Глава 2: Смъртта на Кръстопътя   Leave a comment

Смъртта на кръстопътя

Те се срещнаха един слънчев следобед на кръстопътя. Слънцето преваляше облаците и светлината, която се просмукваше през тях правеше деня далеч по-приятен от обикновените непоносими юлски дни. Ездачите бяха на великолепните си коне. Облечени по различен начин с различно излъчване. Двамата спряха животните и в дълъг миг на тягостно мълчание впериха поглед един в друг.

Единият беше облечен в издръжлива, метална кираса, чиито пластини мрачно проблясваха на слънцето. Ръката му, обвита в метал, стоеше кротко на кръста, където стоеше тежък двуостър меч. Шлемът му се извиваше по врата и покриваше със забрало част от лицето му около очите и носа му. Върху брадата му имаше бразда от отдавна зараснал белег от острие. Гладко избръснато, лицето му беше застинало в съсредоточие и концентрация.

За разлика от него другият приличаше на обикновен общ работник, които често бяха срещани по тия места. Носеше широкопола шапка, под която светеха две сиво-бели очи с необичаен блясък. Лека кожена броня се виждаше при малко по-внимателен поглед, а сивото му наметало се спускаше свободно по гърба му. Едното му око беше леко дефектно полузатворено, а тънка русолява опашка се подаваше изпод шапката. Немигащият му поглед гледаше мързеливо конника пред него, а устата му замислено дъвчеше стрък трева.

–      Накъде отиваш? – попита войнът със студен, но внимателен глас.

“Работникът” подсвирна от досада и леко се усмихна:

–         Има ли смисъл…? И да ти кажа – няма да ми повярваш… Пък и това, какво толкова ти влиза в работата…? – досада се промъкна в гласа му и той завъртя стръка трева между зъбите си.

Ръката на пехотинеца потрепери леко върху меча. Очевидно не беше човек, който търпеше възражения. “Работникът” завъртя в уста стръкчето и метна един изпитателен поглед под вежди на облеченият в стомана конник.

–         Аз да си вървя по пътя, а? – зададе леко остро въпроса си онзи, макар пак да го имаше същото мързеливо спокойствие.

Онзи само се изплю на земята и се приближи, продължавайки да гледа с премерен поглед “работника”. Наистина имаше интригуващ вид. Можеше да бъде сбъркан с обикновен ратай, срещан по тия земи. Само ако не се броеше закалената кожена ризница с метални брънки, която беше на гърдите му, преднамерено прикрита от дрехите и наметалото – при гърдите и гърба тя можеше да издържи даже сравнително силен удар на кинжал. Вероятно джуджешка изработка. Интересното в него беше както белега под брадичката му, така и лекото поприсвито око, което придаваше странен, донякъде опасен вид на безцветния му, бял поглед.

“Ратаят” също приближи жребеца си на 5 крачки от наеминка и изплю стръка трева.

–         Ще ме пуснеш ли да си вървя по пътя? – в тона му вече се четеше досада и малка нотка на скрита заплаха.

–         Иначе…

Последният въздъхна:

–         Иначе ще те убия…

Онзи се засмя в някаква странна смесица от лудост. На лицето му остана същата гримаса, докато скачаше от коня си и вадеше тежкия си меч. “Ратаят” ядно се изплю, метна шапката си настрани и с мъртвешки поглед слезе от своя. Ръката му бръкна изпод наметалото и извади лек, двуостър меч. Двамата се отдалечиха на няколко крачки от конете си и застанаха на полето един срещу друг. Наемникът държеше острието на рамото си и наблюдаваше с презрителен поглед “ратаят”, който го гледаше изпитателно, докато ръцете му ловко подмятаха меча помежду си.

–         Ще уговаряме ли някакви правила или… направо да се почваме?

Войнът изръмжа:

–         Айде да се почваме…

–         Хубаво.

Двамата извадиха оръжията си и впериха съсредоточени погледи един връз друг. Лицето на наемника застина в маска на концентрация. Той насочи меча напред и тръгна към противника си. Онзи подхвърли оръжието си малко по-високо във въздуха, обърна се с гръб за момент, след което мечът тръгна да пада зад гърба му. В същия момент като ловък жонгльор той бързо се извърна и ловко го хвана във въздуха. Погледна безстрастно противника си, сви спокойно рамене и тръгна бавно напред. Двамата се обикаляха за няколко минути, когато изведнъж войнът скочи напред и атакува с диагонален удар отдолу нагоре. Онзи отскочи леко настрани и напред, след което опита посичащ удар целейки се към гърлото на противника си. Наемникът с мъка отби, след което се хвърли настрани, подготвяйки се за нова атака. Последва динамична размяна на удари, в която, късче от наметалото на “ратая” отлетя някъде настрани, а кирасата на война беше издраскана с два светкавични удара…

След това двамата започнаха ловко да танцуват на полето разменяйки си удар след удар. На страничен наблюдател би му се сторило, че леко въораженият войн през цялата битка щеше да отскача, чакайки тежко въоражения му противник да се измори, но се случваше тъкмо обратното. Пъргавият и лек боец постоянно скъсяваше дистанцията и разменяше удар след удар, без да натежава излишно оръжието си. Наемникът, очевидно свикнал на подобни прийоми, беше доста изненадан от това и може би отчасти издразнен на поведението на другия. Даже се долавяше известна припряност в началото на битката, която после беше сменена от концентрация и точност. Първите няколко минути на схватката бяха с разузнавателна цел, докато двамата ловко разсичаха с оръжията си въздуха.

При една от вихрените атаките на пехотинеца, оръжието му изсъска във въздуха и се завъртя към незащитените ребра на противника му. За части от секундата онзи се претърколи настрани, след което от коляно се стрелна нагоре във рязък прорязващ удар. Войнът обаче очакваше това и светкавично изтегли оръжието си със себе си отскачайки настрани. Чу се стон на болка и закапа кръв по земята. При изтеглянето си, беше оставил кървава рязка следа по лявата ръка на противника си.

Последният се претърколи настрани, за да се предпази от евентуален нов удар, след което погледна изпитателно противника. Леко опипа дясната си ръка и тихо изруга през зъби. В ръката му се появи някаква бяла връзка. Той механично и ловко заплете възела около раната си, след което го стегна, отново надавайки кратък стон на болка. Очите на война заблестяха победеносно и устните се разтегнаха в зловеща гримаса.

Няколко мига след това двамата разменяха удар след удар, макар че вече потта беше избила по лицата им и да надаваха викове на усилие – битката се беше проточила повече от половин час. При една от атаките си, докато пехотинецът замахваше с меча си към противника си, онзи изведнъж стрелна със свободната си ръка към гърдите си и в изненадващ жест метна наметалото си към противника си. Онзи изненадан махна с тежкия си меч, губейки от поглед противника си и посече хвърчащия плащ. В същия момент леко въоръженият боец се изпъна напред като струна, скочи и се претърколи светкавично напред, като заби оръжието си в дясната част на подребрието, карайки противника му да издаде болезнен вик. Оръжието влезна леко, с тъп звук, само на няколко инча от върха му. Миг след това обаче за изненада на леко въоръжения войн, той беше принуден да отскочи назад изтегляйки кървавото си острие. Мечът на противника му отново вихрено се носеше към него.

Двамата отново застанаха на няколко метра един от друг. От раната на война капеше кръв. Леко въораженият боец подсвирна изненадано. При такава рана трябваше да е мъртъв. Наемникът бавно свали шлема си, показвайки кестенявите си кичури, които обрамчваха бялото му като платно лице. Изведнъж от устата му се появи алено цвете и започна да шурти кръв:

–         Ти… победи… – промълви той, след което се строполи на колене.

“Ратаят” се приближи към пехотинеца. Той напрегна последни сили на тялото си и замахна слабовато към него, но онзи с лекота отби, след което изтрита оръжието настрани. Миг след това войнът падна по гръб и погледна с безизразен поглед приближаващия се “работник”, който го гледаше с безцветния си поглед и едното си полузатворено око.

–         Кой си ти човече?! – простена войнът. – Къде се научи да се биеш така?!

–         Няма значение. Ти се би повече от достойно. – гласът беше безизразен. – погледът му се сведе към раната. Ръката му посегна и обърна тази на пехотинеца от раната. Кръвта, която се изливаше беше черно-червена. “Работникът” цъкна през зъби. – Ударът ми е попаднал в черния ти дроб. Затова и кръвта е черна. За твое щастие раната не е чак толкова дълбока, за да те убие веднага, но е достатъчно дълбока, за да спре участието ти в битката. Ето защо ще те кача на коня ти и ще го изпратя до най-близкия град, който е на 15 минути от тук. Остава ти около половин час. – За момент той замълча и погледна война в очите. – Не виждам смисъл. Не се надявам да разбереш или да осмислиш това. Надявам се просто да се научиш на уважение към силите на противника, както и към твоите собствени… Тогава можем да се срещнем отново.

Войнът кимна разбиращо и се остави да бъде вдигнат през рамо. Стигна до коня му и му помогна да се качи на седлото си.

–         Дръж и не пускай юздите. За 10-12 минути в галоп ще бъдеш в града. Там ще се погрижат за раната ти. Гледай да държиш раната с ръка, дори да ти се завива свят. Иначе ще умреш за по-малко от 3 минути… А, да ето ти и меча. – каза той, пъхайки го в ножницата на колана му – Той ти е най-ценното нещо. – “Ратаят” се усмихна леко. – Сбогом войниче! – и удари задницата на жребеца със тъпото на меча си. След което се загледа зад галопиращия кон и пак се усмихна.

–         Как се казваш? – извика ранения войн.

–         Ксандер. – каза тихо „ратая“. Прибра оръжието си и спокойно отиде, за да да нахлуе широкополата си шапка. Плащът му вече не ставаше за нищо. Нищо, щеше да си купи нов. Конят му пръхтеше неспокойно някъде настрани. Той се приближи до него и го погали по муцуната с ръката си. Лявата го болеше още в тъпа болка, но се търпеше. Не беше прерязала сухожилия, нито беше твърде дълбока. Щеше да се оправи за седмица без шевове. Качи се на коня, след което подсвирна някак на себе си и пак задъвка стръкче трева между зъбите си. После извика и удари юздите на коня, който се втурна напред в галоп.

Той отново потегли по своя път, който го чакаше – Пътят на Смъртта.

Advertisements

Posted юли 11, 2010 by elan morin tedronai

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: