Сърца на Властелина

Вериния Фуктелас отпи мълчаливо от липовия си чай. Бяха й казали, че Приятелите на Мрака се събират в Тар Валон под ново име. Намерили бяха една ожулена стая, в която нямаше да бъдат притеснявани. В тези размирни времена, Бялата Кула беше повече от слаба. Хората на Десетте Нации се обезверяваха. Сянката растеше силна. Аридол се покваряваше, Манедерен беше затънал под корупцията на търговската знат и сякаш всичко беше загубило значение. Вериния никак не обичаше трите клетви и всъщност изпитваше органична неприязън въобще към цялото „изкуство на оцеляването“ както го наричаше Амирлин. Кафявата Диаграна Стенли се беше оказала непрозорлива Амирлин и Вериния, силна в сайдар разбра, че наградите са повече при Великият Властелин на Мрака. Така трябваше да бъде. Тук всичко произхождаше до логика. Затова и беше избрала Бялата Аджа. Според сведенията на Ба’ал Замон днес нещо щеше да се промени. Бяха 15 и Вериния споходи с поглед другите: твърдооката Зелена Марисия Потрегано от Йарамид, користолюбивата Червена Атноишка Стоичес, както и русокосата Синя Морелин Трохеган от Сафер, която според сведенията на мнозина беше доста развратна жена; имаше две Бели, една Кафява която знаеше само под названието Хорелика, и Матриоса, приличаща на провианциална селянка, една от най-силните Жълти.
Изведнъж усетиха жилвания от всички страни. От сенките изскочиха получовеци и жените замръзнаха. Безоките погледи се вторачиха и жените замлъкнаха в ням ужас. Капитанът на мърдраалите изскочи. Беше със значително по-лакирана броня и черна коса на фонтан.
– Значи човешки отрепки искате да се вречете във Великия Властелин? – изговори изчадието сухо и презрително.
Една от жените се опита да докосне Извора, но в този момент нямаше нищо. Сякаш сайдар беше изчезнал. Жените ахнаха и Вериния видя как един от тях облизва белезникавите си устни. Потрепери. В този момент зад тях в ослепително сияние изскочи кестеняво-рус мъж с очи давещи се в пламъци и тояга зад гърба. Ба’ал Замон.
Жените паднаха на колене и долепиха чела в земята, а мърдраалите склониха погледи. Ба’ал Замон огледа обстановката, и лицето му се вторачи към капитана. След няколко секунди изчадието потръпна и то склони глава.
– Слушайте Деца на Мрака. – гласът му беше пропит от могъшество. – От днес вече не сте аджите, тези глупави шалове, които ви разделят. Вече сте Аджата на Мрака. Черната Аджа. От днес ще дадете клетви пред това – Ба’ал Замон вдигна ръка и от портал изскочи клетвената палка; жените разшириха очи – и ще се обречете завинаги: Да не откривате оръдията на Мрака. Да не предадете Великия Властелин до сетния си час. Винаги да бъдете оръжие на Великия Властелин и да чакате мига на завръщането му. Ако не ги кажете от сърце, мърдраалите ще се забавляват с вас. Ще научите сплитове за да станете верни служещи на Великия Властелин.
Жените само го гледаха. Те бяха Айез Седай, но в този момент това не значеше нищо. Ба’ал Замон изръмжа:
– Какво чакате? Започвайте!
Вериния и останалите трескаво започнаха да повтарят клетвите. Хорелика и една Сива – Монтелона Харбли – обаче се разплакаха и затрепериха, и мърдраалите се раздвижиха и ги завлякоха към сенките. Докато писъците им звучаха в главата й, Вериния повтаряше като обезумяла, гледайки как един по един получовеците изнасилват жените, и после прерязват гърлата им. Не разбра колко време е минало; усети се странен звън и всичко потрепери. Вериния не усещаше вече силата на Трите Клетви, ами как се разгражда и самоизгражда като човек. И усети как вярата й във Великия Властелин става все по-силна и по-силна. В този момент и 13-те паднаха на колене. Мърдраалите и Ба’ал Замон изчезнаха но се чуха думите на великия:
– От днес вече сте 13. Великият Съвет на Черната Аджа. Съдбата ви е да бъдете оръдия на Великия Властелин. Пригответе се и бъдете силни. Събрани сте по три и сте „сърца“. Всяка от вас ще прибавя нови „сърца“. Защото ако не го правите ще изтръгна вашите. – усети погледа на Ба’ал Замон и думи предназначени само за нея. – От тук нататък ти ще си тази, която ще отговаря пред мен и Великия Властелин, и ще командва останалите, Вериния. Запомни това. Сърцето ти е мое.
Вериния се олюля и тръгна към изхода на стаята. Пътят на Черната Аджа започваше от днес. Сърцата им биеха учестено. Една от тях усети присвиване и се хвана за гърдите. Нямаше място за колебания. Те бяха оръдия на Великия Властелин.

Advertisements

Posted ноември 11, 2011 by elan morin tedronai

%d bloggers like this: