6 – Сянка в здрача   Leave a comment

Глава 6: Сянка в Здрача

– Какво виждаш, Инормил? – попита Браян.
Групата беше сварила според пясъчния часовник на капитана след обяд на средата на Вилайетското море. Не мислеха да се отказват. Валеше пред тях, но през вятъра се процеждаше и слънце. Точно на изхода на реката. Този коридор сякаш се оформяше и половин час по-късно следвайки дъгата те видяха острова пред себе си.
– Няма нищо, което да подсказва, че има живот. Но може би греша. Там няма… няма нищо. Празнота! Нещо, което да запълва живота. Това е сянка, мрак. Тук се събират най-зловещите сили.
Изведнъж се чуха крясъци. Видяха един кораб отдясно и друг от ляво, като на него отвратителните хора-гущери, Бел Шагот. Конан изрева и се приготви. Битката беше обещаваща. В този момент, коридорът започна да се стеснява. Клестор изрева и всички хванаха греблата, за да отласнат кораба към острова, защото очертанията му бледнееха. В последен напън корабът бе понесен. От стесняващия се извод корабите на Бел Шагот бяха смачкани и изклани от краят на прохода, докато този на Клестор току що акустираше. Клестор се усмихна:

– Е, варварино, удържах на думата си – докарах ви на острова на сенките!
– Така е Клестор, но все пак знаеш, че имаш цял ден преди да се отвори прохода. По някакъв начин тези сенки се страхуват от водата, така че на кораба сте в безопасност. Ако утре не се върнем по това време, свободен си да отплаваш.
Клестор се усмихна отново.
– Върви и им разкажи играта, варварино!
– Точно това смятам да направя! – изрева и му намигна Конан.
Слязоха на брега и групата тръгна. Цялата природа се съпротивляваше сякаш. Дърветата черни и мъртви, само сенки. Започнаха да извират. Групата се строи, защитавайки се един друг. Тогава от някъде блесна светлина и сенките избягаха. Конан погледна. Пред него застана един светлоок кестеняво рус младеж с обикновени дрехи. Очите му горяха, но се виждаше и огън в ръцете. Това можеше да бъде само:
– Чир Дамиз. – пророни Браян. Чир Дамиз се усмихна. Името му беше легенда. Говореше се, че е достигнал до истинска координация и организираност на чародеите в Немедия, Аквилония, Хиперборея. Беше направил силна мрежа с чародейски кръгове, дори в Кхитай и Вендия. Говореше се, че е създал Веиче и Сериба. Според някои Чир Дамиз беше винаги луд. Но други го мислеха за гений. Демоничните сили повече от всякога се страхуваха от него и той беше личен враг на Тот Амон или приятел, когато двамата бяха в някакви проблеми, забъркващи ги по различен начин. Тук май беше за помощ. Или поне Конан се надяваше да е така.
– Здравейте, момчета и момичета. – бодро се усмихна „младежа“. – Знаете ли защо това се случва?
– От артефакта ще да е. – пророни Инормил. – всеки който иска да проникне става сянка и сенките го убиват. Ако Тот Амон го открадне ще създаде сенки и светът ще потъне в мрак. Ти си подържал това място, за да не стана така, че светът да стане мрак, хората да не го виждат. Той трябва да бъде унищожен.
– Вие ще направите това! – усмихна се Чир. – аз ще държа „лошият“ настрана. Само, че Тот ще призове и свои Бел Шаготи. Там ви е битката. Аз ще пазя сенките от пътя ви до там докъдето трябва. Артефактът прави нещо като буферно ниво, от което ще сте защитени. Следвайте светлината. Тя ще ви пази отпред и отзад, дръжте се в колона. Изчаквайте се. Истински лабиринт е. Тук със сигурност ще дойде и самият Тот с някои и друг лакей, само че имам козове и аз. И запомнете талисманът ще ви тества. Проявете благоразумие и го унищожете.
– Благодаря ти. Сбогом Чир! Успех! – каза Конан. групата тръгна и магическите светлини пазеха от пред и отзад създавайки нещо като единица. След половин час вървене из мрачен коридор те стигнаха до тъмна врата и изведнъж сякаш пространството затрептя. Влязоха в различен въздух, който сякаш се сгъсти. Движенията станаха по отмерени, но не и бавни. Тогава от всякъде забълваха Бел Шаготи. И вечерта се обля в кръв. Поне 30 съзнания изскочиха от другаде и се оформиха блестящи схватки. В центъра седеше този талисман. Диамантена чернота и празнота. Такава злоба, отчаяние и отрицание. Пръв стигна Инормил до него и започна да го удря, но талисманът излъчи черно сияние и отблъсна Немедиецът, който падна на земята. Тогава Браян осъзна. Грабна щита, който намери от един Бел Шагот и сенчестият дим го обгради. Викингът се хвърли с цялата си сила и отчаяние. Вкопчи се в земята и обгради с щита зловещия артефакти. И върху щита напъна остриетои прободе през щита и сърцевината на острието. Чу се писък на злоба, и свистящо бумтене. Цялата зала и остров потрепериха. Диамантеният зловреден артефакт се разпадаше и ставаше на пепел. Островът трепереше. Бел Шагот избягаха ужасени, а някои директно умряха.

Чир-Дамиз се биеше в блестящ двубой с трима чародеи сред които и Тот Амон. Бяха петима, но двама вече бяха мъртви благодарение на магическото изкуство на Хипербореецът. Тогава сянката потрепери и целият остров се промени и някак изсветли. Чир се усмихна, макар че вече силите му се изчерпваха и едно огнено кълбо едва не го уби, но го омаломощи. Сянката се отегли и с тях Тот и лакеите му припаднаха. От някъде се появиха Конан и групата. Явно магията беше паднала и беше останало само един прост вход. Бел Шагот бяха избягали. Конан погледна Тот Амон, който беше почти в несвяст и не можеше да се съпротивлява. Конан вдигна рамене и се усмихна:
– Не става така. Нека си върви. Друг път ще се срещнем.
– Да бе, тъпо е. – съгласи се Чир. – Какво ще правиш Конан?
Браян изсвири с уста и групата размаха ръце. Магията се разваляше.
– Ще попиратствам! После може да стана гладиатор. – усмихна се Конан. – Клестоооор!!
– Да, Конан?! – изрева морякът от кораба си.
– Навит ли си да пиратстваме?!
– И още как!
Островът бързо се връщаше към нормален стадий. Появиха се първите птици около него. Дори вече подаваше и пръст и плодородие, растения започнаха да извират.
– Сбогом Конан! – каза Чир и изчезна докато вихрушка го обграждаше и отнасяше.
Групата се усмихна и се качи на корабите. Приключенията ги зовяха. Пиратстването представляваше евтина алтернатива на съъществувание и преживяване в Хайборейската Епоха. Изразяването се постигаше и по този начин. Така потеглиха те и тръгнаха в сърцевината на политическите пътища. Искаха да мародерстват от самите мародери.

Докато напускаха острова остана само една сянка. Сянка в здрача.

Posted юли 5, 2011 by elan morin tedronai

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: