижници заедно с още един великан и десетима слуги. Дикман и Карстънфалар атакуваха яростно, но битката се проточи. Трима се биеха срещу тридесетина души и не се подаваха. Тогава Ихтимона направи неочаквана магия – верижна светкавица заедно със електростатична огнена топка. Магията започна да удря и да сваля щитовете на магьосниците, десетима слуги рухнаха с разбити тела. Карстънфалар и Дикман се предпазиха, и тогаава заедно скочиха и започнаха да надават могъщи пестници разкъсвайки черепи и тела. Останаха около петима чернокнижника, както и десетима слуги. Един от чернокнижиците опита да направих портал и да избяга, но беше хванат отзад от Карстънфалар и врата му се счупи като суха вейка. Ихтимона вложи цялата си сила и пристегна Варук. Варук изпищя, но в очите на Ихтимона нямаше място за пощада. Тя напъна цялата си сила и от Варук започнаха да падат късове месо докато се разпадаше и разграждаше тялото му. През това време Варук не спираше да пищи. Накрая останаха двама чернокнижника и трима слуги, които рухнаха на колене и молеха за пощада. Ихтимона махна с ръка и каза:

–        Дайте ми картина на Диаманта! – двамата се съсредоточиха и успяха да създадат умствена картина, която проблясна в мрака на кулата.

Изведнъж започна да се чува ръкопляскане зад гърба им. Еруин стоеше там и приветливо се усмихваше.

–        Здравей синко. – усмихна се малкото старче. – Мисля, че днес постигнахме значителна победа. Само че всичко трябва да приключи още сега. Ще срешнете контингент от седем хиляди души готови за битка заедно с четиридесет пилигрима. Вече съм сигнализирал всички градове. Това, което могат да изпратят е контингент от две хиляди хора, с хиляда елфически и полуелфически стрелци, заедно с десет магьосника. Да, точно така, десет. Но битката няма да я водите вие. Битката ще я водя аз.

Еруин направи портал.

–        ­Този портал ще ви заведе точно в леговището на Кайрик и Яруак. Аз ще се включа в последствие. Валутар да ви помага.

Дикман погледна настрани.

–        Ами тези? Какво да ги правим?

–        Не берете грижа за тях.

Тримата тръгнаха. Зад тях прозвуча усмихнатия глас на Еруин.

–        По пътя ще срещнете черен дракон. Задачата ви е да не го убивате. А и да искате не можете. Тръгнете…

Преди да завърши порталът се затвори. Групата тръгна и видя огромна пещера пред себе си. Влезе и усети как нещо прелита в мрака. Тогава Ихтимона запали огън и цялата пещера грейна в светлина. Тримата запяха песен и в този момент видяха как огромен златен дракон се спуска в пещерата и двамата дракони се вкопчиха в битка. Нападаха и раздаваха огнедишащи топки като чертаеха бляскави дъги из въздуха. Тогава пред тях започнаха да се спускат пилигрими и слуги. Тримата запазиха самообладание, докато над тях се биеха драконите. Зад тях се чуваха вопли и писъци на умиращи и сражението което продължаваше. Тримата се разделиха и всеки започна да атакува. Карстънфалар и Дикман разбиваха всички защит и ударите с мечовете не им влияеха. Така групата започна да придобива кураж докато се биеха с всичките злодеи. Накрая видяха как златният дракон прикова черния дракон и сключи челюсти над шията му. Черният дракон изпищя и се чу страшния му глас:

–        Не ме убивай!

Тримата бяха приклещили с магии и сила останалите слуги, докато драконите излитаха и прескочиха през пространството. Накрая останаха пет-шест пилигрима които паднаха на колене, докато слугите се разбягаха и започнаха да напускат полесражението. Скоро тримата останаха сами. Групата без да продума или погледне победените чернокнижници тръгнаха към финалния изход на пещерата. Там намериха стая богато обзаведена с огромен хол и баня. В следващата стая намериха олтар на който седеше един черноок и замислен мъж.

–        А, Ихтимона. – каза мъжа със силен акцент.

–        Кайрик. – кимна Ихтимона.

–        Значи сте дошли да довършите започнатато. – каза Кайрик. – Имам и резервен план обаче. – Кайрик запя магия и изведнъж се образува портал. От него излезна огромен демон с черни криле , зловещ поглед и бич. Дикман и Карстънфалар без да чакат покана се хвърлиха върху демона. За изненада на Карстънфалар един от ударите му срещна главата на драконодемона. Последният рухна и двамата се надвесиха над него докато челюстите им започнаха да разсичат плътта на демона. През това време Кайрик губеше магическата битка срещу Ихтимона. Изведнъж започнаха да се подават други демонски глави и излезе още един демон. Дикман се втурна към портала и успя да вплете магията си, като затвори портала с тялото си докато тялото му понасяше тялото на следващия драконодемон. Така Дикман изчезна, а и с него и портала. Карстънфалар изрева от болка и гняв. Тогава Кайрик направи последната си магия преди да рухне. Запя и плесна с ръце. От някъде излезна последен портал и двамата видяха как излиза огромен мъж с меч и остри зъби и червени очи.

–        Яруак. – каза Карстънфалар.

Яруак без да приказва направи магия и изскочиха още две черни сенки до него. През това време тялото на Кайрик се разпадна на прах. Черните сенки започнаха да обграждат Карстънфалар, който започна да реве от болка. Тогава изведнъж се чу изсвирване и сенките бяха отблъснати. Зад тях се чу веселия глас на Еруин, както и едно младо момче, което приличаше на…

–        Валутар. – каза Ихтимона.

Валутар извади меч и тръгна към Яруак. Двамата богове започнаха да се и започнаха да пращат магия след магия един срещу друг. През това време Еруин, Карстънфалар и Ихтимона нападнаха демоничните вестоли и започнаха да ги разпръскват във въздуха. Битката между боговете се проточи.  Сенките най-накрая бяха окончателно разпръснати и победени и се разпръснаха в рязарени писъци. Валутар надделя и успя да парира след което меча му намери тялото на Яруак, като успя да пробие магическите му доспехи. Яруак рухна на колене, ломотейки проклятия. Валутар се усмихна:

–        Изправи се Яруак. Няма да отнемам божествения ти живот. Просто исках да ти покажа фундаменталната грешка, която си извършил нападайки Пръстена. Това е наш общ свят и ти можеш да служиш по божествен начин на него. Затова събери остатъците от сила, които имаш и някой ден – кой знае – може да се срещнем отново. – С тези си думи Валутар изчезна в пространството и малко след него без да каже нещо и Яруак.

Еруин прегърна Карстънфалар и Ихтимона през раменете, смеейки се весело.

–         А сега имам нова задача за вас.

–        Каква? Да победим армиите на злото другаде ли? Не, Еруин. Искам малко почивка.

–        Та, цялото ни приключение не беше повече от 2 месеца, Карстън. Не бъди толкова мързелив. – порица го наставнически Еруин.

Карстън изръмжа.

–        Повече ме е грижа за Дикман. Дикман даде живота си.

–        Не се притеснявай Карстън. – продума Еруин. – Валутар се погрижи за братовчеда ти. Скоро ще се срещнете отново. – кажи ми какво смяташ да правиш.

–        Да отида в някой град или село, да стана ковач, а Ихтимона да роди на спокойствие.  Имам нужда от нормален живот Еруин. Нещо което да ме кара да стана по-добър като човек. Сигурно никога няма да премахнем убийствата и престъпността из пределите на Пръстена, но днес извършихме голяма победа и можем да се гордеем с това, което направихме. Така че Еруин, винаги ще бъда готов за подобни предизвикателства, но ще намеря нещо свое, нещо, което ще ми даде смисъл и продължение на живота ми.  –Карстън сложи ръка на корема на Ихтимона. – Това ще е ново начало. Нова битка за мен. Как да отгледам деца и да бъда малко по-човешки. Сигурно ще липсвам на Бели очи, но винаги ще мога да се връщам когато имат нужда от мен там, където трябва.

Еруин цъкна с език и изтри очи.

–        Гордея се с теб, синко. Вървете и бъдете щастливи. Сбогом синко. – Еруин се приближи и учителя и ученика се прегърнаха.

***Седем месеца по-късно

Чу се детски плач и викове на майката, която стенеше докато чедата й излизаха от утробата й.

–        ­Поздравления Ихтимона! – каза акушерката. – Момче и момиче. Как ще ги кръстиш?

–        Яна… – пророни Ихтимона и пое дъх. – Яна и Стасвул.

Карстън се приближи до жена си и я прегърна и целуна по устните.

–        Имаме деца, мила моя.

Карстън беше станал ковач в Стомиел, докато Ихтимона беше станала изкусна церителка и лечителка. При все това двамата водеха скромен живот и се радваха на това, което имат, колкото и малко да беше то. Но сега, сега вече усещаха, че живота се променя. Сигурно щяха да дойдат други мисии, но в момента бяха щастливи с това, което имаха. Което беше най-важното. Това ги караше да се чувстват щастливи. Това имаше смисъл.

Някъде далеч от тях се чу усмихнатия глас на Еруин.

–        Виждаш ли Валутар, казах ти, че всичко ще се оправи. Че ще спечелим, че ще успеем в плановете си.  Че.… – Еруин отново започна да се вживява.

Валутар се усмихна безпомощно на Еруин.

–        Да, Еруин. Но те трябва винаги да бъдат готови. И този път не Яруак, ами самата ада може да се отвори. Трябва да следим състоянието на измеренията, Еруин. За момента няма изгледи, но доколкото чувам може да има война с демоните. Карстън и Ихтимона трябва да са готови. Чедата им също.

–        Кога?

–        Тридесет години, Еруин. – каза спокойно Валутар

–        Чудесно. Но има време. Ще видим какво ще се случи. Дотогава нека се наслаждават на живота и да поживеят свободно.

Двамата се усмихнаха и гледаха. В нощта се чуваше плача на две деца. Две деца, които бяха орисани на величие. Карстън и Ихтимона се държаха за ръцете и плачеха усмихнати. Колкото и да усещаха, че съдбата отново ще ги повика бяха щастливи на мига и галеха малките бебета по главичките. Това беше най-важното. Щастието на Пръстена си струваше дори за една усмивка. Усмивките на герои и сълзите им на радост и любов. Това изпълваше Еруин и Валутар, които чувстваха, че донякъде са успели да постигнат мисията. Сега-засега Пръстена го чакаха спокойни дни, докато неговите герои почиваха и живееха животите си. Мисията и обричането на нещо такова водеха до силно чувство на екзалтация и духовност. За това си струваше да се живее. За това да си герой на Пръстена.

Posted юли 10, 2010 by elan morin tedronai

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: