Глава 06: Любовта на Черната вдовица   Leave a comment

Любовта на Черната вдовица

Герал погледна замислено кръчмата и изруга. Вечерта беше твърде неприятна и мразовита, въпреки че се намираше в кръчма и огънят донасяше малко топлина на премръзналите му кости. Но… от друга страна се намираше във Хорбридж, едно от малкото населени места до Великия Лед. Нима се очакваше друго от този див район? Трябваше да свиква. Полуелфът погледна в торбата си и се усмихна. Добре че още имаше онези елфически дрехи, които предпазваха от студа и правеха живота по-лесен в студените райони. И макар да беше вече пътувал до другото ледено-студено кътче по друга мисия – Долината на Мразовития Вятър – никак не обичаше подобни места. Той рядко се задържаше на едно място. Църквата му възлагаше мисии из цял Феарун. Беше най-добрия войн и духовник от векове, така казваха за него. И макар да беше вече минал 50-те си години не се чувстваше въобще възрастен и лицето му беше с характерните черти на полуелфите. Пребродил беше всякакви места: от Долината, та до Калимпорт и Шайрталар, минал беше през Амн и Мълхоранд, пребродил беше дори и Пясъчното Море. А сега се намираше пред Великия Ледник Пелвурия. Явно мисията си заслужаваше, за да се наложи църквата да го праща в едно от най-обезлюдените кътчета по цял Феарун. Според Висшите Духовници на Хор имало някаква напаст, която тормозеше жителите… Герал тихо изруга под нос.

Герал беше от един от най-изтъкнатите и уважавани родове, датиращ от вековете. Като малък живееше с родителите си в Катийр. Баща му беше дългогодишен ветеран-алебардист в гвардейците – елитни войскови части, а майка му – една от най-добрите с лъка. Така че просто беше израснал с оръжие в ръцете. По стечение на обстоятелствата и двамата бяха загинали. Сякаш някакво проклятие се стовари върху семейството… За около година-две почти всичките му роднини, включително и двамата му чичовци паднаха в битки срещу долната раса на Гноловете. След като стана кръгал сирак, Герал беше приет от тамошните поклонници на бога на съдбата и знанието Хор. Тогава макар да се увличаше по магическото изкуство, не беше от най-прилежните ученици, макар да твърдяха, че е най-обещаващият. Герал се събираше повече с гилдията на крадците, които често работеха заедно с църквата на Хор. Те го научиха да борави с любимото си оръжие – късите мечове. Герал определено ги харесваше повече от използваните от поклонниците на Хор ками.

И ето го сега тука в топлата кръчмица с полу-замръзнала вечеря, като започваше да се ядосва с всяка изминала минута. Селяните се държаха сякаш нищо нямаше и нищо никога не ги е притеснявало от 20 години насам. Местната църква на Тийр пък се водеше от две любезни старчета, които разбираха от магии, но определено си и нямаха идея от водене на бой и надали бяха виждали кръв и битки освен обикновените селски сбивания. Имало някакво убийство преди 4 години, но то било толкова отдавна, че почти никой от тези оглупели селяндури не помнел кога и как се било случило! Единственото, което казаха, че бил май някакъв приключенец. Всичко това накара Герал да изругае при тази вест. Ако до един ден не научеше какво толкова “е нарушило баланса”, според онези разпореждащи се идиоти в роби от църквата на Хор, щеше да си тръгне!

Герал се пресегна към раницата, която съдържаше всичките му вещи. Извади топлият си шал и елфически шлем, като си ги сложи с досада. Времето наистина беше невиждано студено. Дори в Долината беше по-топло отколкото тука. Сърцето на Зимата, а? Та, тук дори и Ледени великани няма! Било прекалено студено за тях!

На изхода полуелфът се зави плътно в плаща си. При все, че беше облечен в елфически дрехи, които го защитаваха частично от студ – това не гарантираше имунитет от замръзване. Тука обикновено и най-леката инфлуенца се превръщаше в смъртоносна. Въздухът навън беше чист и незамърсен от прахоляка на по-южните райони. Е, все пак имаше поне едно преимущество пред другите страни…

Герал погледна пейзажа – селото беше един средностатистически квартал от около 50-ина къщи, подредени в кръг, една до друга, за да се топлят и малка плаца между тях. Сред някои от къщите се виждаха и две-три по-големи. Кметство, конюшнята, храм на Тийр, общ магазин, казармата и хана, предназначен за престой през нощта. Няколко минути след това полуелфът яздеше на коня си. Жребецът беше към края на годините си си – вече на 10 лета с посивяваща козина, но в мускулите ми имаше някаква неподозирана живина и сила, които го правеха все още ценно и достолепно животно. Казваше се Стийрм. Герал се грижеше за животното също като за себе си. Досега беше сменил няколко коня и винаги се грижеше за животните си. Герал подкара коня в обиколка… Заязди бавно към гората за да огледа за сетен път и после тръгна спокойно по утъпканата снежна пътека. Небето се смрачаваше и облаците почти се долепяха до земята. Въздухът беше натежал и се усещаше скорошната виелица. Трябваше да намери подслон. Макар че и двамата щяха да оцелеят от подобна виелица, благодарение на защитата от облеклата си предпочиташе да намери някоя от скалните пещери, които се намираха наоколо. Герал подкара коня бързо към скалите.

Изведнъж погледът му се натъкна на някакви побелели кости и Герал слезе бавно от коня, за да ги разгледа по-добре. Черепът беше цял, но останалата част от костите бяха натрошени, сякаш бяха удрани с чук. Останките бяха обвити в парцали и побелели доспехи, и той щеше да го изостави при други обстоятелства. Благодарение обаче на магическата си сила усети някаква светлина в черепа и когато погледна по-съсредоточено, разбра че клетникът подсъзнателно е оставил последните си мигове преди да умре. Герал напипа пулса на магията, и сякаш сливайки се с него затвори очи.

“Пред него се разтля зимната гледка и няколко посинели замръзнали дръвчета. Намираше се в тялото на брониран войн, обвит в мечешки кожи. Беше нещо като усещане, че гледа нещата от трето лице, но гледаше през очите на война. Знаеше как изглежда с неговите кестеняви коси и суров сив поглед, и знаеше, че е добър с оръжието в ръцете и тежкия щит в ръка. Изведнъж усети опасността, която идваше от ляво и извърна поглед, за да види магическия чук, който летеше във въздуха към него. Вдигна щита, за да се защити и усети как щита му се пропуква под напора на магическото оръжие. Нов удар и щита се счупи на трески. Герал не усещаше болката, тъй като се намираше далеч от центровете за болка в тялото на мъжа. Но все пак разбра, че ръката му е почти счупена, като болезненият стон и изражение на лицето му го убедиха в това. Последваха няколко бързи и стремителни удара с метателния чук, които разбиха и смазаха гърдите на кестенявия мъж. Той се разтресе и падна възнак. Очите му се премрежиха и кръвта нахлу в дробовете му. И докато умираше над него се надвеси русоляв и брадат мъжага и се чу хриптящия му басов глас:

–         Нищо лично, приятел. Черната Вдовица заповяда така…

Очите се затвориха и всичко потъна в мрак.”

Герал отвори очи и мрачно преглътна. Определено си имаше работа с някаква вещица. Колебаейки се за миг тръгна по заснежения планински път. Беше студено, но се усещаше някаква светлина. Той тръгна към пещерата и видя пред себе си как пейзажът се разлива като намацана картина с водни бои. Пред него изведнъж изникна една от най-красивите жени, които беше виждал. Косата и беше червена, очите й зелени, черната й рокля и беше копринена и плътна, но си личаха красивите й натежали като плодове гърди. Герал преглътна и усети как устата му се пълни със слюнка. Не беше спал с жена от няколко месеца насам. Тя му се усмихна и каза със сластен глас:

–         Здравей боецо.

Герал се усмихна глупашки, защото разбра, че това е вещицата. Все пак си струваше да оцелее, но и да си достави малко удоволствие.

–         Здравей, красавице. Искаш ли да се приберем някъде на топло?

В отговор, тя само се усмихна похотливо.

***

Самина извика в страст и се строполи върху гърдите му, а Герал усети как свършва в нея. Последваха няколко мига на душевен екстаз. Тя се надигна и му каза:

–         Мили мой, имам една молба към теб. – Герал замълча и я погледна. – Измъчва ме един друг приключенец. Преследва ме и ме тормози. Вземи този чук моля те и го победи. Казва се Самсън. – Герал продължи да мълчи.

Явно русолявият се казваше Самсън. Герал стана и започна да се облича. Хвана чука и усети магическата му сила. Изведнъж усети желание да стори всичко за нея, но и някаква вътрешна борба. Той стана, след което си наложи да й се усмихне:

–         Твоето желание е заповед за мен

Излизайки от пещерата, Герал усети силата на оръжието. Тръгна по пътя, но усети вътрешната борба, заедно със силата на оръжието. Освен метателен предмет то служеше и за призоваване. Герал се засмя лудо и започна да се връща назад. Знаеше кой точно да призове.

***

Вратата на пещерата се оказа запечатана. Колебаейки се за миг, той се засмя с горчивина и започна да удря с чука по пещерата. Изведнъж се чу див писък и пред него излезе Самина. Очите и горяха с пламъци. Герал се изсмя диво и й каза:

–         Ще доведа Самсън, и Нийл, и Торстен, Саймън. – той започна да нашепва некромантски призоваващи сили. – изведнъж пред него изникнаха призраците на тези мъже – елф, полуелф, човек, даже полуорк. Тя отвори широко очи и започна да мята мълнии през ръцете си, които не направиха нищо. Герал продължи. – и Джон, и Ристън и Слогрин.

Призраците тръгнаха към нея. Самина продължи да мята магии, но явно нямаше силата да ги спре. Писъцъте й огласяваха нощта дълго време, докато призраците и душите на мъртвите й любовници я разкъсваха… парче по парче.

***

Герал ритна главата на това, което доскоро представляваше Самина:

–         ­Все пак си струваше, дори само заради секса…! – и продължи по пътя си на следващата мисия.

Posted юли 16, 2010 by elan morin tedronai

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: