Глава 012: Мисията   Leave a comment

Мисията

Петимата ездачи се открояваха на следобедния слънчев хоризонт, изглеждайки внушително на открояващата се светлина. Макар да изглеждаше че са излязли на разходка, при вида им човек не можеше да ги сбърка като едни от най-големите приключенци и политични умове на Феарун. След групата на Щилцед и Дружината, както ги наричаха, тези петимата може би бяха едни от най-добрите майстори в своите води. Или още както ги наричаха Ездачите на Вятъра.

Отпред яздеше русоляв голобрад мъж и облечен в доспехи от мек зеленобял кристал и бял плащ. Максуел Вердаско. Един от най-големите кавалиери и прашкари във Феарун. В ръцете му беше инструктирана нагината в бяло, която беше подсилена със специални заклинания. Войнът можеше да мята нагината във въздуха и да командва летежа и със силата на волята си, макар че това изискваше стотици часове тренировки. Върху торса му стоеше декорирана бродерия на голям лъв и човек не можеше да го сбърка като един от членовете на Златния Лъв на Торм и бъдещ довереник на няколко кралства. Зад него яздеше любовницата му и една от най-големите чародейки и крадли от тук до Козакура – полуелфата Делвина. С бисерно белите си коси и сини одежди Делвина излъчваше странна красота, като изключим напречния белег върху челото й. Делвина беше следовница на Саврас и една от най-големите чародейки и стрелци. До нея беше едно червенобрадо мургаво джудже, на чийто  гръб стърчаха две брадви а отстрани на понито, което яздеше, два кръгови щита направени от велестрианско стъкло и подсилени с Велсерианска стомана от долен Тетийр. Дарви беше един от най-големите джуджешки берсекери и духовници на Кланджедин – джуджешкия бог на войната. Дарви се беше прочул, че докато беше заточен в Подземието на Мрака беше оцелял години на бойните арени на Драу, избивайки стотици черни елфи, джуджета и илитиди.

–      Колко са според вас? – чу се глас.

Максуел се обърна и погледна задалия въпрос, който беше висок мъж с малки мустачки и две плитки от косите му. Беше въоражен с митрилови доспехи и два дълги меча на гръб. Това беше Ерендани – майстор на двата меча и един от най-големите кенсаи-самураи, който докато беше извън ангажиментите си с групата беше извоювал славата на опасен нинджа и шпионин.

–      На кого му пука колко са? – каза самоуверено до него „малкия” полуръст. Щанци беше един от най-добрите Невидими Остриета, както и държеше готов лък зареден за стрелба. Максуел го беше виждал да уцелва гарван от 50 стъпки разстояние. Полуръстът беше облечен с елфически доспехи и зад гърба си носеше два къси меча, както и допълнителни малки ками на колана. Макар че беше може би най-младия, лично Щилцед го беше препоръчал, когато Щанци спаси 18 деца и 40 семейства сосбственоръчно от изяждане на зверочовеците на Малар.

–      Значение има, разбира се. – каза Максуел. – Но битка ще има при всички положения. Мисля, че ще бъде най-тежката досега, която сме имали. Става дума за няколкостотин вречени в Малар и Сайрик, както и няколко духовници на Аурил и Бейн. Да не говорим за фанатиците на Ловиатар.

Щанци подсвирна:

–      Ще бъде специално! Интересно ми е как се справят другите.

–      Вече говорих с Щилцед и Карнофейн. – каза Делвина. – Справили са се. Ние имаме лъвския пай, но и сме едни от най-добрите в това, което правим. – Делвина се огледа. – Ако не се лъжа трябва да са точно зад този… – в този момент една стрела се заби в дървото до нея. – … хълм.  – довърши тя и моментално вдигна лъка към посоката, пусна стрелата и мигове след това се чу крясък на болка. В малката горичка на поляната изведнъж изскочиха шест човека въоражени с мечове. Зад тях бяха  поне трима стрелци, защото Максуел усети как две-три стрели преминават около него.

–      Смърт на неверниците! – изкрещяха фанатиците и нападнаха.

Максуел вдигна нагинатата и я стовари върху лицето на един разсичайки го и купища мозък се разлетяха наоколо. Делвина се прицели и стреля, като стрелата и проби гърлото на един от стрелците с лък. Щанци и Дарви скочиха от понитата и се врязаха в групата. През това време изскочиха още 7-8 парцаливи мъже и наобиколиха групата. Щанци и Дарви нападнаха и разсякоха враговете си с отмерени и тренирани движения, докато оръжията им чертаеха смъртоносни дъги. Чу се вик и Максуел изкрещя. Огнено кълбо се понесе към тях, което със сигурност щеше да донесе смъртта им, когато Делвина направи щит около групата и кълбото успя само да се разпръсне и да нанесе щети по вречените на лудите богове. Максуел пришпори коня и започна да разсича враговете си с нагинатата, докато Ерендани нанасяше удар след удар по спешените фанатици. Зад биещите се излязоха двама-трима облечени в черно. Делвина остана настрани, правейки защитна сфера над другарите си. В едно тя изстреля една стрела и миг след това точно преди чернокнижникът да свали стрелата изкрещя заклинание, изстреля още една и направи пробив и верижна реакция. Стрелите се разделиха на две, пробивът сполучи и стрелите се забиха в гърлата на чернокнижниците, които паднаха. Третият атакува с магията на Лобрадо, но Делвина остана непоклатима и нанесе Вятър по Светлината, отсичайки главата на третия. През това време Щанци и Дарви посякоха последните двама. Остана само един, който побегна. Делвина намести стрела на лъка си, но Максуел вдигна ръка.

–      Нека да знаят, че идваме. – каза само Максуел.

–      Дотук добре. – каза Щанци, докато избърсваше оръжието си в дрехата на един от падналите врагове. Двамата с Дарви се върнаха на конете си и групата продължи да излиза от малката горичка. – Остава само да излезем оттук – бодро каза Щанци. – и да…

Пред очите им се разляха няколко стотин души с около двадесетина облечени в черно, синьо и червено-черни одежди.

–      …победим. – довърши Щанци. – Леле боже, колко са много! Никога досега не съм се бил срещу толкова много хора. Ще бъде… – Щанци говореше все едно описва някой местен цирк. – …магическо. – довърши полуръстът с екзалтиран глас.

Групата още не беше излязла от гората и Максуел съумя да разгледа противника. Бяха подредени в клинообразна форма. Ако успееше да разкара копиеносците, можеше да пробие защитата им. Зад тях стояха около петдесетина спешени стрелци с лък, заедно със стотина мечоносци. Максуел не можеше да различи кой имаше доспехи и кой не. Максуел погледна армията пред себе си. Бяха се насочили към близката гора и тъкмо щяха да пресекат реката Чионтар. Можеше да значи само едно. Щяха да нападнат близкия елфски град Омере и основно средище на търговия между елфите и джуджетата от близкия град Даркболд. А после да насъберат скорост и да нападнат другите врагове. Сайрик и Малар очевидно готвеха война. Тогава Максуел се замисли.

–      Делвина, ще можеш ли…?

–      …Да възбудя реката и да ги изненадам? Бих опитала, но ще отнеме много магически сили. А и не е ясно доколко ще им нанесе поражения.

–      Знам, но това ни е единствения шанс.

Армията вече беше навлязла в реката, когато Делвина запя. Почти цялата войска фанатици бяха влезли, когато изведнъж стихията се пробуди и могъщи талази започнаха да извират към тях. Делвина усети приливат на съпротива, но продължи. Стотици закрещяха от гняв и страх, но реките започнаха да отнасят и да давят противника. Делвина продължаваше да пее и да пее, когато изведнъж даже самият Максуел запя. Зад него Ерендани също запя, за да влее магическата си сила към песните и магиите на Делвина. Щанци и Дарви също се включиха в Дух и закрещяха и запяха бойните песни на своите богове. Делвина черташе във въздуха бляскави дъги и талазите продължаваха да заливат противниците им. Тогава, противниковите духовници и чародеи ги забелязаха и изкрещяха ядосано. Те атакуваха малката им група с магии. Делвина подсилена от съратниците успя да блокира и възпря песните си, за да почине за момент. Максуел погледна към реката. Повече от две-трети бяха издавени, включително и около петима чародеи. Групата беше на около сто метра от реката. Приближиха се към армията и извадиха лъкове и прашки. Армията тръгна към тях и нададе вой на ярост и гняв към тази малка група, която им беше нанесла толкова много поражения. Залп след залп, групата отстрелваше противника подпомагана от магиите на Делвина. Делвина извика и групата направи комбинацията Велтере. Велтере беше познато сред войните като основен прийом за убиване на магьосници и чародеи. Групата стреля като една и Делвина вля цялата си магическа сила в стрелите. Петима от фанатичните духовници паднаха с разцепени черепи и гърла. Останалите направиха отчаян опит да избягат от магиите на Делвина и Максуел, която мяташе нагинатата си и отсече главите на трима от тях. Делвина обаче не смяташе да го пощади. Всичко трябваше да приключи днес и с това съдбата на Феарун да бъде решена. Останалите й съратници се спешиха и се хвърлиха към останалите петдесетима фанатици. Делвина метна огнено кълбо вплетено с дяволско вретено и последните духовници паднаха с разбити мозъци и огнени пръски. Делвина мислеше да използва същата магия, когато забеляза че съратниците й са вплетени в дуели с противниците й. Делвина мяташе стрела след стрела по тях и постепенно броят противници започна да оредява. В този момент се чу рог и Делвина погледна отвъд реката. Пристигаше контингент от няколко стотин елфи и джуджета. С това желанието за бой на противниците им се изпари. Но не без поражения. Щанци беше загубил едното си око, докато Ерендани един на пръст на лявата си ръка. Макар че това бяха поправими щети групата определено беше изнурена от битката. При все, че бяха победили превъзхождащ ги противник, Ездачита на Вятъра не се гордееха особено. Бяха отнели стотици човешки животи за по-малко от час. Армията на елфите и джуджетата се приближи към тях и се чуха невярващи гласове за извършеното от малката група. В реката имаше стотици тела на издавени фанатици, както и още няколко стотин души лежащи на земята.

–      Наместникът Футеранто на град Омере иска да се види с вас. – стегнато издекламира един висок и чернокос елф облечен в сиви доспехи.

–      И аз нямам търпение да се видя с него. – убедително го излъга Максуел, докато оглеждаше раните по тялото си. – Само че първо искам да почина, както и другарите ми.

–      Разбира се, разбира се. – каза елфът. – Последвайте ни към Омере. Ще ви доставим храна и подслон. Всичко това за едни от спасителите на Феарун.

–      Чудесно. Водете ни.

Ездачите отново се качиха на конете си и тръгнаха зад контингента. Джуджетата се отделиха и потеглиха обратно към Даркболд. Ездачите мълчаха докато яздеха но вътрешно ликуваха. Бяха извършили огромен подвиг и бяха спасили Феарун от чудовищна война.

–      Получих сведения от Карнофейн. – каза Делвина. – Дружината ни поздравява за успеха. – Делвина се съсредоточи за момент и затвори очи. Миг след това ги отвори. – Самият Елминстър ми прати видение. Сайрик и Малар са в немилост. Според него най-вероятно ще просят за мир.

Боговете се обединяваха, но тук всичко минаваше през битки, битки и пак битки. Спасението все пак ги чакаше и мечтата за мирен Феарун се беше загнездила в съзнанието на всеки. Но докато лудите богове заплашваха света, надали щеше да мине без кръв. Все пак Сайрик и Малар бяха получили сериозен урок и Ездачите бяха наясно, че всичко това щеще да доведе до промени. А в името на мира цената си струваше. Нищо нямаше по-голям смисъл от това. Нищо.

Advertisements

Posted юли 17, 2010 by elan morin tedronai

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: