Глава 3: Битки   Leave a comment

Битки

Карстънфалар се усмихна. Вечерта беше обещаваща. Бели очи му докладва разположението на враговете. Седем великани с големи топори, от които един се извисяваше. Наистина беше интересно. Това можеше само да е Валандор – най-могъщия великан. Кайрик беше намесил в играта и великаните, като изключим ордите от убийци, които пращаше. Сега-засега не можеше да се говори много за положението, в което се намираха. Двамата с Ихтимона бяха станали любовници и почти всяка вечер спяха един до друг. Къпеха се в близкия поток и се гледаха с такива влюбени очи, че Бели очи започна да ревнува. Дотам, че се наложи Карстънфалар да го успокоява, че просто е намерил своята самка. Какво пък? Животът беше изпълнен с предизвикателства, пред които само уверените крачки на един мъж и една женаможеха да прекъснат черните убийства в Замора, дело на Яруак. Бели очи беше най-верния му другар и Карстънфалар беше готов да жертва живота си за белия вълк.

Ихтимона беше отишла за ягоди, така че имаха още няколко часа преди битката. Карстънфалар нави лъка си и се прицели. Беше започнал да се упражнява с лък, откакто се събра с Ихтимона. Оръжието му харесваше и той усети, че става все по-добър с всеки изминал ден. А това трябваше да му помогне в битката с великаните. Защото дори нечовешките си сили не можеше да се надява да ги убие. Както се казва: разделяй и владей. Трябваше да се опита да ги раздели и омаломощи. Цялата гора се беше нагърбила. Активизира дори две мечешки котила. Мечи уши – един голям и рунтав мечок – лично му заяви, че ще убие двама от великаните. Карстънфалар го увери, че не се съмнява в неговите способности, но все пак те са опасни, така че го посъветва да действат от засада. Мечокът се обиди и каза, че Карстънфалар е недодялан събрат. Карстънфалар рискуваше битка с разярена мечка, но в крайна сметка успя да убеди мечока с неговия брат Едноухия да действат от засада.

Стрелата звънна и се заби в дървото. Беше купил три колчана от най-добрите стрели в Камистол, за да се готви с битката. В скоро време двамата с Ихтимона трябваше да напуснат гората и да потеглят за Диаманта. Не му се искаше да се разделя с нея.

Синко, тя е бременна.

Карстънфалар дотам се сащиса, че се удари с лъка си, докато стреляше, а стрелата избръмча в храстите. Дано не беше уцелил Бели очи или някой друг от горския зверилник. До него се беше телеопортирал Еруин и цъкна с език. Карстънфалар се почеса и погледна мага-друид. Не знаеше какво да каже. Искаше му да изкрещи невярващо. Но все пак накрая събра смелост:

Сигурен ли си? – попита той с неуверен гласец.

Абсолютно. Носи всички белези на бремеността. Понапълняла е, започнала е да сияе. Разхубавила се е. Така, че – да, носи детето ти.

Карстънфалар погледна настрани и замига.

Знам, че ти е тежко, но…

Не, не ми е тежко, просто никога не съм го очаквал. – Карстънфалар започна да размишлява на глас. – Все пак аз, един безсмъртен ликантроп с тежко бреме на плещите си, не съм очаквал, че един ден ще срещна някоя, която ще ме разбере и ще ме приеме.

Двамата помълчаха за момент и Карстънфалар се размисли. Дете. Не го беше очаквал.

Е, какво мислиш за това? – попита го Еруин делово.

Ами… аз я обичам и… мисля, че ще приема детето.

Браво, синко! Мъжка дума!

А, то… то ще бъде ли като мен? – попита Карстън с изтънял гласец.

Имаш предвид дали ще бъде недодялано, мързеливо и не до там прагматично?

Знаеш какво имам предвид! – изръмжа Карстън.

Не мога да ти кажа, но определено ще владее някои от твоите дарби. Сигурно ще бъде господар на формите. И май не е едно.

Не е едно? Това означава, че…

Да, имаш близнаци! Момче и момиче, доколкото мога да разчитам на дарбата си. И ще ви наследят и ще станат по-могъщи и толкова силни, че… – Еруин отново започна да се вживява в приказките си дотолкова, че губеше представа за реалността. От възрастта може би. – … че светът ще трепери пред тях. И…

Дотук добре. – прекъсна го Карстънфалар. Колкото и да беше очарователно старче, понякога летеше в облаците и му трябваше Карстънфалар, за да го свали от там. Не че и самия той не летеше понякога, но все пак здравомислието пред другите качества си повтаряше Карстън. – Ами тя знае ли?

Мисля, че да. Или поне го е очаквала…

Двамата за няколко минути помълчаха.

Кажи ми сега как е бройката. – Нужно му беше да се съсредоточи върху предстоящата битка. – Не можеш да очакваш, че един мъж и една жена ще успеят да преборят цялата армия на Яруак и Кайрик.

А това ли? – нехайно вметна Еруин, все едно говореше за близката бакалия. – Ами за тези 15 дни откакто сте заедно, премахнах 45 пилигрима. Вчера Боин, Миклас и Самкул. – Карстънфалар ги знаеше само като имена, че са едни от най-опасните. – Остават още 10. Само че има един проблем.

Пак ли? Не ми казвай, че не можеш да се справиш с „прост” пилигрим.

Мога, но те ще ви чакат в Диаманта.

Тогава…

Да, тогава трябва да се надяваш на нея. Защото тя е последния пилигрим на Валутар и ако умре светът ще се превърне в една черна бездушна яма. Дръж се за нея момчето ми… А, да и между другото, Валандор не би ли трябвало вече да е тук?

Приготвил съм им няколко изненади. Не мога да се справя сам със 7.

Онзи ден се справи.

Еруин беше прав. Онзи ден уби седем убиеца с голи ръце. По-точно мечешки лапи.

Да, но това са великани. – язвително каза Карстънфалар, все едно порицаваше ученик, че не си е написал домашното. – Все пак съм един макар и мечколак.

Какво си им приготвил?

Няколко капана и две засади от мечки и вълци.

Да видим!

***

Седмината великана крачеха убедено един до друг. Валандор беше избрал шестима от най-добрите си подчинени, за да премахнат Карстънфалар и неговата жена. Крачеха толкова убедено, че Валандор се притесняваше, че нещо ще се случи без той да разбере. И то в този момент се случи. От някъде бръмна стрела и се заби в окото на Самхул. Самхул изрева и започна да се мята наоколо, и в този момент, докато се мяташе настъпи едно въже. От храстите изскочиха няколко копия едно от което се заби в главата на Камлут а друго в таза на Мохлоб. Камлут се строполи без да издаде стон, а Самхул падна и само тялото му потреперваше. Мохлоб извади копието си от таза и прокле. Започна да тече кръв и Мохлоб се олюля от болка. Започна да губи съзнание и се простря на едно коляно.

Валандор изрева яростно:

Карстънфалар!

Братко, мисля, че няма да издържа. – избоботи Мохлоб.

Дръж се дорде се докопаме до Карстънфалар! После ще те мисля. Кайрик ще те излекува.

Това беше чиста лъжа. Кайрик щеше да го убие, защото не можеше да лекува, освен да източва силата на слугите си.

***

Вече са пет. С тенденция да станат четири.

Свинско въже ли. – изсвири Еруин. – Любимата ми!

Еруин извади един малък портативен слънчев часовник.

Би трябвало дружките ти вече да действат.

Спокойно, и до това ще стигнем. Поне до двама трябва да ги намалят. Максимум трима. Освен това Валандор е опасен противник. Битката ще бъде тежка.

Ти очаквал ли си да бъде лека? Говорим за най-силния великан, служител на Кайрик. Те великаните не са много умни, но това, че слушат черните магьосници е страхотна тъпотия. Ходих до Стемлот, за да ги подтиквам да се откажат от това. Мисля, че отбелязах значителен успех. Освен тези седмина, старейшините ми заявиха, че няма да слушат повече Кайрик и Яруак. Освен тия седем не очаквам други. Сигурен съм, че стария Кайрик е особено вбесен от създалата се ситуация, но дотук съм особено доволен от себе си. Направо страхотно. Сега остава и гоблините да се откажат и паяците, начело с майката паяк Касимил и битката е почти спечелена. Гордея се със себе си! Не мога да ти опиша колко съм доволен!– Еруин се хвалеше все едно е спечелил игра на хазарт. – Аз съм велик! Аз съм…

Карстънфалар го прекъсна преди старчето да влезе в нов стадий на себевеличие. Не че не го заслужаваше, но определено не му беше времето за такива неща в момента.

Колко мислиш, че е бройката?

Еруин само дето не сложи очила:

Ами ако изчисленията са ми верни, в личната му охрана става дума за 110 обикновени слуги, 20 великана, 50 паяка и 80 гоблина плюс онези 10 пилигрима, за които вече ти споменах.

Карстънфалар подсвирна и погледна притеснено настрани:

Ами, тя? Тя ще се включи ли?

Не се притеснявай за нея. Станала е много по-силна. Спокойно може да премахне обикновените слуги и гоблините от играта. – Еруин изведнъж подбели очи и Карстънфалар усети прииждаващата сила. – Опа! Имате си и компания! – съобщи Еруин с бодър глас сякаш коментираше игра на подкова.

Колко?

Кайрик вече не си поплюва. Изпратил е 45. Насочили са се точно там където тя се намира на около 2 километра от тук. До няколко минути ще е обградена.

Ще се справи ли? Мога да активизирам койотите и вълците. Плюс катериците и орлите.

Да, това не е лоша идея. И катериците ли? – погледна го под вежди Еруин.

Имаш ли други предложения? – вметна саркастично Карстънфалар. – Все пак водим война, човече!

Няма нужда да си толкова обидчив! Не те критикувам. – Еруин започна да се оправдавакато момче, което все едно е изяло повече шоколад от нормата си. – Аз винаги те подкрепям и винаги…

Знам, Еруин. Знам.

Чудесно. – бодро каза Еруин, все едно вече са му дали туко-що лишения шоколад. – Да видим битката на другия фронт.

Карстънфалар изрева мечешки и огласи цялата гора. След което двамата се хванаха за ръце и затвориха очи.

***

Ихтимона ги усети. Чакаха я на полето. Бяха на 200-ина крачки от нея и доколкото можеше да прецени ставаше дума за около петдесетина души. Всичките в оцапани дрехи, ножове, ками, мечове и все същите бели мъртви очи. Както и пет-шест с лъкове. В този момент усети някакво пронизващо изсвирване. Тя погледна небето. Пет големи орела се стовариха сякаш от небесата и забиха нокти в стрелците. Започнаха да ги удрят с клюнове в очите и докараха лицата им до неузнаваемост. Непознатите закрещяха от болка и се строполиха мигове след това на земята. Един от съжаление преряза гърлото на друг. Ихтимона се усмихна. Е, значи Карстънфалар все пак я следеше и й помагаше както може. Тя погледна небето и видя проекцията му. На него и един очарователен старец, който и се усмихна в отговор. Това можеше да бъде само Еруин.

В този момент армията започна да напредва. Сега вече беше сама. Ихтимона разпери ръце, прошепна няколко заклинателни думи и плесна. От небесата блесна гръм и се стовари в първите редици. Неколцина паднаха и се застресоха. Статичното електричество я пренесе в останалите, но ефектът беше най-силен в първите редици. Сърцата на още толкова не издържаха и те се проснаха на земята. Ихтимона продължи да пляска с ръце, но светкавиците бяха по-слаби, защото се целеше индивидуално в тях. 100 крачки. Половината бяха паднали бездиханни. Ихтимона не се церемонеше. Отвори уста и изкрещя магия. Миг след земята се отвори и огън започна да изригва на всички посоки. Противниците крещяха от болка, мнозина се замятаха по земята, опърлени и обгорени. Нямаше такива, които да бягат. Те бяха фанатици и следваха Кайрик и Яруак дори в смъртта си. А Ихтимона беше тук, за да им я предостави.

Останаха около десетина души. Ихтимона махна с ръка и главите на седмина паднаха на земята. Опита се да направи същото с последните петима, но усети, че вече няма сили. Странно. Не се чувстваше изтощена ни най-малко. Явно силата и растеше и легендарният Еруин си вършеше работата. Денят беше прозрачен и чист. Хубав ден за убиване.

Е, значи щеше да танцува с ками. Войните на Валутар освен, че бяха най-способни магьосници се тренираха и с оръжия. Ихтимона можеше да се бие с меч не по-зле от професионалните войници, а освен това беше и добра с копието и лъка. Но предпочиташе малките ками, защото и даваха голям простор на действие. Имаше пет ками закачени на колана и някои от тях мяташе. Тук обаче предпочете близката битка.

Затича се и се метна лъжливо към единия. В този момент избягна меча на другия и с двете ками блокира оръжието на третия. Ловко танцуваше между тях и се забавляваше на собствената си сила и издръжливост. Преметна оръжието си под китка, завъртя се и прониза един брадат мъжага между очите. Оръжието влезна с тъп звук. Хвана противника си и го завтътя, за да го използва го за щит, докато измъкваше оръжието си. Усети ударите на другите двама, докато вадеше камата си. Мечът на втория се заклещи между ребрата на противника и тя използва това, за да го прониже в гърлото. Последните трима замахнаха към нея. Тя избегна оръжието на третия, и в този момент неговия събрат разсече ръката му. Онзи започна да крещи и падна на колене. Друг делово му отсече главата и с това останаха двама. Последните двама явно бяха най-добрите мечоносци, защото й беше трудно да се справи с тях. Танцуваше между двамата докато камите и разсичаха въздуха. Метна се към единия. Онзи замахна, в следващия момент се извърна и метна камата към него. Оръжието влезна в гърдите му и онзи издаде стон. Механично замахна и след това падна на земята. Ихтимона извади още една кама и се ухили зловещо на последния. Едър руоляв мъжага с двама меча я погледна с мъртвите се очи и се ухили в отговор. Битката се проточи. Двамата бяха впечатляващи мечоносци. Ударът му я изненада и я поряза по ръката. Тя замахна в отговор и разсече въздуха. Онзи си дръпна ръката, и вместо да отсече ръката му, тя видя как от пръстите му капе кръв. В този момент изведнъж нещо се промени. Войнът спря и я погледна. Той сякаш не знаеше къде се намира. Ихтимона го гледаше в очакване. Войнът погледна зад себе си и около себе си и видя мъртвите тела.

Аз… какво става?

Ами… – Ихтимона не знаеше какво да каже. Очакваше, че непознатият ще продължи дуела, но и някак си нямаше желание за това. – Досега се бихме. – информира го тя.

Имам чувството, че туко-що излизам от сън. – Той изохка. – Кутрето му висеше, а от него и един черен пръстен. Онзи го дръпна и пръстът му падна.

Ихтимона ахна. Явно с това той държеше подчинените си под контрол. Само лудите и негодяите се решаваха да служат на Кайрик и Яруак. Явно с премахването на пръстена се премахваше неговия контрол над тях.

Ние се бихме. Ти беше под властта на Кайрик.

Да, знам. Плениха ме. Аз съм най-добрия войн от Торстейн. А, ти си…

Ихтимона. Ихтимона Дарл.

Аз съм Склостин. Чувал съм за теб. Имам съзнанието, че тук водихме битка. – каза Склостин. – Съжалявам, че го направих, но просто бях под негова власт.

Ако искаш да изкупиш греховете си, трябва да ми съдействаш. Трябва да събереш от Торстейн и Ваал, колкото можеш повече хора, за да се изправим срещу Кайрик.

Той помисли за момент и след това кимна:

Мога още сега да събера 30 човека. Максимум 50.

Ще бъде добре, определено. Върви и ги вдигни на крак. Когато финалната битка наближи ще ти дам знак.

Ято гарвани вече се бяха събрали. Стотици. До сутринта труповете щяха да изчезнат. Склостин си тръгна и Ихтимона се усмихна след него. Знак на надежда може би. Знаеше вече как да ги порази.

***

Трансът приключи Еруин погледна Карстънфалар.

Имам две новини за теб. – каза информативно старчето. – една добра и една лоша за теб. Лошата е очаквана, добрата – неочаквана. Коя искаш?

Кажи лошата. – каза Карстън с видима досада.

Ами лошата е, че в този момент 100-ма се заклеха в Яруак и Кайрик и сложиха пръстените. Добрата е, че вече знаем как да ги неутрализираме.

Карстън подвсирна под нос:

Сега остава Валандор.

Не се притеснявай синко. Битката е наполовина спечелена. Днес зачеркваме великаните като враг. Остават гоблините и вречените. Както и паяците. Както и…

Както и да е.

Да вървим, синко. Трябва днес да убиеш Валандор.

Защо не го убиеш, ти татко?

Защото синко, все пак и ти трябва да вършиш нещо. Не мислиш ли?

Карстън изръмжа по мечешки.

Прав си тате, но все пак…?

Казах ти, че си мързелив сине. – вметна полунаставнически-полуукорително Еруин.

Не започвай пак! – каза язвително Карстън.

Ще те чакам тук, сине.

***

Великаните вървяха към обиталището на Карстънфалар. Както си вървяха в този момент две мечки се стовариха от два огромни дъба върху Смуглиг и Вотглиг. Двамата изрева от болка. Валандор панически замахна с топора но вместо да улучи мечката отсече главата на Смуглиг. Мечката, чието ухо й липсваше се метна върху Мохлоб и го захапа за чатала. Онзи изрева от болка и се строполи на земята. Вотглиг се помъчи да откопчи челюстите на мечката от себе си, но без успех. Започна да дращи с юмруци и тя изрева и се вкопчи все повече. Ноктите й чертаеха дъги по тялото му, а зъбите й се впиваха в шията му. Вотглиг се мяташе наоколо, а останалите двама – Велдор и Терстон – не смееха да го ударят, от страх да не го убият. Едната мечка се скри в храстите, а бездиханното тяло на Мохлоб лежеше с прерязано гърло и чатал. Тогава се усети щракване и главата на Вотглиг увисна. Мечката мигом се откопчи и изчезна в храстите сякаш никога не я е имало.

Валандор изрева с боботещ глас:

Проклет да си Карстенфалар!

Тогава се огледа и видя фиурата на висок мъж с тояга в ръка да го гледа и да му се усмихва подигравателно.

Здравей, Валандор. Харесаха ли ти Мечи уши и Едноухия?

Повече ще ми хареса докато те гледам как се гърчиш в собствената си кръв!

Карстенфалар изрева и се затича към последните двама великани. Мигом се преобрази и се метна на Стумил. Онзи не можа да реагира. Мечешките челюсти на Карстенфалар се сключиха около врата му и великанът падна в собствената си синя кръв. Миг след това Карстънфалар се метна към Валандор, но онзи го удари с края на топора си. Карстънфалар отскочи и се преобрази отново. Хвана тоягата в ръце и изрева:

Да потанцуваме!

Карстънфалар ловко танцуваше около Валандор и нанасяше удар след удар, но онзи сякаш не ги усещаше. Ударите пък на Валандор бяха зашеметяващо силни. Карстън знаеше, че ако великанът го удари, ударът му ще бъде последен. Нямаше шансове дори с мечешката си сила да преживее удар на най-могъщия великан. Все пак усети че взима връх. Ударите на Валандор ставаха по-бавни и слаби, а неговите зачестяваха. Карстън се напрегна и се метна в последна атака към могъщия великан. Най-достойния му противиник, определено. Тоягата му удари пръстите на Валандор и онзи едва не хвърли оръжието. В този миг ударът му последва и по другата ръка и Валандор вече изпусна оръжието. Карстънфалар се преобрази и се метна към Валандор. Последният вече нямаше силата да го спре. Карстънфалар го просна на земята и тъкмо щеше да сключи челюсти около гърлото му, когато великанът му се примоли:

Не ме убивай, моля те!

Стъпил на гърдите му Карстънфалар се преобрази. Завъртя механизма на тоягата си и от нея излезна острие, което насочи към гърлото на падналия Валандор. Нещо в очите на Валандор го подтикна да се разколебае.

Защо служиш на Кайрик?

От страх. Той държи децата ми и жена ми. Затова му служа. Не е е от друго. Просто от страх. Освен това тези глупави пръстени… – Валандор протегна ръка и свали пръстена, хвърляйки го на земята.

Не си ли мислил, че може на друг да служиш?

На кого?

Валутар.

Той е легенда. От години не се е появявал сред великанските имена.

Виж, обещавам ти, че никой няма да нарани децата ти. И Валутар те чува. Той ще спаси жената и децата ти. Никой няма да ви нарани.

Обещаваш, нали? ‘Щото не искам да се разправяме после. Мразя Кайрик, в интерес на истината. Аз не съм глупав великан.

Никога не съм твърдял, че си глупав, просто си леко недодялан. Освен това битката си струваше повече отколкото това да завърши със нечия смърт. Ти беше достоен противник. Но нямам желание да те убивам.

Карстънфалар слезе от гърдите му и му подаде ръка. Валандор се изправи и го погледна с уважение.

Ние те преследваме, защото Кайрик така ни нарежда. Ти си могъщ, по-могъщ от всекиго, срещу когото съм се изправял.

А, ти беше достоен противник, Валандор. Но не искам великаните за врагове. Водим битка срещу Яруак. И ще се преборим, когато имаме подкрепата на всички създания и нации.

Обещавам ти, поне, че великаните няма да те имат за враг. Докато успееш да се пребориш срещу Кайрик.

А, аз ти обещавам, че ще никой няма да нарани теб или твоето семейство. Сбогом Валандор.

Сбогом, Карстънфалар.

С тези думи двамата се разделиха.

***

Чу ли, боже Валутар?

Чух, Еруин. Валандор и неговото семейство са в безопасност.

Това означава, че можем да победим, че ще бъдем непобедими, че ще спечелим, че сме по-силни, че можем повече. Че… – старчето отново започна да се вживява.

Знам това Еруин. – каза Валутар с видима досада. – не ме тормози, моля те. Обещавам ти, че ще направя всичко по силите си, но дотук това мога да направя за великаните.

Старчето сякаш не го чуваше и продължаваше да бърбори. Валутар въздъхна тежко.

***

Яруак изрева и метна кристала към стената. Дезертьори. Е, щеше да се погрижи за Лалина и неговия глупав син Космле. В този момент влезе един от неговите слуги и с мъртъв глас каза:

Господарю Кайрик, имам лоша новина. Великаните дезертираха. От Лалина и Космле няма и следа. Както и от семействата на другите. Великаните пратиха гълъб. В писмото пише „Гответе се за битка!”

Кайрик изрева и метна светкавица към служителя. Онзи умря начаса и продължи да се гърчи.

Със или без великани победата ще бъде моя! Светът ще го управлявам аз! Карстънфалар и Ихтимона ще умрат! Валутар ще умре! Никой не може да ни спре!

***

Вечерта пред огъна Карстънфалар погледна Ихтимона и отметна мокрия й кичур от челото:

Как мина денят ти, любов моя?

Обещаващо! Твоят?

Също. Имаме надежда, мила моя!

Знам.

А, знаеш ли…?

Знам, да. Ще бъдат достойни чеда. А, сега да лягаме. Утре ни чака път. Кайрик отслабва, което значи, че трябва да действаме. Стига сме стояли на едно място. Потегляме към Диаманта. Чака ни още по-тежка битка.

***

Валутар и Еруин гледаха двете любещи се чеда. Но и двамата знаеха, че войната е далеч от свършена. Макар и спечелените битки днес, знаеха, че ги чакат още по-тежки изпитания. Защото и двамата бяха предопределени да спрат Яруак и Кайрик. Светът щеше да се промени. Надеждата щеше да пребъде. Защото това е пророчеството на светлината. Нищо друго нямаше значение, както това.

Posted юли 11, 2010 by elan morin tedronai

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: