Глава 07: Демонична любов   Leave a comment

Демонична любов

Калум погледна демона пред себе си. Калум беше красив и висок мъж, в зората на 30-те години и във върха на своето могъщество. Имаше руса коса, малък катинар на лицето и лазурно-сини очи. Дрехите му бяха една дълга кафява роба с бяла риза. За него се говореше, че е най-могъшия чародей след Симбул. Неговият противник беше огромен Балор – един от най-могъщите демони на Абис – със свистяща опашка, мускулесто огнено червено тяло, рога и крила и лице на адското зло, държащ в ръцете си ворпален меч и огнен камшик.

Калум запя заклинание. Очите му станаха бели стъклени сфери и устата му се отвори, докато песента му растеше. Разпери ръце и плесна. Гръм се стовари върху демона, който седеше срещу него. Балорът изрева в болка, но все пак продължи хода си към чародея и замахна към него. Калум си сложи Защита срещу Злото и ударът на Баалора не го нарани ни най-малко. Тогава Калум запя ново заклинане. Вдигна Баалора във въздуха и няколко светлинни топки го обкръжиха. Синя, бяла, червена, жълта и зелена топки започнаха да удрят демона, докато онзи пищеше в неистова болка и злоба. Калум се напрегна и ударите се засипаха върху пищящия и мятащ се демон. Балорът все пак замахна с камшика и успя да пробие защитата на чародея, стоварвайки огнения връх върху гърдите на Калум. Калум изрева от болка, но издържа и продължи с могъшата атака, докато от Балора не остана само прах.

Калум рухна на колене. Болката беше ужасяваща. Битката се оказа доста трудна. Намираше се извън града в една блестяща зеленикава гора с един каменен монумент, който служеше за призоваване. За трети път се изправяше срещу Балор, не без последствия обаче. Всеки път печелеше нови рани и белези, но чародей без рани и белези беше оксиморонен израз. Калум се изправи. Зад тези нападения на Балори стоеше зловеща и демонична сила. За трети път в Тетийр се случваше нападение на демони. Преди бяха обикновени Драеглоти, но после нападенията зачестиха като все по-силни демони нападаха. Калум предполагаше, че зад тях седи самия Сайрик или някой от Господарите на Абис. Калум с последни сили на магическата си сила и воля се телепортира в имението си. Калум излезна от портала и в този момент рухна от изтощение. С последния си поглед видя как до него се притичва фигура, която го взима в ръце и го пренася. С това обаче силите на Калум го напуснаха и той изпадна в безсъзнание.

***

–      Събуди се, любов моя. – чу Калум в просъница.

Калум отвори очи и видя една от най-красивите жени, които беше срещал. Давора. Тя беше чернокоса сукуба, чиито малки ципести криле бяха застинали зад гърба й. Тялото и беше облечено в бели дантелени одежди, които очертаваха великолепните й извивки. Над главата й, обаче имаше две малки рогца, които напомняха на Калум, че все пак се е влюбил в демонка.

В началото Калум мислеше да я прогони. Давора обаче беше толкова искрена и добра с него, че Калум се влюби изцяло в нея. Не мина много време и самата Давора започна да усеща чувства вън от демоничните нагласи. Тя в началото призна, че е искала душата му, но когато е видяла и познала силата и добротата му, каза че е останала впечатлена. И затова остана до него. Самата Давора беше силна магьосница и можеше да борави с меч. Калум също можеше да се бие с меч, но предпочиташе битката на магически нива.

За двойката почти никой не знаеше. Само някои от най-близките му приятели и колеги – мага Самион, полуелфа клерик Далу и аасимара паладин Камисто – знаеха за връзката им. В началото те го укориха и твърдяха, че тя просто иска душата му. Калум ги разбра защо мислят така и мислеше същото като тях, но когато Давора спаси живота на Камисто, вярванията му се преобърнаха на 180 градуса.

Калум се вдигна на лакът погали Давора по бузата, след което я целуна. Тя го целуна обратно със страст и Калум я прегърна. След което я отдели от себе си. Калум я погледна и въздъхна.

–      Нов Балор ли, мили мой? – попита го Давора.

–      Нов. Тези нападения стават все по-чести и не са случайни. Мисля, че самият Демогоргон праща адските изчадия през портал. И…

Изведнъж се чу вик.

–      Демони! Нападат ни! Хиляди са!

Двамата са се спогледаха. Давора беше притеснена.

–      В състояние ли си да се биеш?

–      Да, все пак починах доста добре. Очаквах това да стане. Сега имаме задача да спрем демонското нашествие. Иначе може да застрашат цял Феарун!

Двамата станаха и излязоха на балкона, като погледнаха навън. Намираха се в една голяма кула на крепостния град Мосстоун, където имаше голям брой магове и чародеи. Армията беше огромна. Имаше всякакви. Четириръки Драеглоти, рогати Гхури, паякообразни Бебелити и огромни Куасити. А, начело седяха десетима Балора, които размахваха мечове и огнени бичове. Ако демонската армия превземеше Мосстоун тя можеше да нападне и другите градове в Тетийр, а с това и цял Феарун. Трябваше да ги спрат иначе това щеше да застраши единството и живота на милиони хора.

–      Да вървим!

Двамата излязоха навън и се включиха в група магове и чародеи, които седяха на отбранителните кули. През това време от крепостта излезе армия от войни, както и стотина Аасимара, които командваха действията. Колегите му погледнаха невярващо Давора и нейните ципести крила. Тя само им се усмихна. Миг след това се включиха в пръстен от магическа сила. Пръстените защитиха армията от сипещите огън и жупел изчадия. През това време човешката армия не стоеше със скръстени ръце, ами стреляше залп след залп стрели и стотици демони падаха и изчезваха в огнени пръски след всеки залп. Един Балор също рухна след като една стрела го удари в окото. Демоните ревяха и нападаха. Калум, както и колегите му Сторм, Дервон, Карсо и Пикто удряха със блестящи светкавици. Няколко блестящи огнени стрели обаче поразиха малкия им кръг и Пикто рухна след като една стрела го удари в гърдите.

–      Спасете града! Не го оставяйте на тези изчадия… – отрони падналия Пикто, преди да застине в прегръдките на смъртта.

Маговете и чародите продължаваха да нападат. Още двама Балора бяха рухнали под магическата мощ, но щитът вече беше твърде отслабнал. От армията на демоните беше останала малко по-малко от половината, като повечето бяха загинали. Все пак се усещаше колебание, защото трима от генералите бяха загинали. Под командването на Аасимарите, армията излезе от щита и нападна формациите, които бяха с разстроено водачество. Групата се вля и започна да посича демони след демони. Драеглотите падаха на земята, след като силните Аасимари ги посичаха. Бебелитите се въртяха объркано и продължаваха да пръскат отрова наляво и надясно макар да олучваха и собствените си войски. Тогава се чу рог и армията се върна обратно под щита. Демоните ревяха неистово, нападайки и удряйки се в щита. Тогава Калум стовари магическата си сила точно върху най-силния кръг, където седяха трима Балора. Светкавицата му удари стотици демони, които се пръснаха в огнени пръски връщайки се обратно в Абис. Армията на демоните беше намаляла до една трета от първоначалната й сила.

–      Ще пратят нови през портала! – изрева Калум. – Стойте тук и подкрепяйте войската. Аз ще отида да го затворя.

–      Аз ще дойда с теб! – каза Давора.

–      Сигурна ли си, любов моя?! – извика той.

В отговор тя вплете устни в неговите.

–      Обичам те! – отрони тя след това.

Двамата се хванаха за ръце и се телепортираха. В този момент, когато се телепортираха, останалите пет Балора също се появиха.

–      Предателка! – изреваха петимата в един чудовищен глас и нападнаха с мечовете и камшиците.

Двамата в отговор направиха пръстен и започнаха да нападат със светкавици и ледени магии в отговор на огнедишащите Балори. Демоните продължиха да удрят с мечове по техните защити, но двамата издържаха. Тогава порталът започна да бълва още демони.

***

През това време армията водена от Аасимарите мачкаше неориентираните и зле водени демони. Те окончателно се разпръснаха и армията и Аасимарите, започнаха да ги стрелят със стрели. От армията от 1000 човека, бяха загинали 400 души, чиито тела бяха разсечени и изядени от демонските изчадия. Битката се беше проточила повече от час. Демоните накрая дадоха последен отпор и мнозина, включително двадесетина Аасимара загинаха под демонския напор. Все пак войните се справиха с демонския напор и успяха да сломят последните нападения на демоните. От цялото множоество и пръскащите се в огнени пръски демони, останаха само телата на техните другари. Трима мага и двама чародея също бяха загинали от огнени стрели. Другарите на Калум обаче не можеха да се телепортират да помогнат на колегата си, защото бяха твърде изтощени от битката.

–      Дано Мистра бъде с Калум и Давора! – каза чернокосия млад чародей Дервон.

***

Давора и Калум нападнаха с последни сили. От петимата Балора бяха останали само двама, които направляваха атаките. Калум хвърли последни усилия и ледени светкавици започнаха да се сипят от небето, удряйки демонските изчадия. Давора удряше с меча си всеки демон, като от време на време посочваше с ръка и демоните се разпадха на прах. Тогава армията се разсипа и мнозина изчезнаха обратно в Абис. С последни остатъци от силата си, олюляващи се от изтощение, Калум и Давора тръгнаха да затворят портала. Тогава обаче се показаха една мандрилска глава.

–      Демогоргон! – изрева Калум.

Порталът вече беше почнал да се затваря. Тогава обаче Демогоргон нададе неистов рев и два меча излязоха от портала пронизвайки Давора и Калум през гърдите. Двамата рухнаха, но порталът вече беше затворен. Давора и Калум се хванаха за ръце в предсмъртен подтик.

–      Обичам те, Давора! – пророни Калум. Той се надвеси над нея и се усмихна, докато от устните му капеше алена кръв. – Сега умирам, но винаги съм искал да умра до теб.

Давора се разплака.

–      Защо плачеш, мила моя? – попита Калум и я целуна по устните.

–      Защото Демогоргон ще измъчва душата ми за вечни времена.

Чу се божествен глас:

–      НЯМА. ВИЕ СТЕ МОИ ЧЕДА. – Калум видя в ума си един голобрад мъж, с едно допълнително око на челото между двете си очи.

–      Саврас. – отрони чародея и миг след това издъхна. От небесата излязоха две ръце. В този момент все още живата сукуба извика невярващо. Крилата и добиха бялото оперение на ангелите, а малките рогца изчезнаха. Давора в следващия миг също издъхна от раните си. Тогава телата на двамата изчезнаха в блестящи искрици, а с това и двете божествени ръце.

***

–      Той е обичал демон. – каза оцелелия Карсо на колегите си. Денят беше свършил, а с това и битката между демонските изчадия и градът, а с това и цял Феарун беше спасен. Из целия Мосстоун имаше погребения и възпоменания за избитите войни и Аасимари. Самият Карсо беше загубил двама от най-добрите си приятели – Пикто и Старко. Намираха се в едната от съседните кули.

–      И двамата успяха да затворят портала, а с това и да спасят цял Феарун. – довърши Карсо.

–      Видях го в ума си. – каза Дервон – Двамата успяха да затворят портала, но Демогоргон ги порази. Бог Саврас обаче ги прибра. Сукубата Давора се превърна в ангелски пратеник. Мисля, че Калум също е с нея.

–      Тяхната любов ще живее завинаги в небесата, както и в сърцата и умовете ни. Двамата заслужават да им се издигне паметник. – каза Карсо.

–      Знаеш, че връзката между демон и човек никога не е била на почит. – каза червенокосия магьосник Сторм.

–      Тук говорим за спасителите на Феарун! –извика ядосано Карсо.

Маговете и чародите заспориха. Магове твърдяха, че Калум е бил некадърен късметлия и прелюбодеец. Докато чародеите защитаваха колегата си. Едва не се стигна до бой между двете фракции. Истината беше, че маговете и чародеите не се обичаха особено много. Маговете считаха чародеите за несръчни некадърници, докато последните ги считаха за твърде горделиви и потайни типове.

–      Той извърши подвиг. – чуха звънък глас зад себе си.

Споровете секнаха на мига и всички се обърнаха към гласа. Видяха една красива жена, с черни роби и дълги бели коси. Симбул. Най-могъщата чародейка във Феарун и любовницата на самия Елминстър. Повечето се поклониха в знак на уважение. Защото Симбул беше права. Това е най-голямата награда за един чародей и едно демонско дете, което искаше да бъде добро. Тяхната любов спаси Феарун. Едно прегрешение. Една демонична любов.

Posted юли 16, 2010 by elan morin tedronai

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: