Глава 4: Война на богове   Leave a comment

Война на богове

по идея на Венелин Ковачев

Ксандер вървеше. Понякога се оглеждаше, но не и тук. Беше оставил верния си жребец извън цитаделата. Тук щеше да се състои. Битката между боговете щеше да е тук. Ксандер се приготви. Войната между някога кротките народи на елфи и джуджета нямаше край. На всеки един от тези острови, като Пръстена и Олрут съществуваха богове. Някои имаха следовници, други действаха сами. Тук на Олрут двама бога действаха сами, но зад тях стояха армии.

Ксандер влезе в последната врата и усети силата, която го обгърна. Пред него излезна фигура на мъж с шапка с периферия, червени доспехи, с черни  мустаци и червени очи, с магическо сияние около него. Беше въоражен с тояга, от която излизаше острие и заобиколена от магически ореол. Това беше Лотхо – бога на нищетата и разрухата. Зад Ксандер в този момент от нищото излезна друга фигура. Ксандер се обърна и погледна. Там стоеше светъл мъж със сивкави доспехи, дълъг меч и русолява коса. Това беше Олтече – бога на светлината и мъдростта. Само че двамата действаха сами и не искаха никакви молитвени закони или пророци, които да мълвят молитви. Това бяха заклети индивидуалисти, които бяха родени богове, но не обичаха никого. Ксандер се съмняваше, че и Олтече обича някого въпреки мекото му лице.

–         Кой си ти по дяволите? – попита Олтече.

–         Какво те интересува? – каза Ксандер. Олтече замахна с меча, но Ксандер блокира. Олтече нанесе Плисък по водата след това, но Ксандер отново блокира и контраатакува, като успя да одраска бронята на Олтече.

Олтече погледна с уважение Ксандер.

–         Добре. Ти или аз? – попита Олтече.

–         По-добре аз. – каза Ксандер.

–         Сигурен ли си? – каза Олтече. – Това все пак е бог.

–         Гледай само. – Ксандер хвърли меча във въздуха, изрече мълниеносно заклинание, след което удари с цялата си сила и метна меча към Лотхо. Лотхо разшири очи и се опита да блокира, но твърде късно. Мечът го прониза в гърлото и плискайки черна кръв бога падна на земята.

Ксандер се приближи до умиращия бог.

–         Татко не ме изоставяй. – говореше бога през пръски кръв. – Спаси душата ми.

Това беше всичко. Чу се пукот и бога издъхна. Миг след това тялото му изчезна. Ксандер усети как го обзема някаква чудовищна есенция. Няколко секунди по-късно зад себе си усети движение. Извърна се и успя да блокира удара на Олтече.

–         Съжалявам приятелю, но трябва да умреш. Ти уби бога на злото и сега заемаш неговото място.

–         Не мисля да умирам, боже. – Ксандер се претърколи изтегляйки меча от земята който лежеше след битката с Лотхо. Ксандер се засмя направи Вихрушка, след което се приземи леко и стовари цялата си сила върху Олтече. Олтече се напрегна, но за негова огромна изненада меча му се счупи в ръцете.

–         Писна ми от слаби богове. – каза Ксандер с досада в гласа. – Ксандер се приближи.

Олтече започна да отстъпва.

–         Не ме убивай. Ще те възнаградя! – през русите златни кичури, Ксандер можеше да се закълне че вижда капчици пот.

–         Съжалявам приятелче. И бог да си, пак е време да умреш.

За съжаление на Олтече в тази цитадела веднъж влезеш ли с магия не можеш да излезеш телепортирайки се. Затова и Олтече погледна само и разбра в очите на Ксандер нямаше милост. Ксандер ловко се претърколи и заби мечовете си в гърдите на бога. Онзи рухна и след вик на болка тялото му изчезна.

–         Ами сега? На този остров няма богове. – каза Ксандер. – Кой ще управлява хората?

Отговор получи няколко мига след това. Една светлина лумна на олтара и миг след това сноп от лъч се заби в гърдите на Ксандер. Ксандер изохка. Лъча започна да го раздира и Ксандер се усети как вика и пада на колене. Картина на светлина и мрак се разбиха в ума на Ксандер. Той усети как го обгражда светлина а после мрак, но отказа и двете търсейки своя път. Ксандер изведнъж усети и прегърна и светлината и мрака. Започна да ги слива, започна да ги управлява, докато в един момент снопът лъч и силата изригнаха и Ксандер се свлече на колене. Няколко секунди след това започна да се изправя.

Битката между расите на остров Олрут беше спряла. Боговете бяха мъртви, но ето че се роди нов бог. Бог на баланса. Бог Ксандер. Или още наричан Талейн. Така се роди Талейн и така справедливост на Олрут беше въздадена.

***

А Талейн, някогашния Ксандер? Той просто яхна коня си, както преди и продължи по пътя. Но хората този път запомниха.

Posted юли 11, 2010 by elan morin tedronai

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: