4 – Наблюдателят   Leave a comment

Глава 4 Наблюдателят

Бяха тръгнали сутринта, за да изпреварят жестоката жега, която обикновено се разразяваше. Едвам успяха да се откопчат от среднощното пиршество. Викингът Браян пиеше като стомна с пробито дъно. Братята кушити Салем и Герфан, също. Дори и иранистанките, бяха замаяни, което беше лека дума за състоянието всъщност в което бяха. Имаха още няколко часа до Джавелджа, столицата на Котх.
– Инормил, още месо? – попита Конан. Бяха спретнали лагер.
Немедиецът млясна с устни:
– Да, благодаря!
Към групата се беше присъединил и Браян, лемуриецът Тиноби, както и оцелелите иранистанки Дарсива и Себула. Двете бяха станали съответно любовници на Браян и Инормил. Браян беше отличен стрелец с лък и беше набавил закуска във формата на два прясно изпечени заека. Дарсива и Себула носега белезите на войната и двете в кратък спаринг с късите си мечове, почти кинжали, бяха принудили Конан да се защитава. Нещо, което беше нечувано.
За няколко минути групата мълчеше. Имаха още един ден път до Джавелджа а от там още два до Хауран преди да се качат на някой от корабите, които пътуваха по Истарската река.
В този момент се чу изсвирване и една стрела щръкна от шлема на Браян. Групата моментално се изправи и посегнаха към оръжията си. Лайриша погледна настрани и в този момент от ляво на групата изникнаха 15 конника. Бяха въоражени с типичното въоражение за степните бандити.
Един жилав брадат мъж изникна пред групата и се усмихна:
– Здравей Конан. Наблюдавам те от доста време. Платено ми е да те спра.
– От кого? – изръмжа Конан.
– Нека кажем, че е от много специален човек. Човек, който познаваш от много време.
– Трябваше да се досетя. Ти си Хашми – един от платените мародери на Тот Амон…
Хашми се усмихна:
– Радвам се, че си чувал за мен, Конан. А сега…
Браян го прекъсна и изстреля една стрела, която се заби в гърлото на един от стрелците с лък. Хашми изрева ядосано и бандитите се втурнаха в галоп към групата. Конан и групата изреваха в боен вик и нападнаха, като започнаха да посичат конете и ездачите. Някои от бандитите се спешиха и наобиколиха групата. Войните се биеха гръб до гръб и при всеки удар падаше някой бандит. Въпреки това усилията на бандитите дадоха резултат и Лайриша нададе болезнен вик, след като една стрела се заби в рамото й. В крайна сметка останаха само трима бандити, както и Хашми, които тътриха да бягат. Тогава Браян извади лъка и се прицели. Няколко секунди по-късно пусна стрелата. Конан проследи полета й – стрелата направи парабола и точно тогава Хашми се обърна за да види как тя се забива в гърлото му. Миг след това мародерът рухна и падна на земята от коня. Конят му изцвили панически и потегли в галоп по пътя, изчезвайки в облак прах.
Конан спокойно отиде да провери Хашми. Мародерът се давеше в кръв и стенеше от болка. Конан го погледна.
– Проклет да си Конан! – изсъска Хашми. ­– Ти…ти…
– Не аз. Браян те уби.
– Проклет да е и той. – изсъска Хашми. ­­– Нямате никакъв шанс! На острова на Сенките ви чака… чака ви… – в този момент Хашми изхърка и застина в прегръдката на смъртта.
Конан вдигна рамене и просто се изплю върху тялото му. До него видя Браян, който се наведе и изтръгна стрелата си от гърлото на мъртвия мародер.
– Тъпо копеле. Никога не се язди изправен, когато стрелят по теб.
– Ммм… – измърмори Конан. – Как е Лайриша?
– Добре съм. – каза танцьорката до него. Някогашната танцьорка беше добила солиден опит тези няколко дена и сега въртеше меча със завидно майсторство, доближавайки се до изяществото на иранистанките. – Раната не е дълбока и не е засегнала кост или мускул. Ще отнеме няколко дена докато зарастне напълно. Дарсива туко-що ми направи превръзка.
Групата започна да оглежда падналите врагове. Всички бяха небръснати мъже с парцаливи дрехи, но все пак с оръжия от добро качество. Браян и иранистанките заредиха лъковете си с достатъчно стрели, докато Инормил взе две малки брадвички в комплект, които пъхна в дисагите си. От всичко, което намериха сред мъртвите врагове бяха около 20 жълтици, които разделиха по братски между шестимата, като Конан даде две в повече на Браян за проявеното мъжество. В крайна сметка все пак решиха да погребат мъртвите и с това и да заличат следите от битката. Половин час по-късно труповете горяха на кладата, докато Конан гледаше мълчаливо.
– Ами сега? – попита Инормил.
– Имаме още пет часа езда до Джавелджа. – философски каза Браян. – Предлагам да тръгваме и да не губим време.
– Добра идея.
С тези думи групата се понесе по каменния път и с това и завърши деня. Наблюдателят беше мъртъв а с това и заплахата над мирните кервани пътуващи от Хорайя и Куш. От тук до Джавелджа ездата беше повече от спокойна, но какво ги очакваше там никой не знаеше. Наскоро бяха въвели диктат върху търговците и изстрадалото население се бореше срещу зловещите бандити. Увлечени в тези и други мисли, групата така и не усети как пристига в сърцето на една от най-силните държави.

Posted февруари 8, 2011 by elan morin tedronai

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: