Глава 010: Битката   Leave a comment

Битката

Ралан се обтегна. Полуелфът беше изпратен с важна мисия за да довереничи. той беше един от най-прекрасните рейнджъри и магьосници в цял Обтерин, част от Амн. Откакто се беше научил да пътува знаеше как да преминава цели разстояния. Но сега не му беше времето да мисли за това. Имаше важна задача. Всичко се състоеше в това да съблюдава срещата между войските на орките водени от война/монах Облеад и техните заклети врагове. Но сега за пръв път се състоеше мирна среща. Ако нещо прецакаше нещата в този заключителен миг на дългогодишно съюзничество и уреждане на кралство в Обцеазия, Ралан щеше да бъде набеден за виновник. Всички знаеха, че е най-могъщия рейнджър в цял Феарун, който работеше и сам и част от групата на Щилцед – най-големия чародей, както и други майстори на гегата и мечовете като монаха гитиянки Упседал, боеца-духовник Герал и паладинът Гранцорн. Групата беше от петима и беше изплашила даже някои от най-големите чернокнижници. Дотолкова, че Сайрик беше почнал да проси за мир. Торм тържествуваше, както и великия Саврас. Боговете бяха започнали постепенно да се обединяват около идеята за проспериращ Феарун. И ако някои прецакаше срещата това щеше да създаде непреодолими пречки пред просперирането на всички раси.

Унесен в мисли Ралан изведнъж чу крясъци. Някъде встрани видя как групичка от четирима облечени в черно изникват от пространството и започват да нападат краля на елфите. Елфите изреваха около краля Молчани и оформиха защитно отеланче. В този момент Ралан извади лъка и прати стрела в гърба на противник. Онзи рухна. Ралан стреляше толкова бързо, колкото можеше да стреля. В този момент се появи и чернокнижник. Ралан прицели стрела, след което се затича преля в острие и успя да пробие щита с което и защитата като заби мечовете си в гърба на чернокнижника. С това желанието за бой рухна и останалите 10-ина души предадоха оръжията си. Ралан ги погледна, след което махна ръка и елфите започнаха да избиват предателите. С това денят беше чист. Срещата се състоя. Орките тържествуваха. Елфите бяха доволни, защото знаеха, че от тук нататък щеше да следва по-постоянен мир с Орките. Мир, който предвещаваше по-добри времена за изстрадалото население на Феарун. Даже сред черните елфи драу се носеше мълвата за мир с белите братя. Какъв по-добър повод за размишление. Ралан знаеше, че от някогашните приключенци трябва да станат ловки и силни политици. Със защитата на елския крал, Ралан си беше осигурил известно бъдеще.

Advertisements

Posted юли 16, 2010 by elan morin tedronai

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: