5 – Река Истар   Leave a comment

Глава 5: Река Истар

Джавелджа се откри. Китни фонтани с различни отенъци на цветове в спокойния следобед. Всичко сочеше към по-голяма пищност и великолепие. Богатството на икономиката цареше наоколо. Кервани и търговци на всеки ъгъл. Групата едвам се откопчваше от ръцете на всеки странстващ търговец или просяк. В крайна сметка намериха един хан, където се събраха, за да обсъдят мисията.

– Как мислите – ентусиазирано започна Браян – ще намерим ли кораб в тази дупка?

– Не мисля, че би трябвало да е проблем. Но първо ни трябва информация. Този остров го няма на картите.

От съседната маса в това време се изправи един як мъжага и се приближи до масата на героите.

– Кой остров, търсите господа… и госпожи? – изрева с гърлен глас мъжа. Чернокоос и брадат. Беше трътлест и мускулест. Очите му трептяха нервно и ръцете току се стрелваха към меча и брадвичката на кръста му. – За Клестор няма непознати води!

– Островът на Сенките. – каза Инормил все едно съобщава новина от пазара.

Клестор пребледня, но се овладя.

– Откъде знаете за това място? – попита внимателно

– Няма значение. – рязко каза Конан. – Можеш ли да ни закраш до там?

Клестор придърпа стол и седна до тях, като се надвеси и сниши тона си.

– Мога и зная защо отивате. – разсъдливо каза Клестор. – Просто има поверие. Когато дъгата кацне над Вилайетското море.на всеки 16 час само тогава се вижда острова. Иначе е невидим за окото и се губи от мореплавателите. Ще плаваме до там. Само че цената е солена.

– Колко?

– Сто жълтици, не по-малко.

Конан подсвирна.

– … на човек. – добави Клестор.

– Нищо. Имам план. – каза Инормил. – Нали дока не е от най-силно охраняваните. Можем да вземем жълтиците от някой от наглите търговци в пристанището. Че и повече.

– Ще вземем колкото е необходимо. Но за тази цел имаме нужда от…

– Жена. – каза Лайриша. Червенокосата фурия разтърси къдрици и Конан гордо я прегърна из кръста.

***

Два часа по-късно Лайриша даде четири натъпкани кесии на Клестор. За уникално кратко време беше омаяла един от най-големите търговци, който беше заспал от опиума, намерен от един странстващ дервиш. Групата се въоражи и продадоха конете на пазара. Сбогуваха се с Джавелджа и се отправиха по Истарската река. Клестор беше опитен мореплавател и на два пъти ги спаси от пирати, които засядаха из плитчините и давеха екипажите си за огромно удоволствие на Конан, макар че огненияг кимериец копнееше да тренира майсторството си с меча или юмруците. Но до Вилайетското море имаха още поне шест часа път. Дотогава всички спокойно почиваха в трюма, където Браян и Инормил обираха парите на моряците на ашици, което идваше за огромно неудоволствие на Клестор, раздал повечето от полученото от групата на своите моряци…

Advertisements

Posted февруари 13, 2011 by elan morin tedronai

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: