Глава 07: Демонична любов   Leave a comment

Демонична любов

Калум погледна демона пред себе си. Калум беше красив и висок мъж, в зората на 30-те години и във върха на своето могъщество. Имаше руса коса, малък катинар на лицето и лазурно-сини очи. Дрехите му бяха една дълга кафява роба с бяла риза. За него се говореше, че е най-могъшия чародей след Симбул. Неговият противник беше огромен Балор – един от най-могъщите демони на Абис – със свистяща опашка, мускулесто огнено червено тяло, рога и крила и лице на адското зло, държащ в ръцете си ворпален меч и огнен камшик.

Калум запя заклинание. Очите му станаха бели стъклени сфери и устата му се отвори, докато песента му растеше. Разпери ръце и плесна. Гръм се стовари върху демона, който седеше срещу него. Балорът изрева в болка, но все пак продължи хода си към чародея и замахна към него. Калум си сложи Защита срещу Злото и ударът на Баалора не го нарани ни най-малко. Тогава Калум запя ново заклинане. Вдигна Баалора във въздуха и няколко светлинни топки го обкръжиха. Синя, бяла, червена, жълта и зелена топки започнаха да удрят демона, докато онзи пищеше в неистова болка и злоба. Калум се напрегна и ударите се засипаха върху пищящия и мятащ се демон. Балорът все пак замахна с камшика и успя да пробие защитата на чародея, стоварвайки огнения връх върху гърдите на Калум. Калум изрева от болка, но издържа и продължи с могъшата атака, докато от Балора не остана само прах.

Калум рухна на колене. Болката беше ужасяваща. Битката се оказа доста трудна. Намираше се извън града в една блестяща зеленикава гора с един каменен монумент, който служеше за призоваване. За трети път се изправяше срещу Балор, не без последствия обаче. Всеки път печелеше нови рани и белези, но чародей без рани и белези беше оксиморонен израз. Калум се изправи. Зад тези нападения на Балори стоеше зловеща и демонична сила. За трети път в Тетийр се случваше нападение на демони. Преди бяха обикновени Драеглоти, но после нападенията зачестиха като все по-силни демони нападаха. Калум предполагаше, че зад тях седи самия Сайрик или някой от Господарите на Абис. Калум с последни сили на магическата си сила и воля се телепортира в имението си. Калум излезна от портала и в този момент рухна от изтощение. С последния си поглед видя как до него се притичва фигура, която го взима в ръце и го пренася. С това обаче силите на Калум го напуснаха и той изпадна в безсъзнание.

***

–      Събуди се, любов моя. – чу Калум в просъница.

Калум отвори очи и видя една от най-красивите жени, които беше срещал. Давора. Тя беше чернокоса сукуба, чиито малки ципести криле бяха застинали зад гърба й. Тялото и беше облечено в бели дантелени одежди, които очертаваха великолепните й извивки. Над главата й, обаче имаше две малки рогца, които напомняха на Калум, че все пак се е влюбил в демонка.

В началото Калум мислеше да я прогони. Давора обаче беше толкова искрена и добра с него, че Калум се влюби изцяло в нея. Не мина много време и самата Давора започна да усеща чувства вън от демоничните нагласи. Тя в началото призна, че е искала душата му, но когато е видяла и познала силата и добротата му, каза че е останала впечатлена. И затова остана до него. Самата Давора беше силна магьосница и можеше да борави с меч. Калум също можеше да се бие с меч, но предпочиташе битката на магически нива.

За двойката почти никой не знаеше. Само някои от най-близките му приятели и колеги – мага Самион, полуелфа клерик Далу и аасимара паладин Камисто – знаеха за връзката им. В началото те го укориха и твърдяха, че тя просто иска душата му. Калум ги разбра защо мислят така и мислеше същото като тях, но когато Давора спаси живота на Камисто, вярванията му се преобърнаха на 180 градуса.

Калум се вдигна на лакът погали Давора по бузата, след което я целуна. Тя го целуна обратно със страст и Калум я прегърна. След което я отдели от себе си. Калум я погледна и въздъхна.

–      Нов Балор ли, мили мой? – попита го Давора.

–      Нов. Тези нападения стават все по-чести и не са случайни. Мисля, че самият Демогоргон праща адските изчадия през портал. И…

Изведнъж се чу вик.

–      Демони! Нападат ни! Хиляди са!

Двамата са се спогледаха. Давора беше притеснена.

–      В състояние ли си да се биеш?

–      Да, все пак починах доста добре. Очаквах това да стане. Сега имаме задача да спрем демонското нашествие. Иначе може да застрашат цял Феарун!

Двамата станаха и излязоха на балкона, като погледнаха навън. Намираха се в една голяма кула на крепостния град Мосстоун, където имаше голям брой магове и чародеи. Армията беше огромна. Имаше всякакви. Четириръки Драеглоти, рогати Гхури, паякообразни Бебелити и огромни Куасити. А, начело седяха десетима Балора, които размахваха мечове и огнени бичове. Ако демонската армия превземеше Мосстоун тя можеше да нападне и другите градове в Тетийр, а с това и цял Феарун. Трябваше да ги спрат иначе това щеше да застраши единството и живота на милиони хора.

–      Да вървим!

Двамата излязоха навън и се включиха в група магове и чародеи, които седяха на отбранителните кули. През това време от крепостта излезе армия от войни, както и стотина Аасимара, които командваха действията. Колегите му погледнаха невярващо Давора и нейните ципести крила. Тя само им се усмихна. Миг след това се включиха в пръстен от магическа сила. Пръстените защитиха армията от сипещите огън и жупел изчадия. През това време човешката армия не стоеше със скръстени ръце, ами стреляше залп след залп стрели и стотици демони падаха и изчезваха в огнени пръски след всеки залп. Един Балор също рухна след като една стрела го удари в окото. Демоните ревяха и нападаха. Калум, както и колегите му Сторм, Дервон, Карсо и Пикто удряха със блестящи светкавици. Няколко блестящи огнени стрели обаче поразиха малкия им кръг и Пикто рухна след като една стрела го удари в гърдите.

–      Спасете града! Не го оставяйте на тези изчадия… – отрони падналия Пикто, преди да застине в прегръдките на смъртта.

Маговете и чародите продължаваха да нападат. Още двама Балора бяха рухнали под магическата мощ, но щитът вече беше твърде отслабнал. От армията на демоните беше останала малко по-малко от половината, като повечето бяха загинали. Все пак се усещаше колебание, защото трима от генералите бяха загинали. Под командването на Аасимарите, армията излезе от щита и нападна формациите, които бяха с разстроено водачество. Групата се вля и започна да посича демони след демони. Драеглотите падаха на земята, след като силните Аасимари ги посичаха. Бебелитите се въртяха объркано и продължаваха да пръскат отрова наляво и надясно макар да олучваха и собствените си войски. Тогава се чу рог и армията се върна обратно под щита. Демоните ревяха неистово, нападайки и удряйки се в щита. Тогава Калум стовари магическата си сила точно върху най-силния кръг, където седяха трима Балора. Светкавицата му удари стотици демони, които се пръснаха в огнени пръски връщайки се обратно в Абис. Армията на демоните беше намаляла до една трета от първоначалната й сила.

–      Ще пратят нови през портала! – изрева Калум. – Стойте тук и подкрепяйте войската. Аз ще отида да го затворя.

–      Аз ще дойда с теб! – каза Давора.

–      Сигурна ли си, любов моя?! – извика той.

В отговор тя вплете устни в неговите.

–      Обичам те! – отрони тя след това.

Двамата се хванаха за ръце и се телепортираха. В този момент, когато се телепортираха, останалите пет Балора също се появиха.

–      Предателка! – изреваха петимата в един чудовищен глас и нападнаха с мечовете и камшиците.

Двамата в отговор направиха пръстен и започнаха да нападат със светкавици и ледени магии в отговор на огнедишащите Балори. Демоните продължиха да удрят с мечове по техните защити, но двамата издържаха. Тогава порталът започна да бълва още демони.

***

През това време армията водена от Аасимарите мачкаше неориентираните и зле водени демони. Те окончателно се разпръснаха и армията и Аасимарите, започнаха да ги стрелят със стрели. От армията от 1000 човека, бяха загинали 400 души, чиито тела бяха разсечени и изядени от демонските изчадия. Битката се беше проточила повече от час. Демоните накрая дадоха последен отпор и мнозина, включително двадесетина Аасимара загинаха под демонския напор. Все пак войните се справиха с демонския напор и успяха да сломят последните нападения на демоните. От цялото множоество и пръскащите се в огнени пръски демони, останаха само телата на техните другари. Трима мага и двама чародея също бяха загинали от огнени стрели. Другарите на Калум обаче не можеха да се телепортират да помогнат на колегата си, защото бяха твърде изтощени от битката.

–      Дано Мистра бъде с Калум и Давора! – каза чернокосия млад чародей Дервон.

***

Давора и Калум нападнаха с последни сили. От петимата Балора бяха останали само двама, които направляваха атаките. Калум хвърли последни усилия и ледени светкавици започнаха да се сипят от небето, удряйки демонските изчадия. Давора удряше с меча си всеки демон, като от време на време посочваше с ръка и демоните се разпадха на прах. Тогава армията се разсипа и мнозина изчезнаха обратно в Абис. С последни остатъци от силата си, олюляващи се от изтощение, Калум и Давора тръгнаха да затворят портала. Тогава обаче се показаха една мандрилска глава.

–      Демогоргон! – изрева Калум.

Порталът вече беше почнал да се затваря. Тогава обаче Демогоргон нададе неистов рев и два меча излязоха от портала пронизвайки Давора и Калум през гърдите. Двамата рухнаха, но порталът вече беше затворен. Давора и Калум се хванаха за ръце в предсмъртен подтик.

–      Обичам те, Давора! – пророни Калум. Той се надвеси над нея и се усмихна, докато от устните му капеше алена кръв. – Сега умирам, но винаги съм искал да умра до теб.

Давора се разплака.

–      Защо плачеш, мила моя? – попита Калум и я целуна по устните.

–      Защото Демогоргон ще измъчва душата ми за вечни времена.

Чу се божествен глас:

–      НЯМА. ВИЕ СТЕ МОИ ЧЕДА. – Калум видя в ума си един голобрад мъж, с едно допълнително око на челото между двете си очи.

–      Саврас. – отрони чародея и миг след това издъхна. От небесата излязоха две ръце. В този момент все още живата сукуба извика невярващо. Крилата и добиха бялото оперение на ангелите, а малките рогца изчезнаха. Давора в следващия миг също издъхна от раните си. Тогава телата на двамата изчезнаха в блестящи искрици, а с това и двете божествени ръце.

***

–      Той е обичал демон. – каза оцелелия Карсо на колегите си. Денят беше свършил, а с това и битката между демонските изчадия и градът, а с това и цял Феарун беше спасен. Из целия Мосстоун имаше погребения и възпоменания за избитите войни и Аасимари. Самият Карсо беше загубил двама от най-добрите си приятели – Пикто и Старко. Намираха се в едната от съседните кули.

–      И двамата успяха да затворят портала, а с това и да спасят цял Феарун. – довърши Карсо.

–      Видях го в ума си. – каза Дервон – Двамата успяха да затворят портала, но Демогоргон ги порази. Бог Саврас обаче ги прибра. Сукубата Давора се превърна в ангелски пратеник. Мисля, че Калум също е с нея.

–      Тяхната любов ще живее завинаги в небесата, както и в сърцата и умовете ни. Двамата заслужават да им се издигне паметник. – каза Карсо.

–      Знаеш, че връзката между демон и човек никога не е била на почит. – каза червенокосия магьосник Сторм.

–      Тук говорим за спасителите на Феарун! –извика ядосано Карсо.

Маговете и чародите заспориха. Магове твърдяха, че Калум е бил некадърен късметлия и прелюбодеец. Докато чародеите защитаваха колегата си. Едва не се стигна до бой между двете фракции. Истината беше, че маговете и чародеите не се обичаха особено много. Маговете считаха чародеите за несръчни некадърници, докато последните ги считаха за твърде горделиви и потайни типове.

–      Той извърши подвиг. – чуха звънък глас зад себе си.

Споровете секнаха на мига и всички се обърнаха към гласа. Видяха една красива жена, с черни роби и дълги бели коси. Симбул. Най-могъщата чародейка във Феарун и любовницата на самия Елминстър. Повечето се поклониха в знак на уважение. Защото Симбул беше права. Това е най-голямата награда за един чародей и едно демонско дете, което искаше да бъде добро. Тяхната любов спаси Феарун. Едно прегрешение. Една демонична любов.

Advertisements

Posted юли 16, 2010 by elan morin tedronai

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: