Глава 09: Дружината   Leave a comment

Дружината

Дуергарът замахна. Оркът отскочи. Тогава дуергарът се завъртя на 180 градуса и брадвата му се заби в слепоочието на противника му, същевременно блокирайки с щита си, удара на орка. През това време зад него гитиянки се разправяше с последния оцелял противник. Двата меча вихрено се въртяха във въздуха и гитиянки ги заби в гърдите на оцелелия орк. Оркът остана няколко минути след което се стовари по гръб на земята. От устните му се разнесе предсмъртен вопъл и гитиянки просто се изплю върху него, докато изтръгваше мечовете си от косматата му гръд. През това време техните спътници насмешливо ги гледаха. Те отдавна се бяха справили със своите противници.

Гитиянки се огледа и се ухили на белокосия Гитзерай:

–           Ти би ли се справил така добре, а Шампле? – каза той с подигравателна усмивка на Гитзерая.

–           Опитай и ще видиш, Дорстул! – изсъска Шампле.

От едновремешни врагове – все пак беше всеизвестен факт, че гитзерай и гитиянки на една маса трудно се понасяха – Шампле и Дорстул се бяха превърнали в първи приятели. И двамата бяха войни. Шампле беше великолепен монах, който владееше страхотните техники на Сабле – един от най-големите монаси войни на Гитзерай – а и притежаваше техниките на такива велики учители като Морску, Довлел, Карсомге и Марскут. Шампле притежаваше техниката на Хвърлено Копие – изстрелваше се като коршум към противника и обикновено разбиваше на пух и прах защитата на всеки. Шампле беше един от най-големите монаси на Карвард. Той беше белокос мъж, със стандартното въоражение на монах: сак на гърба и черни одежди, свързани с бели ленти по сгъвките на тялото. Всеки монах на гитзерай си шиеше дрехите сам. Поне това бяха догмите на Гитзерай и техните монашески учения. Очите на Шампле бяха сиви, докато усмивката му беше саркастично-насочена към неговия другар Дорстул.

А, Дорстул от своя страна беше великолепен мечоносец. С двата меча Дорстул беше наистина несравним. Можеше да бие всеки. Освен това Дорстул притежаваше клерически способности и често се налагаше да спасява своите другари. Дорстул беше елгантен мъж, с кървавочервени одежди и синьобели коси, и в комплект с това Дорстул притежаваше две малки брадви, така характерни за Военнопазителите на Темпус. Дорстул беше един от най-големите войни и клерици във Феарун и Абейр-Торил. И Дорстул собственоръчно беше убил един от най-големите Илитиди – Кхарсофохлек, докато групата му беше изтребена от останалите Илитиди. Единствен Дорстул беше оцелял, избивайки всички останали Илитиди. За съжаление ако Дорстул се беше завърнал в Астралното Море, там го чакаше смърт и жертва в името на Влаакит – кралицата Лич на гитиянки. Затова когато Шампле му подаде ръка двамата излязоха вън от Астралното Море и Лимбо и тръгнаха по Феарун.

–           Какво мислиш, Кернофейн? – изрева насмешливо черното джудже и погледна до себе си един висок белокос драу с огненочервени очи.

Драуът чародей се усмихна и погледна двамата си спътнции.

–           Винаги съм смятал тия двамата за леко мръднали, Камбул. – каза той с познатия за драувете тежък акцент.

Самият Камбул беше характерен за дуергарите. Не много висок, с бяла брада и бели очи, както и със сивкаво-черна кожа.

При едно от своите приключения в Царството на Тъмнината, Шампле и Дорстул станаха свидетели на това как един дуергар се жертва за драу и двамата съответно бяха заставени да се избият един друг. Дуергарът Камбул и драуът Кернофейн щяха да се избият помежду си. Единият – впечатляващ войн, а другият – невероятен чародей – едва не се избиха, когато Шампле и Дорстул откупиха тяхната свобода. Двамата щяха или да бъдат продадени в робство или просто да бъдат оставени на драйдърите. Тогава Дорстул застана в кръга и каза, че който иска да посегне на Камбул и Кернофейн нека дойде. Един драу се изправи срещу него и Дорстул го посече за секунди. След това нямаше повече желаещи. Миг след това Кернофейн стисна ръката на Камбул и двамата станаха първи другари. Така едни враждуващи раси станаха първи приятели. Даже в известен спор Дорстул и Шампле стигнаха до заключението, че войната между двете раси гитзерай и гитиянки не води до нищо добро и доколкото е възможно ще се опитат да възродят мира между двете раси. Кернофейн и Камбул също стигнаха до подобно заключение. Кернофейн беше привърженик на добрата богиня Елистрае, докато Камбул предпочиташе Морандир – бога-ковач на джуджетата.

Шампле и Дорстул се приближха към драуът и джуджето. В този момент Гитиянки се напрегна. Приятелите му го погледнаха.

–           Идват. – каза кратко Дорстул.

–           Колко са? – попита Кернофейн с такъв глас все едно обсъждаха цената на житото в местния битпазар.

–           Около 20 орка и 40 гоблина. – каза вместо него Камбул.

–           42 гоблина – каза Дорстул. – и 23 орка.

–           Подробности… – махна с ръка Камбул. Той сложи малкия щит през ръка. След което извади втори стоящ на гърба му. Запаса и него през лявата си ръка. Бръкна и извади втора стоманена брадва. – За специални случаи, братлета! – изрева Камбул.

–           Винаги ли така реагираш, преди битка? – попита с досада Кернофейн.

Джуджето не отговори. Защото пред тях и зад тях на малката поляна започнаха да извират орди гоблини и орки. Без повече приказки Камбул изрева и се метна напред. Черното джудже започна да сече и да отблъсква удари с малките си щитове. Кернофейн замята огнени калбета във Верижни свръзки и започна да мята светкавица след светкавица по многочисления враг. Другите му двама другари не чакаха ами се включиха в битката. Дорстул запя заклинания и кръг от огромни щитове се появи във въздуха докато Дорстул надаваше удар след удар, посичайки крака и ръце, докато Шампле започна да подсича и да чупи длани, китки и ребра. Около всеки от тях се създаде малък кръг. Магиите на Кернофейн подържаха щитовете и противниците правеха всичко, за да ги пробият, но Кернофейн беше впечатляващ чародей. Камбул се въртеше и посичаше гоблин след гоблин, орк след орк. През това време Шампле трошеше черепи и късаше вратни сухожилия. Изведнъж обаче Камбул се подхлъзна на зелената кръв на един от посечените гоблини. Той падна на земята с все цялото си снаряжение.

–           Не! – извика Кернофейн, но не можеше нищо да направи, а и нямаше време да създаде щит около джуджето.

Маса тела се хвърли към джуджето и то беше обградено от зелени и смрадливи тела на гоблини и орки. Джуджето обаче ловко се претърколи и изрита един от гоблините по пищялите– висок и смърдящ на пот и гнусни отвари и черепи, с които се кичеше – карайки го да извика от болка. Докато се изправяще Джуджето просто сключи брадви и отсече главата на гоблина. Другарите му не седяха така ами всеки се биеше в собствения си малък кръг. Тогава Камбул извика:

–           Айде да направим коронния номер!

–           Сигурен ли си? – извика Кернофейн, докато разцепваше главата на един гоблин с пръчката си.

–           Абсолютно! Хей, спрете! – битката затихна за момент и гоблините и орките гледаха несигурно около себе си.

–           Какво искаш бе? – изръмжа един орк, докато блокираше удар на Дорстул.

–           Ами виждате ли моя добър приятел драуа? Той ще метне такава магия, че ако не се хванете за ръце, всички ще умрете! Казвам ви го, за да може да оцелеете… поне известен брой от вас, де.

Шашардисани, орките и гоблините до един се хванаха за ръце. В този момент Кернофейн метна две светкавица и електричеството започна да отскача от орк на орк и от гоблин на гоблин. Камбул също беше леко ударен, но щитовете му бяха от плетена кожа. Поне подплатата де. Така че той пое част от заряда, но блъсна с щитовете напред и колчиество от заряда също се предаде към неговите врагове, което също помогна за това голям брой от враговете да бъдат засегнати. Телата рухнаха на земята и ето че останаха 15-ина орка и още 10 гоблина, които проявиха благоразумието да не го правят, но чието желание за битка се беше изпарило.

–           А сега мога да ви кажа, че ако сте се хванали за ръце ще умрете! – се засмя Камбул и кръстоса брадви пред тях.

Онзи орк, който май беше най-талантливия войн от тях го погледна с омраза.

–           Груумш да те порази! – изрева той. Беше огромен орк с един дълг и един къс меч. Двуметров, с кучешки зъби, подаващи се под челюстта му, парцаливи зелени дрехи и черна дълга коса. Типичен орк. Това им беше и недостатъка на тази раса. Бяха твърде типологизирани за своя доста кратък но войнствен живот. Малкия кръг от войни започна да обгражда останките от гоблинската и оркска орда. Това беше нещо неописуемо. Орките и гоблините се страхуваха. Гледаха с омраза, но за пръв път се страхуваха от противниците си, които им бяха нанесли толкова много поражения.

–           Мога още сега да кажа магия и да ви изпепеля. – каза Кернофейн, но аз и приятелите ми ще ви оставим да живеете, ако изоставите мечовете и оръжията си и с клановете си се преместите да живеете в царството на Обулд Многото Стрели. – Намираха се в Яртар. – В Многото Стрели ще можете да живеете необезпокоявани и да просперирате. Само че трябва да спрете да нападате мирни народи и да възродите старите оркски традиции.

Орките се спогледаха и започнаха да шушнат. Тогава напред излезе оркът с двата меча.

–           Казвам се Суфшак! – изрева оркът. – И ако това, което казваш е вярно, нека да си стиснем ръцете и да се видим като приятели някой ден. – Оркът подаде ръка.

Драуът подаде ръка несигурно, но все пак пое десницата. Онзи стисна силно но все пак драуът се усмихна и оркът също се ухили.

–           А сега нека почистим телата. – Драуът запя магия и купчините тела  се вдигнаха във въздуха, за да бъдат обградени от огнени възли и да се разпаднат на прах.

***

Няколко часа по-късно групата обсъждаше случката на чаша ейл. Бяха се разделили с орките като стари приятели. На гоблините не можеше много да се разчита, но орките поне държаха на войнската си дума. Хората в Яртар ги гледаха учудени. Досега не бяха виждали на една маса гитиянки, гитзерай, дуергар и драу. Расите се ненавиждаха и хората бяха безкрайно учудени да гледат как тези по принцип мразещи се създания си говорят като стари приятели. Но Дорстул, Шампле, Камбул и Кернофейн бяха свикнали на тези погледи.

–           Е, накъде ни води картата, Шампле?! – изрева Камбул. – Стига приказки за тези глупави орки и гоблини. Каква е следващата задача?! – изрева Камбул и тресна бокалът на масата. – Хората наоколо се стреснаха. Един плахо дойде и ги погледна. Пронизващите погледи на гитзерай и гитиянки го накараха да потрепери.

–           Извинявайте… но кои сте вие? – плахо попита той. Беше едно голобрадо момче с кестеняви бакенбарди. Гитзерай се втренчи в него. Приличаше на обикновено момче, но имаше островърхи уши, както и червеникаво-кафяви очи. И леко занемарен вид. Тийфлинг.

–           Има ли значение? – попита язвително Дорстул. – Ако има да излезем навън и да го обсъдим. – Той погледна тийфлинга и онзи потрепери.

–           Не се дръж така с човека, Дорстул. – каза спокойно Кернофейн със своя акцент. – Той просто питаше. Ние сме… – драуът за момент се замисли. – …ние сме Четворката на Мрака.

Камбул се засмя, давейки се в бирата си и Кернофейн го срита под масата, докато черното джудже охкаше и сипеше проклятия. Бяха си създали име и беше важно да го подържат.

–           Значи вие сте тези, които изчистихте оркската напаст от Яртар?

–           Да, ние сме. Но не очаквахме похвали от местната управа. Просто това ние е работата.

–           Искам да ви кажа. – започна момчето с колеблив глас, потрепервайки под вторачения безцветен поглед на Шампле. – Чака ви премеждие в Невъруинтър. Чух че има един некромант, който тормози населението със скелети и зомбита.

–           Благодаря ти, че ни каза момче! – изрева Камбул. – А сега си сядай преди да си се напикал.

–           Не съм момче! – извика изведнъж ядосано той. Той махна с ръка и изведнъж Камбул усети една забита кама над рамото си.

–           Абе, ти…  – изрева джуджето и тръгна да се изправя, когато усети как жезълът на Кернофейн го притиска към стола.

–           Спокойно, Камбул. – драуът се обърна към „момчето”. Драуът се ухили. – Невидимо Острие, а?

На устните на момчето заигра усмивка и той изведнъж се изправи, разкършвайки рамене и някакси отърси всякаква следа от страх.

–           Как се казваш? – попита драуът. – В смисъл ако искаш можеш да се присъединиш към нас.

–           Казвам се Джорн и съм един от най-добрите платени крадци и убийци от тук до Невъруинтър и обратно. – каза самоуверено Джорн. – Причината да се появя пред вас в плах вид е, защото не исках да ме помислите за глупак. Освен това вие не сте особено приятелски настроени, а и както чувам расите на гитзерай и гитиянки се мразят, а какво остава за един драу и едно черно джудже… Така че това, което ви предлагам е да направите четворката – петица. Склонни ли сте да ме приемете за съратник? Наскоро в Уотърдиип и Дагерфорд понеже откраднах колието на една млада лейди, като обявиха цена за главата ми, така че все пак ще ми се наложи да бягам от тук, защото има обявена награда, за който ме убие. Все пак пътят ми към Невъруинтър е открит, защото там чувам, че има неща за вършене: зомбита и скелети за убиване, некроманти за премахване. Така че ви предлагам да пътуваме от тук до Невъруинтър заедно. А, и пробно разбира се, за да прецените дали си заслужавам. – От някъде Джорн изтегли два меча и ловко зажонглира с тях пред очите на четиримата.

–           Считай се за приет! – каза кратко драуът. Той погледна другарите си и те просто кимнаха.

–           Ейл за младежа! – изрева Камбул и придърпа един стол от страни, докато един клиент се опитваше да седне на стола, което го изпрати на земята, сипещ проклятия. Групата се ухили и другарите се засмяха един на друг, докато онзи зад тях разтриваше натъртения си задник.

С това четворката стана петица. А вероятните й бъдещи приключения щяха да се запечатат в аналите на Фаерун и Абейр Торил.

Posted юли 16, 2010 by elan morin tedronai

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: