Глава 013: Срещата   Leave a comment

Срещата

– Сигурен ли си? – попита Имоен с отегчен тон. Събеседникът й беше дългокос елф с чернобяла роба и мрачна усмивка на лицето. По ръцете му личаха драконовите татуировки – символ на магическата мощ и екзалтация.
– Време е, дъще на Баал. – каза леко елфа.
– Знаеш, че отдавна нямам есенцията, Джонолет. – каза младото момиче. Имоен беше висока около метър и седемдесет с червеникава коса и блуза от бяло сукно. Беше си извоювала последните години репутацията на една от най-големите магьоснички и крадли във Феарун. – Няма смисъл да се наричаме така. Саревок знае ли? Групата се събира. Викония също трябва да знае. Все пак обича един от боговете. Минск…
– Разбира се, че…
– Едва ли няма да знаем. – чу се гърлен глас до тях.
Имоен се обърна и погледна. Зад нея стояха огромен войн държащ в ръцете си верния си меч, чийто светещ поглед можеше да накара всекиго да потрепери. Саревок. Брат и приятел. Заедно с него беше един плешив рейнджър с черни драконови доспехи, в чийто ръце стоеше алебардата наречена Разрушителя, едно от най-могъщите оръжия.
– Минск! – извика Имоен и прегърна мускулестия рейнджър.
– Хей, моя малка вещице! – ухили се лудия рейнджър и погали Имоен по косата.
До тях една тъмна и невероятно красива елфа стоеше и се усмихваше към Имоен.
– Викония. – кимна Имоен.
– Имоен. – отговори с пленителния си акцент тъмната елфа. Усмихна се и погали чука в ръцете си. Викония беше известна със своята слабост, когато дълго носейки един от вълшебните колани на Стромносите, се беше постепенно сдобила със сили. Въпреки това тя оставаше една от най-големите духовнички и макар постепенно си отдръпване от Шар ставаше все по-силна с всяка изминала година. Сред боговете се говореше за петимата на Томас. Саврас беше изпратил пратеник до Джонолет, а самия Томас се беше явил в съня им и им беше казал, че ще се присъединят към него. От последните 20 години всеки от петимата беше започнал да събира все повече сила. Саревок командваше цели армии, Имоен се беше съюзила с Елминстър и Калум, който загина наскоро, както и Викония се събираше с Дризт До’Уорден, а самият Минск ръководеше собствена дружина, която включваше плъхолакът Пелур, както и още някои прилюченци. Минск продължаваше да се грижи за малкия си хамстер и беше все така луд, но никога не губеше присъствие на духа. Джонолет откакто беше възвърнал лицето си, беше построил някои мостове към старите другари и врагове, макар предишната история на демонски живот и обреченост, които го съпъстваха.
– Сега, всички сме тук. – каза тихо Джонолет. – След три дни е една от най-големите битки за Феарун. Всички шпиони говорят за същото. Групата на Щилцед, Дружината, Ездачите на Вятъра и групите на Дризт и Пелур са извоювали големи победи. Възпрени са огромен брой чернокнижници и луди вречени на Бейн, Аурил, Сайрик, Малар и Ловиатар. Засега повечето демони запазват неутралитет въпреки, че преградите са почти паднали. Кървавата война постепенно спира. Време е да се помисли за общи действия. Изпратих съобщение на Карнофейн, магьосниците от Козакура, както и на Елминстър. Битката ще се състои другиден. Сайрик е решен на последен ход. Според общите ми сведения битката ще се състои някъде около най-големите пристанища на Импилтор.
– Ако Сайрик успее да контролира пристанищата това ще доведе до срив на икономиките. Лудите вречени ще дезертират и ще доведат до икономическа инфлация и спиране на приток на средства за почти всички градове. Ще почнат от Импилтор и ще завладеят всички пристанища. – каза Имоен. – Докато Джонолет водеше преговорите аз разузнах малко и разбрах следното. Все пак демоните и дяволите ще се намесят. Основните сили на демоните ще са тук… – тя посочи картата. – и тук. За наш успех аз и Джонолет успяхме да неутрализираме най-големите портали от Абис и Хел и по мои изчисления разбрах само, че някъде около 25-30 хилядна армия на демони и дяволи ще атакува градовете. С тях ще бъдат около 150 хиляди луди фанатици, но които все пак са тренирани за бой от лудите на Малар от които има всякакви злодеи и приключенци тръгнали да избиват и да дезертират. Злодеите се събират и са много. Това значи, че предстои голяма битка за Феарун. За наше щастие имаме около 10 хиляди Аасимара, 18 хиляди полуелфи и войни, както и около 10 хиляди джуджета от всякакви видове и 14 хиляди елфи включително и някои Драу. Нашите войски днес бяха преведени чрез портал. Очакваме нападението до броени дни.
– Хубавото е, че Сайрик не знае, че ние знаеме. Всичко според него тъне в мистерия.
– Добре, имаме помощта на Щилцед, помощта на Дружината, Дризт ще участва, както и още някои. Последно чух, че Максуел е извоювал голяма победа.
– Какво е имал предвид, Томас, според теб, Саревок?
– Ще разберете ако дойдете, приятели.
Те мигом се обърнаха и ахнаха. Пред тях стоеше къдрокосия Томас. Очите му светеха, а бялата му броня излъчваше сияние и омайност. Кавалиерът Томас беше станал Бог и лейтенант на Торм и мнозина паладини и рицари го почитаха. Петимата сведоха глави. Друг един Томас беше станал един от полубоговете на Илматер и беше предизвикал истинска промяна сред вярващите във Феарун.
– Какво ни чака, брат ми? – попита Саревок със същия светещ поглед.
– Казах ви: ще разберете ако дойдете.
– Обичам те. – каза тихо Викония.
– Знам, любима моя. – каза Томас и в гласа му се усети нотка на загриженост. – Но сега имаме мисия. Ще трябва да спасим Феарун от лудите. Аз ще се бия редом с вас. Боговете отдавна са ви избрали. Но ще трябва да оставите всичко на Щилцед, Карнофейн и Пелур, както и другите. Те ще водят войските ви. Вие трябва да дойдете с мен и да се бием отново заедно. Кой знае, може и по-могъщи да станем.
– Вече пратих съобщение на Щилцед и Вердаско. – каза с напевния си глас Джонолет. – Битката ще е наистина след 3 дни.
– Срещу какво ще се изправим Томас? – попита Имоен.
– Срещу Богове, а и не само. – кротко каза с магическия си глас Бога.
Саревок изсвири тихо. Групата на Томас се изправяше срещу най-големите си противници. От тогава бяха минали 20 години. Време беше да се съберат отново. Войната щеше да разтърси Феарун. Петимата на Чедото се изправяха срещу самите богове. Само някои знаеха какво им предстои. Всичко ги теглеше нататък. Всичко. Имоен отиде при Томас и го прегърна. Всички кротко се събраха и си отдадоха дискретна обич. Шестимата бяха отново заедно. Водени от Бог, но всеки от тях Бог по своему. Групата щеше да разтърси Феарун както преди време. Дошло беше време за това.

Posted февруари 16, 2011 by elan morin tedronai

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: