Глава 015: Да щурмуваш небесата, част I   Leave a comment

Да щурмуваш небесата, част I

–         Глупак! – чу се крясък и последва звук от плесница. – Заради теб изгубихме половината си вречени!

–         Не е моя вината. – чу се екзалтиран глас. Гласовете, които се чуваха в храма бяха странни и в тях се долавяше някаква божественост, която обикновен човек не можеше да забележи.

Някой би ги помислил за стандартни приключенци, но за познавача те не бяха такива. Това бяха шестима от най-могъщите богове в Забравените Вселения. Намираха се в Двореца на Забравата, където Сайрик беше прикован към трона си за хилядолетие. И тук бяха се събрали те около трона на една маса. Шестима от най-могъщите богове: Сайрик – бога на убийствата и мрака – зловещ бог с червени очи и маска на непроницаемост, чийто меч беше убил мнозина богове; Малар – бога на зверовете и ликантропите – огромен мъж с лъвска наметка и две огромни брадви на колана; Талос – белобрад мъжага с превръзка на едното око и огромен меч; Умбърлий – синьокоса жена с надиплени кичури, светещ поглед, държаща в ръцете си огромно копие, Аурил приличаше страшно много на Умбърлий с изключение на това че косата й беше права, както и държеше в ръцете си един от най-могъщите жезъли; и накрая Талона – старица, чийто зловещ поглед можеше да накара най-смелите да потреперят. И ето че се бяха събрали. Всеки от тях беше между най-могъщите богове и индивидуалности в Забравените Вселения. Всеки от тях значеше нещо. Но не и днес. Днес силата им беше прекършена. Планът на Сайрик се беше провалил. 150-хилядна армия беше изклана от обедините сили на Феарун.

–         Нищо! Ще организираме нова армия и нови вречени! – въодушевено каза Сайрик. – Ще завземем Вселенията и ще накараме другите богове да ни се поклонят. Ще…

–         Ще се провалиш отново, Сайрик. – чу се глас.

Останалите наскачаха от местата си и погледнаха на двадесетина метра към входа на храма. Възможно ли бе? Къдрокос и кестеняв мъж с огромен меч, а до него крачеха… петима. Това можеше да бъде само един.

–         Томас. – каза Сайрик с гробовен глас. – Мислех, че си излязъл от играта. Довел си и кохортата си, а?

–         Играта никога няма край, Сайрик. – каза Томас спокойно. – Ще се провалиш защото не можеш да разсъждаваш конструктивно, Сайрик.

Лудата Шестица излезе извън обсега на трона и тръгна към шестимата на Томас. Оръжията се приготвиха. Шестима срещу шестима. Застанаха на пет крачки един от друг и се гледаха няколко секунди. Лудата Шестица гледаше с омраза онези, които бяха спрели плановете им и бяха избили армията им. Тогава Сайрик изрева могъщо и скочи напред, като замахна към Саревок. Саревок уверено блокира, но миг преди това едва не беше разсечен от един от ударите на Талос, когато Томас успя да блокира удара на лудия зверочовек. През това време Умбърлий беше влязла в схватка на копията с Минск, докато Малар беше атакувал Викония. Зад тях Талона и Аурил чертаеха бляскави дъги и сипеха гръмотовеци и огнени пламъци върху войните. Само че тук Имоен и Джонолет бяха на ниво и успяваха да защитят своите приятели. Битката се проточи. Боговете се биеха срещу смъртни. Сайрик и Саревок бяха вплетени в смъртоносен дуел, докато Томас изпитваше известни затруднения срещу могъщия Талос. Но тук не беше на карта съдбата на вселенията. Тук смъртните бяха заложили живота си, че ще спрат Лудата Шестица от бъдещо покваряване на света, в който живееха смъртните. Тогава стана нещо невъобразимо. Саревок се подхлъзна и тъкмо щеше да бъде разсечен от Сайрик, когато Томас се намеси и успя да блокира удара на лудия бог. Само че ударът на Талос зад него едва не отнесе живота на младия бог. Тогава Саревок се изправи и ударът му прониза Сайрик. В този момент. Томас обезоръжи Талос, докато Минск разсече оръжието на Умбърлий на две и я прикова за стената. Викония също беше повалила Малар на колене, докато Джонолет беше успял да победи в магически дуел Талона и Имоен беше се справила с ледната заплаха на Аурил. Битката приключи изведнъж. Саревок се изправи и изтегли меча си от тялото на Сайрик. Вдигна меча си и го допря до гърлото на Сайрик. Сайрик изпусна меча си и от устата му ливна черно-златиста кръв.

–         Довърши ме, смъртни! Давай, нанеси удара, който искаш и ще премахнеш заплахата над Феарун!

Саревок гледаше няколко секунди и беше на прага на това да нанесе завършващия удар.

–         Колкото и да искам… не мисля, че мога да те убия Сайрик. Колкото и злоба и болка да си нанесъл на хората, не съм аз този, който ще те убива Сайрик. – каза Саревок с достойнство. – Ако има някой пред който ще отговаряш, то това е татко Ао. Не и пред мен, Сайрик.

Тогава шестицата на Томас свали оръжията и се отдръпна от Лудата Шестица, която беше на колене.

–         Това ли беше?! – язвително извика Сайрик. – Затова дойдохте?! За да унижите най-големите богове на Феарун.

Томас въздъхна и подаде ръка на падналия Талос, който беше изпуснал меча си.

–         Не, Сайрик. – каза Томас с могъщ глас. – Дойдохме да ти покажеме фундаменталната грешка, която си извършил, нападайки вселенията. Може би имаш доверие на тези, с които си се заобиколил, но това ме съмнява. Това, което искам да ти кажа Сайрик е, че трябва да мислиш по-конструктивно. За да успея да спра нападението ти и тоталната война, в която искаше да вкараш Феарун трябваше да мисля конструктивно, Сайрик. Трябваше да се заобиколя с хора, на които имам доверие, какъвто е Саревок, каквато е любовта ми Викония, какъвто е Минск или Имоен и Джонолет. И това исках да ти покажа. А и смятам, че малко милост никога не е излишна. Колкото и да мразиш брат ми Саревок, той ти подари живота, Сайрик. А това не е малко. Знам, че нашите вярвания са фундаментално различни, Сайрик. В това няма никакво съмнение. Но за да бъдеш достоен противник и да успееш в плановете си просто трябва малко повече конструктивно мислене и повече животворна обич към тези, които те заобикалят.

Саревок се приближи към падналия на колене бог и подаде ръка. Сайрик гледаше все едно му предлат отрова, но в крайна сметка не отказа жеста и се изправи, докато раната на корема му се регенерираше. Тогава шестимата погледнаха Лудите Богове и направиха едно от най-неочакваните неща. Шестимата се поклониха на боговете. А боговете просто кимнаха и даже Аурил се усмихна и смигна на Имоен, която и отвърна със сдържан поглед.

–         Какво смяташ да правиш, Томас? – попита Сайрик с любопитство. – Всичко свърши за нас. Ясно е, че в тая приказка доброто побеждава злото.

–         Не е въпрос само за добро и зло, Сайрик. Приказката е фундаментално различна, която се налага на хората, боже Сайрик. – Томас за пръв път се обърна официално към Сайрик. – Става дума за това да мислим конструктивно и да предложим нещо повече на обществото в теоретичен план. Това ще прави всеки един от нас, ­– каза Томас и погледна другарите си. –­ каквото и да става. Ако утре се изправим отново един срещу друг, Сайрик, се надявам да си видял малко мъдрост в словата ми. Защото дори и сега да отнемем божествения ви живот на ваше място ще дойдат други, които ще заемат местата ви. Може би конфликтът ни е вечен, знам ли, Сайрик… Но това, което мисля е, че може да извлечем позитивното от всичко.

Томас и петимата прибраха оръжия и обърнаха гръб на лудия бог.

–         Ще бъдеш награден, Томас. – каза Сайрик. В гласа му се долавяше страхопочитание и респект, което трудно можеше да се постигне за толкова независим и скрит индивидуалист като него. – Какво смяташ да правиш?

През това време Джонолет беше направил портал. Томас се обърна и погледна зад гърба си.

–         Кървавата Война е приключила. Отиваме в Черната Бездна – мястото, където са се събрали най-големите господари на Ада. Сбогом Сайрик.

–         Сбогом… братко. – каза тихо Сайрик.

На червеникавите очи на Сайрик се белееше бисерна сълза.

Advertisements

Posted юли 26, 2010 by elan morin tedronai

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: