Глава 3: Битката за Салот   Leave a comment

Битката за Салот

Беше нощ, в която щурците свиреха прекрасната си песен, а кукумявките и улулиците бухукаха приспиващо. Нощ не смущавана и от най-силния шум, нощ така красива, нощ така спо…

–      Джони?

–      Мммм?

–      Липсва ли ти Чандра?

–      Мхърм… – чу се ръмженето на млечния му брат.

–      Тоест?

–      Мъхръръм… – отново се чу ръмжене, но се усети и недоволна нотка.

–      Което трябва да означава?

–      ПО-ДЯВОЛИТЕ КАЙСЕЛ, НЕ МОЖЕМ ЛИ ДА ГО ОБСЪДИМ УТРЕ, А НЕ В ЧЕТИРИ ЧАСА ПРЕЗ НОЩТА?!! – дивия рев на Джонатън накара птиците да се разлетят, както и да засвирят наоколо възмутено няоколо улулици. Няколко вълка завиха в далечината. – Понякога…– въздъхна полууморено-полуразбиращо млечния му брат. – Понякога ми липсва, а друг път се сещам за Крел и Сторн. Въпреки всичко, да липсва ми. Знам, че я обичаше… Аз също я обичах като сестра… – изръмжа Джони.

–      Вие пък какво гледате? – изръмжаха заедно Данас и Джони на Карседар и Ринфаел, които ги гледаха с по едно око.

–      А нищо, нищо! – отговориха извинително двете могъщи същества също в един глас…

Данас постоя малко премисляйки думите на брат си.

–      А сега лягай и заспивай дяволи те взели! Че сутринта ни чакат тренировки!

–      Тренировки? – попита полуотнесено Данас.

–      Да, тренировки. – Джони го погледна с оябсняващ поглед. – Не, че мисля, че съм слаб или че ти си слаб, просто, мисля, че не бива да губим формата си. – Все пак де да знаеш какво ще ни излезне на пътя. Сега, вярно имаме си дракони, но все пак не бива да се разпускаме…

–      Лека нощ. Благодаря ти че беше откровен с мен Джони!

–      Лека нощ братко…

***

–      Събудете се момчета. – чуха глас на сутринта.

Данас уморено отвори очи, разтърка очи и впери невярващ поглед около себе си. Там бяха всички. Всички от златните години на Ордена на Кръвта: Червенокосия Джайлс, русокосата Елеонора – бившата любовница на Джони, широкоплещестия Самуел, както и двамата магьосници братята близнаци Чашко и Щопле. Както и…

–      Таня. – отрони Данас.

Огнекоса жена с пламтящ поглед го премери. Беше облечена в седефена броня, въоражена с блестящо нагинато и малки ками на кръста. През годините, когато Данас не мислеше за битки Таня се оказваше най-често до него. Когато Чандра се опита да убие Таня, Таня избяга и Данас не знаеше дали е жива.

Освен тези няколко бойци, имаше и още петнадесетима, които Данас не помнеше, макар че един от тях би трябвало да е бил момче по времето, когато Данас беше паладин на Кръвта.

Джони погледна във въздуха. Там освен Рин и Карседар се виждаха още няколко металически драконови силуети.

–      Това да не са…

Джайлс изсвири с уста и един огромен сив дракон се сниши като се закова на няколко метра до него.

–      Наши са. – свойски каза Самуел.

–      Идеята е следната. – каза Джайлс, отмятайки червени кичури от руменото си лице. – Участваме в пророчество.

–      Верно ли? – попита Джони обезверено все едно са му съобщили, че светът свършва след два часа.

–      Дам, Джони. – намигна му Джайлс. – Трябва да спрем предателя Визериус. Визериус е започнал да избива всички магьосници, както и да им събира силата. Всички чернокнижници и светли магове бягат от него. Единственият който може да спре Визериус…

–      Съм аз. – каза едно голобрадо момче, което излъчваше странна сила. ­– Аз се казвам Колман и съм още ученик, но успях да победя трима черни мага със силата. Освен това съм стрелец с лък и мога да уцеля гарга във въздуха от петдесет крачки.

–      Хубаво. – сухо каза Данас.

Момчето леко се засегна но продължи:

–      Това тук е карта на Салот. Ние се намираме тук. – посочи Колман гората. – Планът е следния. Атакуваме Ямата на Ориста, сърцевината на черната сила ето тук. – тупна той с тоягата си. – По този начин битката ще бъде следната. Атака срещу около стотина черни ездачи на дракони. Както и още двадесетина чернокнижници от тези, които Визериус все още не е успял да избие или да подчини.

–      Това е лудост. – каза Данас. – Нямаме никакъв шанс за победа освен ако не ни…

–      Освен ако не ви помагам аз синко. – каза спокоен глас до него.

Данас погледна зад себе си и се облещи. След което рухна на колене. Повечето коленичиха.

Това беше Пелун, бога на рицарите, драконите и доброто. Мъж с кафява брада и белезникави очи, чийто ръце стискаха огромни мечове и бляскава броня.

–      Аз ще взема Колман със себе си. Атакуваме Джкак и Визериус. Вие трябва да победите останалите дракони. За наше щастие повечето дракони се държат с магия в подчинение на ездачите си. Колман и аз може да ги неутрализираме. Макар че в хода на битката е възможно драконите да действат по инстинкт и битката да продължи.

–      Да вървим. – каза Джайлс.

Всички изсвириха изведнъж, драконите се спуснаха и ездачите един по един се качиха на верните си другари.

***

–      Колко очакваш да са? – извика един чернокос мъж с черни очи и жесток поглед.

–      Знам ли, Лорт? – сухо отвърна русолявия мъж до него. Двамата яздеха силни черни дракони и кръжаха с тях във въздуха. Създанията ревяха от болка. Не харесваха че са използвани, но не можеха да се противопоставят. – Колкото и да са ще се справим с тях.

–      Мисля че… – не успя да довърши. В този момент една стрела се заби в гърлото му и излезна през нагръдника му. Мъжа се строполи от изненадата и просто падна в въздуха умирайки още във въздуха.

Другият изкрещя и тръгна да се оглежда, но в следващия момент друга стрела се заби в окото му и последният последва съдбата на Лорт. Зад тях се понесоха армията на Рицарите на Кръвта. Черните ръце се включиха в битката малко след като видяха. От там нататък всичко се обля в кръв. Битката ревеше и огнени талази се понесоха във въздуха. Дракони срещу дракони. Черни Повелители на Драконите срещу обикновени мъже. Мъже и жени, които дадоха всичко от себе си.

***

Двама черни мага стояха и гледаха през прозореца. Белокосия Визериус и сивокосия Грегориус. Визериус стоеше и не знаеше какво да прави. Всичко в плановете му рухваше за един ден. Всички оцелели рицари се включиха в битката. Чернокнижниците бяха избивани от рицарите и маговете на Кръвта.

–      НЕ! – изрева Визериус и удари прозореца. ­­– Ще се справим. Всичко…

–      Всичко свърши, Визериус. – чу се глас зад него.

Визериус се обърна и погледна човека зад себе си.

–      Колман. – каза Визериус. – Чух какво си направил със Санди, Кресто и Борклан.

–      Същото, което ще направя с теб и Грегориус.

–      Ще видим. – каза надъхано Грегориус.

Двамата се включиха в пръстен и нападнаха Колман. Младият маг атакува и започна да изпраща магии срещу черните магове. Битката се проточи. Във въздуха пукаше статично електричество и огнени кълбета. Двамата магове бяха повече от предизвикателство, но Колман не се предаваше. В този момент защитата на Грегориус се пропука и Колман метна троен сплит Триглаво Око и удари по гърдите на Грегориус. Грегориус изпищя и рухна с разкъсани гърди и гърло. Визериус изрева и нанесе Черната Пола на Колман, но Колман се олюля и успя да контрира с Цена на Вятъра. Тогава Визериус се пропука и Колман нанесе допълнителен удар, който зашемети Визериус. Визериус се олюля и тъкмо щеше да падне, когато Колман вдигна лъка и изстреля стрела във въздуха, която прониза Визериус през лицето и почти му отсече главата. Визериус рухна и след няколко мига издъхна. Писък и рев огласиха цялата стая. Сенки изскочиха от тялото на Визериус и започнаха да го разсичат и разпадат на парчета. Някъде из белезникавите сенки Колман видя как душата на Визериус пропада и отива в нищото. Колман преглътна. Не желаеше подобна съдба на никого. Дори на изпаднал злодей и убиец като Визериус.

От някъде изведнъж се появи портал и излезна огромен мъж въоражен с черна броня, огромна двуостра брадва. По лицето му нямаще каквато и да е окосменост, а черно-червените му очи пламтяха със злоба. Колман веднага го позна.

–      Джкак.

Джкак тръгна към него и замахна с брадвата си без въобще да се интересува. Колман успя да блокира, но огромната магическа сила на Бога едва не проби щита му. Тъкмо щеше да сдаде багажа, когато отнякъде изникнаха два меча и блокираха следващия удар на Джкак.

–      Бягай момче. – чу се гласа на Пелун. – Джкак и аз имаме теологичен спор.

Колман направи портал и избяга, за да помогне на приятелите. През това време Пелун атакува.

***

Колман завари останките от армията на Черната Ръка. Четирима дракони и четирима ездачи се предадоха. Сред тях беше някогашен съученик на Колман, младия Керам. Сред Ордена на Кръвта нямаше големи поражения като изключим стрелите по рамената на рицарите и олющените брони. Макар че…

–      А къде е Джайлс? – попита Колман.

Данас поклати глава. Групата замълча. Бяха загубили събрат. Тогава от кулата се чу рев и видяха как се разпръсна. От нея отскочи огромна сянка, преследвана от един огромен дракон с цвят на платина. Ездачите гледаха невярващо. Битката между боговете огласяше света. Тогава Джкак изпищя, но Пелун хвана сянката с магия и започна да изригва огнени и магически сплитове. Джкак пищеше, а Пелун изригваше и ревеше магия към злия бог. Накрая бели пръски обвиха Джкак и той изчезна оставяйки смътен спомен за присъствието си на света. Данас се разплака. Джкак беше умрял оставяйки бледи спомени за себе си. Дори хората не го правеха това. Дори хората ги помнеха при кончината им. А тук… един бог си отиде.

Пелун се превърна отново в човешки вид и се приближи към групата. Пелун се усмихна уморено и се олюля. Колман се приближи и подкрепи бога.

–      Един бог си отиде момчета. – каза Пелун уморено. – Но сега на вас остава задачата за изграждането на Ордена на Кръвта и добротата в света и хората. Достойни сте за този дар. Спечелихте го. – Пелун плесна с ръце и изведнъж светли кълбета обкръжиха групата. – Тогава Данас усети силата и започна да вика. От гърдите му започна да се подава драконова глава и той усети как крещи. В крясъка му се долавяше не само крясъка на човек. Така ревеше дракон. Останалите дракони бяха обкръжени от светлини и те започнаха да се променят. Ринфаел почна да реве от силата и започна да се променя. Стана по-лъскав, по-могъщ и огромен. Петнадесетте война на Кръвта станаха драконови ездачи и драконови войни. Така силата се възпламени във всички. Данас още ревеше, а Джони издаваше стонове докато светли сплитове го обрамчваха през кръста и тялото. Таня се смееше лудо, а Елеонора говореше на Древния Език на ездачите. Драконите изведнъж се смалиха и станаха обикновени коне. Данас се приближи до това, което представляваше Рин.

–      Рин. Ти ли си? – попита Данас. Гласът му беше променен. В него струеше могъщество.

–      Че кой друг! – чу познат глас.

Ездачите се качиха на конете, но изведнъж трима се оттласнаха във въздуха и полетяха с конете си. Тогава Пелун каза:

–      Отиваме в Ада, момчета. Задачата е тази. Трябва да победим Ада, защото се боя че Визериус ще отвори портал. Това, което си победил Данас – Морлок – не е било случайно. Демоните искат да владеят Салот. От нас зависи да спрем демонската заплаха. Джкак е мъртъв и душата му е изтрита. Но това няма да спре демоните да искат да притежават душите на хората. Време е да им нанесем поражение.

Пелун преля и до него се появи червеникав жребец с огнена грива и пламтящи очи. Групата отвори портал във въздуха и петнадесетимата ездачи последвани от бога тръгнаха към най-голямото си приключение.

***Два месеца по-късно

Данас крачеше по стаите на цитаделата. Старата цитадела беше приютила ордена и Данас съблюдаваше обучението на младите войни. Групата на ездачите с минимални поражения – откъснатата ръка на Колман – беше нанесла нечувано поражение на демонските сили: 880 драконодемона бяха избити и накрая дори главата на Ада – Старияш замоли за мир. Така те се върнаха в Салот и продължиха живота си. Междувременно хора, елфи, джуджета и орки сключиха мир. Гоблините бяха по-трудни, но и те накрая бяха принудени да сключат мир. Скоро бяха обучени новите глави на ордена и наркая всички Повелители на Драконите се отеглиха в една малка крепост, където живееха абсолютно сами. Само Данас от време на време посещаваше Вречената Кула, но в лицето му се четеше спокойствие и усмивка. Драконите отново дружаха с хората. Орденът на Черната Ръка беше отново покръстен и хората заживяха дружно и щастливо.

–      Какво ни остава? Какво ни… – мислено проговори Данас.

–      Да творим легенда. – чу глас зад себе си. Данас се обърна и видя как се приближава огнекосата Таня. Таня беше свалила ръкавиците и драконовите татуировки, които се движиха по ръцете й личаха докато се чуваха командите за тренировките на младите бойци. Таня докосна гърдите на Данас и го целуна.

–      Да творим легенда? – каза Данас. Зад себе си чу смеха на Ринфаел. – Не е толкова лошо. – Таня само се засмя и двамата влюбени Повелители се прегърнаха. Бяха орисани на безсмъртие и божествени отговорности. Трябваше да свикнат с това.

***

И така Повелителите на Драконите започнаха да творят легенда. Легенда, която аз читателю ти предавам.

Във всеки взор има възприятие

Със всяка сила цари предприятие

Posted юли 10, 2010 by elan morin tedronai

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: