1 – Дуелът   1 comment

Глава 1: Дуелът

Ерук, със своите златни куполи и кули предизвикваше отдалече възхищение. Отблясъците, които играеха на лунната светлина по куполите караше човек да занемее. Но от близо, от близо Ерук беше горчив плод! Колове и кръстове с трупове по тях бяха привлекли вниманието на гарваните и лешоядите, които неуморно кръжаха в пустинното небе! Градът не беше толкова голям и пищен колкото Асгалун, но носеше същата слава на известната столица на Шем – със своите прекрасни жребци, които се продаваха от конярите по улиците на Ерук.

Беше след полунощ. В една от многобройните кръчми, от които изобилстваше града се носеше бурен смях и песни.

– Кром! Акератес сипи по още едно на всички! – се чу гръмогласен вик. – Аз черпя! И на мен също!

Съдържателят побърза да изпълни поръчката на варварина.

Дружен възглас на радост се разнесе из цялата кръчма.

– За здравето на Конан! – изрева някой.

– За здравето на Конан! – изрева цялата кръчма в отговор.

За момент настана тишина, в който чашите се вдигнаха.

Повечето от клиентите в кръчмата “Черният Ефрит” бяха мургави и атлетични шемити, но тук-там се виждаха и по някой туранец, немедиец или кхитаец. Очите на варварина неволно се спряха на една от танцьорките, които подгряваха настроението в кръчмата. Зелените и очи се открояваха на рубинено червената и коса. Джума имаше спешна задача в Кеми и затова двамата трябваше да се разделят за неопределено време. Междувременно Конан се мотаеше наоколо без никаква работа, след като нещо ново по Тот-Амон нямаше. В кръчмата се водеха разговори, че ордата на Червената Каня отново се е активизирала. Конан откровено се забавляваше от тия слухове. Карела винаги обичаше предизвикателствата.

– Момчета ще изляза за малко!

В кръчмата се чу разочарован вик, който продължи само за миг след като варваринът подхвърли на няколко клиента по една златна монета и веднага след това беше последван от радостен възглас:

– Почерпете се за мое здраве момчета! Излизам малко да се поразходя!

След това се запъти към вратата олюлявайки се. На прага обаче се блъсна в един рус мъжага.

– Кром! Внимавай къде ходиш!

Сигурно виното му беше замъглило съзнанието, защото той произнесе тези думи доста грубо и предизвикателно. Конан вдигна поглед към мъжът. Той беше висок колкото него и го гледаше с предизвикателен поглед. Очите му бяха студеносини, а сламенорусата му коса беше вързана на опашка и две плитки бяха сплетени около челото му. Чертите му бяха характерни за немедийците, а на гърба си носеше една тежка бойна брадва, която доколкото Конан можеше да прецени, тежеше колкото неговия двуръчен меч, а може и повече. Ръката на огромния немедиец, голяма колкото волски бут, се протегна предупредително към брадвата и дълбокият глас избоботи:

– Разкарай се ако не искаш да опиташ острието на брадвата ми!

Конан погали дръжката на меча си и се усмихна предизвикателно:

– Виж какво глупако справял съм се и с много по-големи от теб, така че предлагам да ми се извиниш веднага, иначе ще бъда принуден да прибавя и твоето име към дългия списък на жертвите ми.

Немедиецът се озъби и тежко каза:

– Добре, смотаняко изпроси си го! Ще се бием!

Междувременно цялата кръчма беше излязла и със затаен дъх наблюдаваше свадата между двамата мъже. Щом се разбра че ще има битка се разнесе радостен вик. Дуелите тук не бяха нещо обикновено, а и рядко двама участници толкоз много си съперничеха по сила и мощ, като мощта на немедиеца и експлозивната сила на кимериеца. Секунданти на Конан станаха един тънък и слаб като върлина елф със тисов лък на рамо и червенокосата танцьорката. Елфът с мелодичен глас обясни че се казва Алтинел, а танцьорката – Лайриша. На Инормил – така разбра че се нарича огромният немедиец – не му пукаше особено кой ще му бъда секундант и затова тази длъжност заеха двама брадясали типа, на които Конан така и не беше научил имената.

– Внимавай с Инормил! Всеки е чувал за твоето бойно майсторство, но този немедиец е опасен противник. Може да ти създаде проблеми! – елфът го съветваше.

– Ще се справя с него за нула време, после пак ще влезнем да пием.

– И все пак внимавай! – чу той нежния, но притеснен глас на танцьорката Лайриша.

Конан се обърна да погледне прекрасното лице на танцьорката и нейните изумрудено зелени очи дълбоки като езера, в които човек можеше да потъне. Приличаше на Валерия с тази червена коса…

– Добре. – каза нежно снажният кимериец – Ще внимавам!

Повечето зяпачи побързаха да заложат. Варваринът разбра че залозите са едно към едно, нещо рядко срещано. Залозите за победа на двама война да са абсолютно равни. Но това не го изненадваше много.

Междувременно един от секундатите на Инормил се приближи за да провери снаряжението на Конан. Огледа само за миг, след което отиде да съобщи че няма нищо нередно. Алтинел отиде да провери Инормил. Оглежда го дълго след което ни в клин, ни в ръкав измъкна една кама незнайно откъде. Немедиецът се усмихна извинително, като почти се изчерви. Конан почти го досмеша, а повечето зяпачи се захилиха тихичко. Алтинел се върна невъзмутим за да съобщи, че всичко “вече” е наред и боят може да започне.

Двамата излязаха на очертаната арена, за дуелът. Конан вече започна да съжалява за прибързаното предизвикателство – не беше кръволок, пък рядко срещаше такъв противник, който му съперничеше по сила и размери. По лицето на немедиеца също имаше някаква нотка на съжаление. Явно и той не искаше да се бият.

На нощната светлина Конан можа да огледа врага си. Немедиецът се беше сълбякъл гол до кръста, така че пулбиката можа да се наслади на огромните мускули, които покриваха цялото тяло на снажния немедиец. Хората гледаха Инормил, а не него, което го издразни! А дано им окапят очите. Секундантите опвестиха началото на двубоя и двамата съперници бавно извадиха оръжията си. В ръцете си немедиеца стискаше една огромна брадва, завършваща с копие и по която имаше червеникави белези, свиделстващи за честата употреба на това колосално оръжие. Конан разчиташе на двурчъния си меч, който владееше до съвършенство

Време за мислене нямаше! Огромната брадва се понесе към него, а за Конан остана време само да парира тежкия удар на немедиеца. Последва светкавична контраатака отстрана на кимериеца, но изведнъж брадвата на Инормил ловко се извъртя и ударът на Конан бе избит. Мечът на Конан едва не отхвърча от ръцете му, но варваринът запази самообладание. Отново брадвата на Инормил се люшна към него, за да срещне меча на варварина. Ударът беше силен и варваринът падна на коляно от усилието. Немедиецът само това и чакаше! Кракът на Инормил се стовари със зверска сила в гърдите на кимериеца, като му изкара дъха и го запрати на няколко метра на земята. Конан едва успя да се отскочи настрани, така че летящата брадва, да не се забие в гърдите му, а в земята. Кимериецът обаче видя шанса в това и мечът му светкавично се стрелна напред. Една кървава резка се появи на гърдите на огромния немедиец, но той сякаш не я забеляза. Брадвата бързо и уверено се носеше към варварина, а притежателят и я въртеше с учудваща лекота. Битката продължи по същия начин. Експлозивната мощ на варварина беше достойна за уважение, но и изпъкващата сила на немедиеца не и отстъпваше! Немедеицът замахна зерски към варварина с цел да го разполови, но Конан се подхлъзна на пясъка, което всъщност се оказа животоспасяващо за него тъй като брадвата мина на сантиметри от главата му. Последва нов удар огоре-надолу към кимериеца и Конан отново успя да отскочи от вихрения замах на немедиеца. За нещастие това не беше се разминало без последици, защото в същия миг усети как нещо влажно потича от бедрото му и му напоява легините. Не му трябваше да гледа за да знае, че е кръв и че рогът на брадвата на Инормил е разпрал лявото му бедро. Битката продължи отново с вихреното темпо. Конан чу одобрителните гласове на зрителите –беше станало доста интересно!

Подлъгващо движение на страни и могъщия замах на Инормил замалко да не отсече главата на Конан, отнасяйки шлема му някъде в страни. Конан стоеше със замъглен поглед насред арената, а пред него исполинският немедиец Инормил замахваше за последен удар, с който да довърши живота и битката със снажния варварин. Събирайки последни сили в себе си варваринът замахна отдолу нагоре. За негова и за изненада на немедиеца двете оръжия се удариха, предизвиквайки искри и отлитайки от изтръпналите ръце на двамата войни.

В този миг секундантите на двата война единодушно дадоха край на двубоя. Със залитаща крачка Конан тръсна глава и куцукайки се насочи към двамата си секунданти. Инормил също беше доста пострадал. Червена резка имаше по гърдите му, а от рамото му течеше кръв, напоявайки стоманения нагръдник.

Алитинел и Лайриша отидоха да поговорят със двамата секунданти. Поговориха около 10 минути, но толкова тихо така че никой да не ги чуе. Алитинел излез пред тълпата и извика церемониално:

– Предвид обстоятелствата битката между Конан от Кимерия и Инормил от Немедия ние секундантите на Конан и тези на на немедиеца решихме да присъдим… – гласът му млъкна за секунда, с която си поигра с нервите на зрителите, а и на самия него – …решихме да присъдим равен резултат.

От тълпата се чу възторжен възглас. Рядко битките завършваха, особено тук с равен резултат. А сега предстоеше двамата противници да се помирят. Конан се изправи и закрачи гордо. Инормил също тръгна към арената. Двамата дълго време се наблюдаваха без никой да пророни и дума. Кимериецът наркая изломоти:

–  Виж, извиниявай, че те обидих.

Усмивка заигра по грубоватото лице на Инормил:

– А ти, че приех предизвикателството.

Конан се разсмя и подаде ръката си. Немедиецът я погледна за момент, след което решително подаде своята. Кимериецът стисна твърдо ръката на Инормил и доскоршният му противник му отвърна със същото.

– Жаден ли си? – попита весело Конан.

– Защо не? След битка винаги се нуждая от чаша вино.

Тълпата нададе отново възторжен рев.

Advertisements

Posted февруари 8, 2011 by elan morin tedronai

One response to “1 – Дуелът

Subscribe to comments with RSS.

  1. Получило се е симпатично фентъзи приключение, почти като автентичен разказ на Рробърт Хауърд. Сюжетът е забавен и детайла в обстановката придава реалистичност в голяма степен. Само дето много се точи тая история. Ако разказът е по-сбит, ще задържи интереса на читателя до самия край.
    Малко трябва да се пипнат изреченията, че на места е омотано, например: „Отблясъците, които играеха на лунната светлина по куполите караше човек да занемее.“ и подобни.
    Повече мисли за репликите,дали Конан би се изразил точно така? Когато някой ти фрасне едно рамо на вратата на кръчмата, дали ще му държиш първо прочувствена реч, ако си пиян варварин?Дяволът е в подробностите.Като се доизпипа, би могло дори да се издаде някъде.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: