Глава 014: Битката на Феарун   Leave a comment

Битката на Феарун

–         Видя ли? – попита Карнофейн. Областта беше обсипана с новини за събиращата се армия от фанатични последователи на Сайрик, Аурил и Малар. Всички вярващи се бяха събрали да подпомогнат армията на завоевателите на Феарун.

–         Представляват повече отколкото смятах. – каза Максуел. Беше се върнал от разузнавателен оглед. – Около 170 хиляди фанатици с 50 хиляди орки дезертьори. Надявах се орките този път да удържат на думата си и да няма предателство сред тяхната раса. За съжаление за пореден път ме изненадват. Неприятно, за пореден път.

–         Стига глупости. – каза едно сивобрадо джудже с малък щит и брадва. Бруенор. – Какви са наставленията на Шестимата?

–         Атакуваме сега. – каза една красива полуелфа с бели дрехи и бяла превръзка на лявото око. Далла.

Някои от най-големите приключенци участваха в спирането на армията. Щилцед с неговата група, групата на Пелур, Дружината, Ездачите на Вятъра, както и групата на  Дризт До’Уорден.

–         Това ясно. – каза Щилцед. Щилцед беше сивокос дългокос мъж с превръзка на лявата ръка и ясен отенък на могъщество в магическото изкуство. Щилцед си беше извоювал славата на силен мъж с могъщи приятели. Беше известно че дружи със самите Елминстър и Келбен. – Но как?

–         Аз предлагам следното. – каза зад тях Карнофейн. – Група водена от Максуел ще атакува в сърцето на армията. Докато друга група водена от Пелур ще атакува там където има най-много вречени магьосници.

Всички погледнаха Пелур и Максуел. Двамата кимнаха бавно.

–         ­Значи е решено. – каза Камбул, черното джудже. – Решавайте кои ще изберете.

Максуел погледна всички и започна да изброява със сивия си глас:

–         Аз ще взема Камбул, Джимоно, Далла, Дорстул и Шампле, Стамухашляк, Бруенор, Кати-Бри, Дризт и Герал.

–         Аз избирам… – каза с провлачения Онтелотски акцент Пелур. После се усмихна и продължи. ­­– аз избирам всички останали. – Джимоно се засмя и с това остави малко напрежение, което беше обзело приключенците.

Всички кимнаха и групите се разделиха за да потеглят на тази според Щилцед самоубийствена мисия. Пелур и Далла се целунаха и прегърнаха. Дорстул и Шампле се разделиха със събратята си.

Изведнъж към тях се насочи ездач. Пелур го погледна и махна с ръка. Едно малко чернокосо момче го яздеше и мигом след като слезна от коня се поклони пред тях.

–         Нося вест от Шестимата. – всички ахнаха. – Томас казва че е успял да убеди шаманите на орките. Орките изтеглят войските си. Той знае, че имате свой собствен план и ви казва, че трябва да го последвате.

–         Това хубаво. – каза Камбул. – А ти кой си, младеж?

–         Аз съм Трим, син на Тиърнън, един от вречените в Томас. – каза гордо момчето.

–         Кой от двамата? – попита усмихнато Далла.

Момчето само погледна въпросително и неразбиращо.

–         Има нещо голямо около това момче. – каза Щилцед. Момчето само го погледна и тогава Щилцед разбра. – От него ще стане голям паладин и магьосник. Ако успее да оцелее до тогава.

–         Чувал съм за Тиърнън. – каза Максуел. – Убиеца на стоте. – Максуел погледна преценяващо момчето. – Можеш ли да изпратиш съобщение на Томас. – Трим кимна. ­– Кажи му, че сме готови за битка и че ще ударим сега. Утре някой трябва да води войските на Феарун. Надявам се това да бъде някой като Томас или Саревок.

–         Не мога да му кажа това.

–         Защо?

–         Защото вие трябва да водите войските на Феарун. Шестимата не могат да ви помогнат. Ще атакуват самите Абис и Хел. Кървавата война е приключила. Шестимата ще се опитат да променят божественото статукво на Забравените Вселения.

–         Ясно. – каза Щилцед. – Няма какво повече да говориме. – Щилцед махна с ръка и хвърли една малка кесийка към Трим. – Момчето ловко я улови. – Иди в Сарлуун и ни чакай там. Направи каквото трябваше.

Максуел погледна групата около себе си. Всеки мислеше за Томас и Шестимата. Какъв ли щеше да бъде утрешния ден?

–         Да тръгваме. – каза Максуел. – Чака ни мисия.

***

Щилцед затвори портала зад групата.

–         Успях да разузная малко преди да действаме. – каза Щилцед с тежкия си Араносов акцент. – Задачата ни е да атакуваме армия от около 10 хиляди души с около 150 чернокнижника. Армията вече е започнала да се разединява военно. Според мен тук ще срещнем най-силните чернокнижници заедно с най-добре обучените мародери и наемници. Имаме тежка задача. Според изчисленията ми войската трябва да е точно…

–         Тук. – се чу глас от близкия храсталак. Всички погледнаха настрани и видяха един от най-мускулестите и добре сложени полуръстове как се приближава към групата. – Приятно ми е да се запознаем. Ти си Щилцед, нали? А, здравей, Щанци. Обикновено работя соло, но в случая предпочитам да действаме заедно.

–         Каспър. – кимна Щанци.

–         Кой е това? – попита Пелур.

–         Това е Каспър, приятели. – каза Щанци. – Учител… и ученик едновременно. Но е добър. Води му се слава и е познат като Танцуващия.

–         Чувал съм за него. – каза Карнофейн. – Един от най-големите акробати и невидими остриета. Познат като убиец на черни магове и най-големите крадци в долен Феарун.

–         Ами добре. – каза Каспър с лек Карсиански акцент. – Да тръгваме.

Групата продължи и стигна до малката долина. Лъвския контингент на чернокнижниците и мародерите беше започнал да се оформя.

–         Предлагаме да атакуваме фланговете първо.

Щилцед кимна.

–         Мисля, че можем да ги атакуваме от дълбочина. Заредете стрелите си и лъковете си. Ще направим магия. Карнофейн, Делвина, пригответе си. – Щилцед направи свръзка и скоро всички се свързаха като един.

–         Можеш ли да направиш магията Хиляда стрели? – попита Каспър.

–         Да, – каза Щилцед – но ще бъде трудно. Мисля, че можем да използваме всичко налично, което имаме като магически и физически запас.

Групата вече се беше приближила на около 500 крачки и когато бяха видени от мародерите онези нададоха гневен рев на ярост. Чернокнижниците вървяха зад контигента. Разстоянието се сниши на още стотина крачки. Групата се приготви. Всеки зареди далекобойно оръжие. Самият Щилцед беше един от най-добрите прашкари. Групата стреля като един и Щилцед, Карнофейн и Делвина запяха и стовариха цялата магическа мощ стрелите във въздуха започнаха да се разстрояват и разчетворяват и ставаха все повече и повече докато летяха. Каспър и Щанци също вложиха магическа мощ и цялата група запя като един. В този момент десетки хиляди стрели се стовариха върху цялата армия включително и чернокнижниците. Армията нададе гневен рев и стотици възгласи и вопли на болка и страдание се разляха. Много все пак носеха щитове и успяха да се защитят но загубите бяха хиляди. Тогава обаче дружината стреля отново и отново и песните на маговете и духовниците разтрояваха и раздвояваха всеки удар докато едва няколко стотин човека останаха на крака включително и 30-ина чернокнижника. Щилцед се олюля, защото беше изразходвал значителен магически запас. Групата беше изнурена, но все пак беше останала жива. Докато загубите за противника само в рамките на няколко минути бяха унищожителни. Тогава дружината тръгна напред и всички започнаха да пеят песни. Набрали сила от другарската близост, Щилцед и Делвина се пробудиха и започнаха да пращат огнени топки, които се разпръскваха някои от чернокнижниците направиха щит но обикновените войници останаха поразени. Тогава дружината влезе в битка. Магьосниците бяха зад своите другари и останаха защитени, но те бяха направили кръгова защита върху другарите. Така всеки от приятелите им се биеше с един противник, но и беше защитен от останалите. Битката продължи още няколко минути. Дружината сваляше противниците, докато Щилцед, Делвина и Карнофейн мятаха верижни светкавици към противниците. Магическите сплитове удряха малкия им кръг, но нанасяха слаби поражения. Бяха останали десетина чернокнижника, когато Делвина и Щилцед направиха силна свръзка, но оставяйки другарите незащитени. Тогава воините останаха незащитени и бяха заобиколени. За щастие на чародеите, воините бяха силни и не склониха глава. Каспър и Щанци долепиха гръб до гръб. Пелур и останалите продължиха битката. Делвина и Щилцед метнаха двойна огнена топка, която порази маговете и двамата последни оцелели направиха портали и избягаха. С това желанието за бой на останалите стотина окончателно се изпари и те се разпръснаха. С последните остатъци от сила Делвина отвори портал.

–         Бързо! Нямаме време! Останалите се бият при Ветрилския прелом до Саерлуун.

Всички бяха изморени, но ги чакаше нова битка. Трябваше да спрат армията на Сайрик.

***

Тогава се чу крясък. Огромно каменно-огнено кълбо от жива лава мачкаше противноковата армия.

–         Стамухашляк! – ахна Делвина. Илитидът беше направил Течно зърно. Беше успял да се свърже с всички преливащи и да достигне до висшия ресурс на силата. Беше успял да създаде огнено кълбо, което мачкаше и тъпчеше войските на Сайрик и останалите от Лудата Шестицата. Преди огненото кълбо да обгърне малката фигура на Стамугашляк тя видя как от небето слизат две огромни ръце и прибират фигурата на Стамухашляк.

–         Саврас! – ахна от своя страна Щилцед. Много войни паднаха на колене, а други продължиха битката гледайки знамението. Все пак бяха нанесли щети в десетки хиляди на мародерите и фанатици. Докато те още бяха изненадани и изплашени, Щилцед направи портал и групата се изтегли обратно, като през това време пристигнаха легионите на елфите, хората и джуджетата, както и бяха подържани от 10 центурии полуръстове. Генералите на войските бяха добре познати. Камбул се здрависа с мнозина черни джуджета. В този ден всички раси работеха като едни. Всеки от дружината отиде при своята собствена раса. Само магьосниците и чародеите от всички раси стояха заедно зад армиите давайки им подкрепа. Имаше ги всякакви, включително и десетина полудракони. Седемхилядната войска на хората се наредиха в копиеносно тригаданто, докато бяха подпомагани от четирихилядна войска джуджешки велистари, подпомагани от около трихиляден контигент на елфически стрелци и полуелфически майстори прашкари и подпомагани от хиляда полуръста и гнома. Цифрите бяха малко, но обединените войски на Феарун бяха пратили най-доброто, с което разполагаха. За щастие на обединената армия, чернокнижниците бяха почти изтребени, като само десетина чернокнижници още бяха живи. Тогава подпомагани от магьосническите сфери, войските на Феарун влязоха в сражение с фанатицичната армия на Лудата Шестица. Перфектно подредени 15 хиляди души започнаха да мачкат 100-хилядна армия от фанатици, разбойници и мародери. Копиеносците разсичаха противниците с копията си, докато фланговите джуджета велистари нанасяха удари по войските на Сайрик. Бяха подпомагани от стрелци зад тях и от контигент от конни Аасимари, предвождани от Максуел и нанасяха жестоки поражения.  Това остави време на Карнофейн, Делвина и Щилцед заедно с други чародеи да излеят най-могъщите си магии във верижни бойни светкавици, Огнени Марели, Прокобата на Аби-Далзим. Въпреки това войските на фанатиците успяха да направят обграждане Велаче, когато Щилцед се затича и успя да направи магията Пелана, правейки цялостна сфера около войската. Това успя да внесе спокойствие сред войските и конните отряди отблъснаха Велачето на черните командири. На свой ред обединените войски на Феарун успяха да обкръжат и тогава започна клане. Чернокнижниците опитаха да избягат, но не успяха. Делвина направи Онтрере над тях и повечето рухнаха с прерязани гърла, като един русоляв момък беше пощаден, задето успя да пореже ръката и, което никой не беше правил досега. През останалия половин час войските на Феарун колеха и разсичаха фанатизирани и луди мародери и разбойници, които са се надявали на лесна плячка. Накрая около 3-4 хиляди души хвърлиха оръжията и се предадоха. Наситени с кръв и загубили немалко приятели след кратко съвещание обединените войските на Феарун наредиха на мародерите да отидат по домовете си и повече да не се връщат. Тогава онези магьосници, които бяха още силни и неусещащи умора започнаха да разчистват бойното поле, защото гарваните идваха. Както беше обичая труповете бяха разсъблечени и всичко ценно по тях беше свалено, с изключение на другарите им, които бяха погребани и на които бяха отдадени почести.

***

Накрая на вечерта групата се беше събрала в една голяма стая на местен хан на Саерлуун. Всички дискутираха голямата победа и окончателния разгром на Сайрик. Сред групата както и сред повечето сражаващи се имаше известни поражения. Джимоно и Пелур бяха загубили по една ръка; Дризт – ухо; Максуел беше с счупена ключица. Но всички бяха с бодър дух и не се предаваха. Това имаше огромно значение за битката и за това, което бяха постигнали във войната на Феарун.

–         Това, което се случи със Стамухашляк беше от огромно значение за цялостния изход на битката. – философски каза Щилцед. – Мисля, че той ще бъде от огромно значение и светлина за Илитидите. Чака ги повече мъдрост и знание определено. И това е благодарение на Стамухашляк. От виденията, които имам смея да твърдя, че се е превърнал в нещо като божество за Илитидите. Смятам, че това ще донесе още по-голяма ценност за живота на всички нива. Това ще преоцени и ще преобогати живота в Царството на Тъмнината. Знам, че всички от нас тачат различни богове. Дори хората, които избихме днеска тачеха друг бог от нас. И за това си струва да се помисли…

–         Прав си, Щилцед. – Карнофейн кимна. – Мисля, че с днешната битка променихме много света на Феарун. Животът ще се преосмисли.

Един оцелял чернокнижник се беше присъединил към групата. Неговото име беше Дерго и твърдеше че е посветен на Малар, макар че изглеждаше много по-спокоен и овладян от обикновените луди вречени в Малар. Дерго беше способен магьосник, който твърдеше че Малар не е толкова лош бог.

–         Остава само да се молим за това Томас и шестицата да се справят. – каза Пелур с почитание в гласа. – Дори аз не мога да си представя как ли се чувстват Саревок, Имоен, Томас… Какво ли е да си толкова близо до абсолютната екзалтация…?

–         Нека да се помолим в няколко минути мълчание за тях. – каза Максуел.

С тази тишина и вечерта приключи за групата приключенци, които участваха в една от най-голямите битки за спасението на човечеството и континента Феарун от тотална война.

Advertisements

Posted юли 17, 2010 by elan morin tedronai

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: