Глава 01: Немезис   Leave a comment

Немезис

–      Аз ще бъда твоя Немезис! – процеди магоьсникът и метна мълния.

Магьосникът беше облечен в черно. Ръкавите му бяха издължени и достигаха земята. Лицето му беше обрамчено в пламъци и той не се боеше да мята магии срещу когото и да е било. Стига срещу него да не седеше самия Елминстър. Лицето му беше обрамчено с бели коси, но в лицето му се усещаше тази младежка злоба, така характерна за черните магове на Сайрик.

Противникът му отскочи и се прилепи за тавъна. Той беше един огромен плъх, чиято опашка вихрено се въртеше и които кръвясали очи гледаха злобно магьосника и на ръцете си имаше малки устройства, с които мяташе ками. Дрехите му бяха едни тъмни панталони и една бяла риза, която беше замърсена от постоянните му акробатични номера.

Плъхолакът се завъртя в кълбо и метна кама. Камата отскочи от щита на магьосника, който се засмя зловещо и продължи да мята мълния след мълния. Плъхолакът вихрено отскачаше, но продължаваше да тормози със своите малки ками магьосника. Битката се беше проточила повече от половин час и двамата се бяха изпотили.

–      ­Кажи ми името си, преди да те убия! – изрева черния маг и метна огнена топка.

Плъхолакът втренчи кръвясъл поглед и се ухили зловещо.

–       Наричат ме Пелур. – просъска той с неприязнен тон.

Магът просвири. Пелур беше известен. Пелур беше един от най-добрите крадци и платени убийци. Пелур беше известен с това, че беше запазил уклона си на неутрален, отколкото да стане злодей. Той беше известен и с това, че лично беше убил Галамвор – един от най-големите черни архимагове на Бейн и мага-бог Кротал.

Пелур се ухили и атакува. Нямаше нужда от много церемонии. Далвут беше свалил гарда си в своето високомерие и тотално презрение към противника си. Той се засили и се прилепи на кълбо матяйки се във въздуха към своя противник. Едната мълния го удари в крака, но без да го разтресе особено много, докато другата просичаше мрака на залата, като беше безвредна за неговия гръб. В следващия миг Пелур се прилепи към тавана и се изпъна напред като с двете си ками се стовари върху Далвут. Онзи нямаше време да реагира, камо ли да вдигне щит. Атаката го остави без дъх и тотално неподготвен. Пелур беше достоен противник и сега, когато разбра това, Далвут също разбра, че тотално е подценявал противника си. Опита се да отскочи назад и настрани, но камите го намериха точно на място. Забиха се от двете страни на тялото му между плешките и той нададе стон на болка. Това беше основната му грешка. Винаги беше подценявал противниците си. И ето, че сега намери смъртта си от ръцете на най-големия убиец и крадец в историята на Калимпорт. Магът изхъхри и погледна Пелур в очите, докато камите му отнемаха живота. Но той се вкопчи в него и го хвана за тялото.

–      Казах ти, че ще бъда твоя Немезис. – каза Далвут и с магия му бръкна в сърцето и го прободе смъртоносно.

Пелур също изохка и докато Далвут падаше на земята, той разбра, че също е подценявал противника си. Но ето, че щеше да го разбере в смъртта си. Пелур падна на земята до треперещия труп на противника си. В предсмъртния си поглед видя как над него се надвесва фигура, но губейки съзнание мракът се спусна върху него и Пелур не можа да разбере дали идват да го довършат или съживят.

***

–      Събуди се Пелур! – чу той познат гласа.

Пелур отвори очи. Беше отново в човешки вид. Той погледна над себе си и видя своя спасител. Неговата спасителка беше една красива полуелфа, облечена в бели дрехи и една бяла връзка над лявото си око. Далла. Тя му беше личната лечителка, любовница и приятелка в тези тежки времена.

–      Какво стана? Последното, което помня е, че той ми направи дарвал.

–      Да, направи ти дарвал, Пелур. Дарвалът за малко да ти откъсне сърцето или някой от другите жизненоважни органи, но успях да поправя щетите. За няколко дни обаче ще трябва да почакаш преди следващото си преобразяване. Знаеш, че ликантропията предизвиква разместване на вътрешните органи и че е възможно това да те осакати.

Пелур стана и погледна стаята. Намираха се в един хан, и то доста скъпичък, но Далла и Пелур обичаха да им е удобно. Често си мислеше дали да не се задомят. Той обичаше Далла със цялата си останала човещина. Обаче идваше мисия след мисия. Постоянно трябваше да премахва тъмни магове и конкурентни убийци, които убиваха високопоставени служители на Елистрае и Селуне. Служителите на Сайрик постоянно пращаха убийци и от Далла и Пелур се изискваше да ги премахват.

Пелур се огледа в огледалото. Самият той беше полуелф, със кестеняво-рижава коса и леко небръснат вид. Не че мразеше да се бръсне, просто рядко прибягваше до бръснача. Освен това нямаше голямо доверие на бръснарите. Един от най-добрите му приятели – елфа мага-крадец Вартан загина защото беше проявил недоверието да се остави на един бръснар. Пелур лично му прегриза гърлото, но това не върна Вартан обратно.

Очите му бяха добили черните зеници, характерни на плъхолаците. Носът му постоянно душеше въздуха и обянието му беше развито на свръхестествени величини. Пелур можеше да познае всеки, който влизаше и излизаше от хана.

–      Колко е бройката, Далла? – попита Пелур и се протегна, за да изохка няколко мига по-късно осъзнавайки, че е в превръзка и че може да умре, ако случайно се опита да се преобрази.

–      С тази седмица стават 5.

Пелур изсвири доволно. Никой не трябваше да подценява Пелур. Тези, които подценяваха Пелур бяха или глупаци, или мъртви. А, самият Пелур не се подценяваше, нито се надценяваше. Защото знаеше, че ако се подценява няма да бъде един от най-големите убийци на светлината и да премахва високопоставени тийфлинги, които готвеха убийства и черни магьосници, които убиваха с едно махване на ръката. А, ако се надценяваше щеше да свърши като един от многото неуспели ликантропи. Всичко това правеше Пелур известен и уважаван. Не само това, а и малко хора знаеха как всъщност изглежда Пелур. Самият той беше скрил своята ликантропия и почти никой не знаеше как изглежда. Затова и не се боеше да се показва на хората. Повечето мислеха, че е странстващ просяк, един от многото, които идваха от града на полуелфите – Катийр.

Пелур се опитваше да промени братята си. Повечето озверяваха и се превръщаха окончателно в животни, но Пелур беше запазил това, което го правеше човек. Самият той не помнеше как беше станал плъхолак. Помнеше само че в някаква свада преди 3 години един го ухапа ненадейно и Пелур го помисли за луд. Два дена по-късно се събуди гол на поляната. Отне му няколко седмици докато осъзнае и започне да контролира ликантропията си. И това го направи още по-опасен. Пелур знаеше, че родените ликантропи са злодеи, а тези, които се превърнат и те скоро последват този път. Самите ликантропи в интерес на истината не са толкова лоши хора и Пелур всячески се опитваше да покаже на хората, че той не е толкова лош. Повечето му приятели го отхвърлиха, когато Пелур им показа какво представлява. Само някои като Далла, Вартан, Пекор и Самуел го приеха и го обикнаха още повече. Всичко това обаче правеше застояването му повече от проблематично. Но какво толкова? Животът продължава.

Пелур се засмя.

–      Защо се смееш? – попита  го усмихната Далла.

–      Далвут ми каза, че ще бъде моя Немезис. И беше прав. Всеки има своя Немезис. Може би никога няма да мога да се преобразя отново.

–      И с това наистина се оказа твоя Немезис, както е споменавал доста пъти на хората, които е убивал. Но, това не значи нищо, Пелур. – тя се приближи и го целуна по устните. – Ти оставаш моя любим, симпатичен плъшко.

–      Благодаря ти мила моя. А сега да лягаме да спим, Далла. Утре ни чака път! Ще трябва да отидем до Маншака. Имаме още черна работа за вършене. Не знам кога ще му се намери края…

В отговор тя само му се усмихна. Пелур също се усмихна и се замисли. Далвут беше прав. Всеки има своя Немезис. Дали това ще се окаже Далвут за него – само времето щеше да покаже.

Posted юли 16, 2010 by elan morin tedronai

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: