Глава 08: Напаст   Leave a comment

Напаст

Старкум погледна труповете на гоблините, които лежаха в краката му. Те бяха опръскани със зелена кръв. Намираше се в едно затънтено градче до Ллорх до планините Грандак, където няколко пъти се бяха оплаквали от гоблинска и оркска активност. Полу-драконът погали оръжието си. То не беше точно меч. Беше една дебела тояга с две огромни остриета от двете страни и метални ръкохватки. Беше подходящо както за посичане, така и за пронизване и блокиране. Беше му свършило чудесна работа досега и Старкум беше добавил някой магически заклинания, правейки го съвършено по своята изящност и употреба.

Старкум се ухили и се озъби. Беше висок два метра, лицето му представляваше почти човешка глава, но обсипана с люспи, както и тялото му. Макар че беше хуманоиден, той не беше обикновен. Очите му бяха златни стъкленици, докато косата също златно руса се спущаше по гърба му. Старкум беше един от най-големите войни. Чедо на мъж и драконка, Старкум знаеше какво е да се биеш. Баща му беше Калсомол – един от най-големите човешки бойци, пребродил места като Калимшан, Долината на Мразовития вятър, Портите на Балдр, Амн, Тетийр, като беше слизал дори до Царството на тъмнината. Майка му беше великата златна драконка Терибе, известна из цял Феарун с добротата и изящество си. Калсомол го научи да се бие с оръжия, а Терибе – как да употребява заклинания. Цялостно той беше завършен чародей и боец.

Старкум се прехранваше с приключенство, макар че „прехранване” не беше точната дума. Метаболизмът му беше на свръхчовешки нива и Старкум можеше да издържа месеци без да слага храна в устата си. Също така Старкум много рядко имаше нужда от сън. Това го правеше изключително опасен. Полу-драконът бродеше из Феарун и колеше орки, бандити, бъгбери, гоблини и хобгоблини. Беше се прочул из цял Феарун. Лично един от най-големите Аасимари паладини Сталвол от Ордена на Златния Лъв на Торм се беше срещал с него да му предложи място в Ордена. Старкум не знаеше какво да каже на това предложение. Самият той беше отличен боец-чародей и не му се занимаваше особено много с паладински дела.

Унесен в мислите си, Старкум не усети присъствието, което започна да го обгражда. Зад него и пред него започнаха да се събират орки и гоблини. Старкум изсвири през съби. Около 50 гоблина и 30 орки се събраха на поляната пред него.

–      Здравейте, момчета! – бодро ги поздрави Старкум.

Пред него излезна двуметров огромен орк, с парцаливи дрехи, двуостра брадва, който се ухили злокобно към него.

–      Имаме задача да те премахнем! – каза той с ръмжащ глас. – Задача от война шаман Корумш – Достатъчно избиваш нашите дружини! Самият Корумш също е тук.

Зад орка се появи друг, обсипан с малки животински черепи. Без повече приказки оркския шаман запя заклинание, но Старкум, който вече беше извикал в ума си заклинание, с едно махване на китката прати светкавица срещу Корумш. Корумш изпищя и се срина на земята, докато в тялото му прескачаше електричество и му отнемаше живота. Оркът изрева и нападна. Старкум блокира и нанесе на свой ред саблен удар, който едва не обезглави орка, отнасяйки чорлавия му кичур черна коса. В този момент армията се завтече срещу него. Старкум знаеше как да се бие. Досега беше побеждавал неведнъж няколко гоблински и оркски орди. Той отскачаше и нападаше. Не искаше да го приклещят или да му се хвърлят на главата. С всеки удар, полу-драконът отсичаше главата на някой орк или нисичък гоблин. Мяташе се сред ударите, понякога скачаше и политаше за миг, за да избегне налитащите орди. Както и за да стовари острието върху главата на противник. Мечът му се опръска с черно-зелена кръв. Старкум продължаваше да коли противниците, които се препъваха в телата на другарите си. Те не мислеха да отстъпват, макар че беше отнел живота на петнадесетина гоблина, както и още толкова орки. Битката продължаваше и Старкум сериозно мислеше, че този път ще се прости с живота си, защото видя как зад групите гоблини и орки, идва подкрепление от петима гоблински шамана, както и десетима оркски такива. Старкум се приведе и завъртя рязко оръжието си посичайки трима гоблини наведнъж. Тогава реши да се стрелне в небесата и се издигна на пет метра. Гоблините и орките сипеха проклятия, някой започнаха да го стрелят с малки прашки и лъкове, но бронята му от митрил го защитаваше отлично. Старкум занарежда заклинание, но в този момент светкавицата на един от оркските шамани го изненада. Старкум не загуби самообладание. Да го загуби означаваше да умре. А той беше едва на 50 години. Въпреки пораженията, Старкум продължи със заклинанието си и прати огромна огнена топка, която погълна десет от шаманите и остави овъглените им тела да се свлекат на земята. Гоблините и орките започнаха да го псуват и той усети как те насочват магически енергии целящи да го свалят и да го направят лесна мишена за ордите под него. Старкум ги изпревари и направи Верижна свръзка след което изпрати три огнени топки и две магически стрели. Огнените кълба се разбиха и след това шаманите до един рухнаха на земята. С това битката се улесни. Старкум плавно слезе в гъмжилото и продължи да сече и да нанася удари. Той мислеше, че орките и гоблините ще избягат, но остана сериозно впечатлен от тяхното упорство. Тогава реши да си поиграе с тях като отново се издигне в небесата. Само че това му изигра лоша шега и едва не му отне живота, защото един гоблин подскочи зад него и го посече в крилото. Старкум се олюля във въздуха и падна насред гъмжилото. Тъкмо се беше простил с живота си, когато същия гоблин направи фатална грешка да удари другаря, който щеше да го посече през гърлото. Старкум благодари на бога и дари гоблина само с един удар с тоягата през главата. Все пак дължеше му живота и не искаше да убива своя случаен спасител. Старкум се изтръгна от обятията на групата гоблини и орки, за да политне за миг, колкото да изгълта една стъкленица лечебна отвара. Раната се затвори и Старкум тогава реши да използва едно от най-силните си оръжия. Както беше във въздуха той отвори уста и изтригна огнени пламъци към групата гоблини и орки. Десетима паднаха на земята и Старкум се приземи, за да продължи да ги разсича. Трима гоблина вече тътриха да бягат, като видяха на къде отива битката. Старкум посече още един орк и с това останаха петима гоблина и шестима орки, които го гледаха и очевидно чието желание да се бият изведнъж се беше изпарило. Старкум се беше сериозно изпотил и усещаше умората в себе си. Никога не се беше изправял срещу толкова многоброен противник. Ръцете му трепереха и Старкум едва не изпусна оръжието от умора. В този момент обаче противниците изпуснаха оръжията и паднаха на колене.

–      Милост! – изпищяха в един глас гоблините и орките. – Пожали ни живота!

–      Добре. – каза Старкум и свали оръжието. – Идете в племето си и им кажете на вашите старейшини, главатари или каквито са там, че ако продължавате да нападате кервани и търговци – лично ще дойда да ви избия целите ви кланове. Включително децата, жените и старците ви. Няма да се колебая да ви изтребя до крак. Ами това е. А, да и доведете хора да си приберат телата. Че започва да мирише на мърша. Айде бягайте. Днес съм в настроение, а и освен това твърде много смърт за един ден не е на хубаво.

Гоблините и орките си взеха оръжията и побягнаха. Старкум се загледа зад тях за момент и вдигна люспестата си ръка, за да изтрие челото си от избилата пот. Крилото му беше леко наранено, но битката си струваше. Успя да изтреби огромна дружина, която тормозеше Ллорх и Лаудуотър. Старкум отпи още веднъж от стъкленицата си, за да затвори раната си напълно. Обърна се и тръгна пеша към Ллорх. Този път обаче се нуждаеше от сън.

Advertisements

Posted юли 16, 2010 by elan morin tedronai

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: